Полицаи от пътни патрули са били събличани голи от свои колеги при проверки за прибрани рушвети. Това съобщи пред Дарик Иван Савов, служител в Трето РПУ в София и член на синдикалната федерация в МВР. В предаването „Афера" на Дарик той разказа и за други проблеми в полицията.
Каква е тази инициатива и каква е нейната цел - да промените закона за МВР, да дадете малко повече права на полицаите при изпълнение на служебните задължения?
Започнахте да изброявате добре, но нека първо да уточним, споменахме случая с Чората, но не се касае само за него, касае се за редица подобни случаи. Случаят с колегата Александров от 9-то РПУ в София, който беше огласен в медиите, случаят с граничния полицай и турския гражданин, случаят с колегата, който залови група лица от ромски произход, които искаха да осквернят националното знаме и който също беше заплашен с уволнение и съд. Има и редица други случаи от цялата страна и от София, в които общото е едно, че никой не гледа дали хората са си свършили работата, а се гледа само негативната страна. Понякога нашата работа е свързана с физическо насилие, нашата работа обикновено е свързана с разправии с хората. Никой не вика полиция за хубаво, всеки ни търси за нещо лошо и за нещо, което не е по силите на гражданите. Ние, като служители на МВР, все пак искаме обществото да е наясно с факта, че когато се занимаваш с хора от другата страна на закона, понякога се налага да предприемеш действия, които в определена ситуация също са престъпление: при въоръжено нападение над униформен служител, служителя използва оръжие. След като той е въоръжен, след като той има право да го използва, нека да видим дали го използва на място, а не директно да го арестуваме и да го прибираме. Тенденциозното отношение доста негативно смачква колегите, особено тези, които са на улицата. Проявата и подписката, която организираме, е комплексна. Тя е против това тенденциозно отношение към служителите в правоохранителната система в България.
Какво трябва да се промени, за да може полицията да си върши работата и да не ставаме свидетели на такива случаи като този на Чората и другите полицаи, който вие сам изброихте?
Ако трябва да говорим по-глобално, трябва да се промени мисленето на хората. В България това е много трудно, тъй като нашата работа, и МВР като система винаги, е била политизирана, винаги се е говорело, че МВР защитава определена политическа партия. Неминуемо много голяма част от гражданите, особено тези, които са по-свободомислещи, се настройват против нас. МВР не е репресивната сила на държавата и на дадена политическа сила. МВР е организацията, която е призвана да защитава и да служи на обществото. Когато нападнеш униформен служител, ти нападаш държавата. Униформата му е символ на държавата. В САЩ нападението над полицай се класифицира като нападение над държавата. Ние искаме държавата адекватно да защитава служителите си и себе си. Това е в полза на всички нас, на цялото общество. Трябва да има законови промени, но и промени в мисленето на гражданите.
Казвате „промяна в мисленето на хората", но хората имат доста спорно отношение спрямо полицията. Те, от една страна, казват „да, полицията си върши работата", а, от друга казват, че в полицията има много корупция. Има една заповед на генералния комисар на МВР Калин Георгиев, според която трябва да се преджобят полицаите. Когато хората прочетат това нещо по вестниците си казват, че има нещо гнило в полицията. Това пак наслоява негативното отношение към вас.
При наличието на един голям апарат от служители, при наличието на една почти нулева кадрова отсявка на хората, но това са фактите. В последните няколко години само и само, за да има служители в МВР се приемат всякакви хора. Още в самото начало за голяма част от тези хора става ясно, че са с нечисти помисли. Фактът, че една група от корумпирани служители са заловени, не означава, че цялата полиция е от корумпирани служители. Наказателната отговорност е лична, няма групова такава. Ние многократно като синдикат сме изявявали желанието си и твърдо стоим зад това, че бихме съдействали и ще съдействаме на съответните органи да се разкрива корупцията и да се работи срещу корупцията в МВР.
Какво ви е мнението за заповедта на генералния комисар на МВР като синдикат?
Представете си следната ситуация - патрул от двама служители с автомобил и изведнъж до тях спира автомобил без обозначения. От там излизат група служители на отдел еди кой си в МВР...
„Вътрешна сигурност", нека аз да го кажа.
