Сигнал на наша слушателка ни накара да се върнем към събития от преди 2 години, когато бе продаден Киноцентърът в Бояна на “Ню Имидж България”. Колкото и да бе скандална, колкото и да беше завладяла медиите и колкото и протести и съдебни дела да предизвика тази приватизационна продажба, едно е ясно: сделката за "Бояна филм" явно е юридически безупречна и не може да бъде атакувана. Това се доказва и от факта, че всички съдебни дела по случая завършват по един и същи начин.
Тази безупречно оформена от юридическа гледна точка продажба накърни основни конституционни права на 200 български фамилии, а българската държава, подписвайки сделката, хем ги лиши от възможността да си върнат земите, които са на територията на Киноцентъра, хем не ги обезщети нито с други земи, нито с парични суми. И не купувачът, а държавата – продавач и нейните държавни органи и институции са тези, които са нарушили българския закон по този начин. Над 100 дела се водят във всички софийски съдилища в момента по случая, дори в прокуратурата от 2 години вече има наказателно производство срещу виновни длъжностни лица от Министерството на културата и „Бояна филм”.
Ювелирното юридическо оформяне на продажбата обаче ги обрича на неуспех, също както и надеждите на наследниците на земите, попаднали на територията на Киноцентъра да си върнат земите или поне да получат обезщетение за това. Затова ще ви разкажем как държавата измами наследниците на земи в Бояна, кой и защо след съдебно решение и няколко акта на държавни институции одържави обратно земята със своя подпис, кого и как разследваха прокуратурата и следствието в продължение на 2 години и защо делото по случая върви към прекратяване.
Над 200 фамилии са се обединили в Инициативния комитет за защита на собствениците на земи в Бояна, за да защитават заедно правата си на наследствени земи, които попадат на територията на Киноцентъра Бояна. Те са завели над 100 дела срещу държавата за накърнените си интереси. Земите им - близо 800 дка, са в границите на някогашната държавна "Бояна филм", сега собственост на “Ню Имидж България”, обяснява председателката на инициативния комитет Милка Кутева. Хората от Бояна са получили право на собственост върху земите на своите деди по два закона - реституционният и този за възстановяване на земеделските земи.
И до момента обаче не са успели да върнат земите си, нито да получат обезщетение за тях.
Договорът за продажбата на 95% от капитала на “Бояна филм” бе подписан на 24 януари 2006 г. от изпълнителния директор на Агенцията за приватизация и управителя на “Ню Имидж България” Дейвид Варод. Цената на сделката е 6 250 000 евро. От Агенцията по приватизация поставиха 2 предварителни условия – приключване на апорта на терените, които са извадени от активите на Бояна филм и се апортират в капитала на държавната “Орфей Мюзик” под шапката на Министерството на културата, и учредяване на ипотеки върху земята и сградите на студията, като купувачът се задължи за 20 години да запази предмета на дейност. За тези 20 г. чрез 2 последователни ипотеки по 10 г. земята не може да бъде обект на разпоредителни действия освен със съгласието на Агенцията за следприватизационен контрол.
Предвиден е и втори защитен механизъм – за 10 г. решенията за земите и сградите да се взимат с пълно единодушие от Съвета на директорите, в който има и представител на Министерството на културата. Няколко дни преди това бившият изпълнителен директор на “Бояна филм” Евгений Михайлов предупреди, че е било възможно земята на Киноцентъра да остане публична държавна собственост и да се продадат само студията. Михайлов предупреждава още, че обещанията за строг следприватизационен контрол са кухи, защото новият собственик може да наруши клаузите на договора и след това, дори и да бъде съден, делото ще се проточи с години. Така, алармира Михайлов, на мястото на Киноцентъра ще има ваканционно селище. Ако препродаде Киноцентъра, “Ню имидж” плаща неустойка 6 250 000 евро, а в същото време печели 32 500 000 евро.
Активите на Киноцентъра са оценени на 5 млн. лв., без да се смятат земите. Годишният оборот на дружеството за 2004 г. е 6 млн. лв., а печалбата е 20 000 лева. "Бояна филм" притежава и 960 декара земя. Преди продажбата киностудията се разделя с 582 дка, които са извадени от капитала на дружеството и прехвърлени в "Аудио видео Орфей", което е 100 % собственост на Министерството на културата и туризма. В същото време “Ню Имидж” трябва да заплати неустойка 300 евро на кв., ако продаде терен от Киноцентъра. Това предвижда договорът за продажба на Киноцентъра. Цената за 95% от дружеството е 12 млн. лв., а предвидените инвестиции са 30 млн. лв. за 3 г. 30 на сто от акциите обаче се плащат в компенсаторки.
Почти неизвестно е обаче, че част от земята в Киноцентъра е предназначена за "малоетажно жилищно строителство с вилообразен характер". Това се казва в Разпореждане № 9 на Министерския съвет от 29 юли 2002 г. Което означава, че независимо от приватизационните условия и неустйки, още тогава тази земя е била предназначена за застрояване. Милка Кутева обяснява, че през 1995 г. тя и братята й са получили документи, според които не са открити актове за държавна собственост за земята им. Тоест, тя е взета през 1951 г. за създаване на Киноцентъра без да е одържавена. Молба за реституция са подали още през 1998 г. През 2000 година започва връщането земите в района. От 4 декември 2000 г. е и решението на Поземлената комисия, с което им се възстановява правото на собственост върху терена от 2,5 декара.