...и на хората им се дава заповед да си извадят всичко от джобовете, гледа се колко джобни пари имат. Ако случайно имат малко повече от това, което според тях е нормално, започват ред въпроси: „тези пари от къде са", „ти, какво правиш тук", „ти си корумпиран". Много от колегите ги е страх да говорят открито за тези неща, но ние имаме случаи на хора, които са събличани. Това е грубо унижение на достойнството на тези служители.
Полицаи са събличани голи?
Точно така.
Заради подозрения в корупция от други служители, пак на МВР?
Точно така. Това не е начинът да се преборим с корупцията в МВР. Лично зададох въпроса на предишния министър г-н Миков колко сигнали за корупция има в МВР, подадени от служители. Той ми каза николко. Според мен, когато започнат служителите да дават сигнали за други служители, които сигнали могат да се проверят и да се докажат, тогава ще се преборим с корупцията, а не като събличаме патрулите по улиците. Това е неуважение.
Нека да поговорим малко за тази инициатива в неделя. Подписката е от 23 до 26, какво ще следва в неделя?
Подписката първо ще обхване служителите, тя вече ги обхваща. Предполагам, че в някои части на страната тя вече е изнесена и навън пред управленията. В София ще се изнесе утре и граждани, които се чувстват заинтересовани, ще могат да се подпишат в тази подписка. Подписката е в защита на нашето желание и на нашето право да бъдем справедливо оценявани, когато се касае за спорни ситуации, свързани със служебната ни дейност. Презумпцията за невинност до доказване на противното трябва да важи и за полицейски служители.
Мислите ли, че ще получите голяма обществена подкрепа, хората дали ще се подпишат?
Факт, в Благоевград, оспорваното дело с Чората. Там има правена подписка, която 2/3 от гражданите са подписали в подкрепа на колегите. Колегата от Благоевград казва: „всички нормални хора застанаха зад тях". Обществото би трябвало да има интерес нещата да са така, както трябва да бъдат.
Защо се случват тези неща - и Гранична полиция, и 9-то РПУ, и българското знаме, и Чората, макар че там имаше различни страни по казуса. Защо се случва така че, когато полицаят участва в акция, е много уязвим от страна на закона?
Защото законът е структуриран по този начин.
А какво трябва да се промени в закона, какви права трябва да се дадат на полицая?
Тъй като не съм с юридическо образование, няма да седна да попълвам закона. В общи линии се касае за следното: след като служителят е поставен в дадена ситуация и според част от закона, касаещ служителя, той има право да действа по определен начин. Тази част трябва да бъде недвусмислено променена, така че да не се позволява чрез двусмислието в текста, на всеки след това да тълкува двояко, а някой път и повече, поведението на служителите. Искаме да се изяснят правилата. Искаме да бъде ясно и точно определено кога служителят може да премине тази граница - да употреби оръжие, да употреби помощни средства. Искаме това да бъде обмислено, защото и в момента има много нормативни актове, определящи нашите дейности, част от тях подзаконови инструкции, в които се говори за това в инфарктна ситуация како имаш право да правиш и какво не. Но когато след това се стигне до съдебно дело нищо от това не се взима предвид.
Подобна дискусия възникна и след случая в Своге, когато се оказа, че престъпниците са стреляли по полицаите с бойни патрони, а за себе си полицаите са имали стоп патрони. Естествено след това нещата се промениха и се оказа, че всички полицаи ще стрелят с бойни патрони.
Вечна му памет на колегата, аз бях на това погребение. След това се установи, че почти никой от колегите, които са на улицата, не са били подготвени за такава ситуация.
В смисъл?
Не се тренира в МВР, не се стреля редовно. Когато ти си въоръжен и законът ти дава право да имаш служебно оръжие, ти трябва да знаеш как да го използваш. Често по невнимание се получават какви ли не злополуки - ниска подготвеност на служителите, липса на бронежилетки, за които се оказва, че на места се държат по складовете, за да не ги износват. Те си имат срок на годност. Този срок не се спазва. Проблемите са далеч по-дълбоки от това дали този човек, например е бил в правото си да използва оръжие или не. Никъде в Европа тези стоп патрони не са в употреба. Стоп патронът е много коварно нещо.