Тогава тя и двамата й братя са били съгласни да бъдат обезщетени със земя и на друго място, извън чертите на Киноцентъра, и подават молба до областната управа да ги обезщетят. След две години мълчалив отказ те завеждат дело в Софийския градски съд. Печелят го и съдът ги признава за собственици на земята им от 1250 кв.м. в реални граници, т.е. в загражданията на Киноцентъра. В съдебното решение от 9 април 2001 г. съдът пише, че собствениците имат право да искат отделяне и реално връщане на земята им или част от нея, когато тя може да се обособи в самостоятелен парцел. Съдът сочи още, че имотът е бил отчужден през 1951 г. без законово основание и не по установения законов ред.
В изпълнение на съдебното решение на 4 май 2001 г. областният управител Васил Маринчев издава заповед имотът да се отпише от актовите книги за държавна собственост и 10 дни по-късно той наистина е деактуван. Така теренът престава да е държавен. Остава само да бъде нанесен в кадастъра, за да могат реалните собственици да получат нотариален акт. Това обаче не се случва, тъй като от Киноцентъра възразяват, тръгва и процедурата за приватизация на филмовия център. Тогава тримата собственици подават молба до Агенцията по приватизация и представят документи за владение. Оттам обаче им отговарят, че те не връщат земи.
През това време на 18 февруари 2003 г., или близо 2 години след като имотът е върнат и е деактуван като държавен, тогавашният областен управител Росен Владимиров подписва акт за държавна собственост и обратно го одържавява заедно с общо 304 декара земи на Бояна филм. Като основание е посочен акт за държавна собственост от – забележете – 1972 г.! Независимо, че след това има една дълга поредица от актове на държавни институции, включително съдебно решение, които са променили собствеността на този терен. Такава е съдбата не само на семейството на Кутева, а и на още стотина семейства. На 27 май 2005 г. тогавашният министър на културата Нина Чилова издава поредното Разпореждане под номер 4, с което 582 дка от земите на центъра са апортирани в "Аудио Вижън Орфей" ЕАД, фирма, собственост на Министерството на културата. Тези земи обаче вече са върнати от съда на наследниците и излиза, че българските институции не уважават закона и не изпълняват съдебни решения.
След многобройни и безрезултатни срещи на собствениците на земи, попадащи в терена на Киноцентъра с Агенцията по приватизация, които съобщават за реституционните си претенции, през януари 2006 г. е подписана продажбата на земите заедно с Киноцентъра. Почти година след това, на 22 декември 2006 г. “Ню Имидж” се сдобива и с нотариален акт, който е издаден на основание на извадка от цифров модел нарегулационния план на местността от 1972 г. Тоест, не на основание на законна кадастрална скица, какъвто е редът, а на една колонка от неразбираеми 9-цифрени числа, които би трябвало да показват в нотариалния акт границите на терена. Още за това разказва Милка Кутева.
През 2004 г. наследниците в инициативния комитет подават жалба до тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Така през 2005 г. е образувано следствено дело и то е възложено на Столичната следствена служба. Оттам поясниха, че то се води по текста за длъжностни престъпления при приватизацията в Наказателния кодекс. Той казва, че длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, ако престъпленията са свързани с приватизацията, продажбата, даването под наем или аренда, както и внасянето в търговски дружества на държавна, общинска и кооперативна собственост, както и на собственост на юридически лица, наказанието е до 5 г. затвор.
От столичното следствие уточниха още, че делото е срещу виновни длъжностни лица от Министерството на културата и „Бояна филм”, че обхванатият период за инкриминираната дейност е 2001-2004 г., и че разследването приключило, като предстои надлежно изпращане в прокуратурата. По наша информация след 2 години разследване, то се изпраща в прокуратурата с мнение за прекратяване. Наблюдаващият прокурор Боряна Бецова от Софийска градска прокуратура обаче уточнява, че тя има решаваща дума дали делото ще се прекрати или ще продължи и в каква посока. Тежки експертизи са изследвали всяка поредна стъпка по приватизационната продажба, всеки следващ акт на институциите и всеки документ, свързан със случая. Обвиняеми обаче няма. Ето какво каза Бецова:
Делото е много сложно, много хора са разпитани, много документи са приложени.
Нямате повдигнати обвинения до момента?
Няма повдигнати обвинения, защото до този момент не е установено наличие на престъпление, т. е. има решения на Министерски съвет, след това разпореждания, които са изпълнявани стриктно от съответните длъжностни лица, те не са работили на своя глава, те са изпълнявали разпорежданията и решенията на Министерски съвет.
Възможно ли е казусът да опре отново да един и същи проблем, с който сме се сблъсквали при много дела – че това е колективно решение на Министерския съвет и не може да се търси отговорност?
Не мога да кажа.
Всъщност последният въпрос, който стои, и той е предмет на последната ви експертиза, която сте възложила, е дали са отчетени реституционните претенции, така ли е?
Последната задача – дали става дума за едни и същи имоти, т. е. в самата приватизационна оценка са включени такива реституирани имоти и това е един от последните въпроси в допълнителната експертиза и аз нямам и резултата.
Така 14 години след началото на реституцията в България и 9 години след подаването на молбите за връщане на земите, собствениците им са на път да изгубят и последната надежда – прокуратурата открие и накаже виновните държавни служители, които не спазват законите и не уважават съдебните решения, и са твърдо решение да съдят България в Страсбург. А ние, българските данъкоплатци, сме на път за пореден път да платим от джоба си за погазването на закона от институции.
