Не влизай в нива на сираци, но когато държавата нехае...

Не влизай в нива на сираци, но когато държавата нехае...
Не влизай в нива на сираци, но когато държавата нехае... / Не е ясно имат ли "новите" собственици нотариални актове и препродали ли са получените парчета, грижливо оградени с бодлива тел. А наследниците на Величков искат само да бъде изпълнена волята на родственика им - парцелът да се използва за социални нужди.
Не влизай в нива на сираци, но когато държавата не хае...
26401
Не влизай в нива на сираци, но когато държавата не хае...
  • Не влизай в нива на сираци, но когато държавата не хае...

Старият завет казва - не влизай в нива на сираци. С тези думи от Книгата „Притчи Соломонови" Серафим и Александър Величкови илюстрират огромните си усилия в продължение на вече 16 години усилия да бранят не своя собствен, а държавния интерес. За съжаление, до момента - напразни. Думите са по повод някогашния дом за сираци, впоследствие Дом за деца и юноши „Асен Златаров" в Банкя, когото местните хора знаят и като Климатичното училище. Някога домът бил голяма и богато украсена с колонада сграда, която се е извисявала на съседния хълм над резиденция „Банкя", по-известна сред народа като резиденцията на Тодор Живков. В двора му сираците сами са били направили игрища, площадки, кътове за занимания сред боровата гора. Днес това е запустяло място, където сграда вече няма. Виждат се само основите на дома и нищо друго. „Сред обширен двор, ограден от гъста гора, зеят дълбоки ями. Нещо като входна алея, отстрани на която са изсипани боклуци, и води случайния минувач към затънтено място. Без нито една следа или знак, който да подскаже, че тук някога се е извисявала голяма двуетажна сграда с мраморен бюст на парадния вход" - така Александър Александров описва в книгата си мястото на някогашния дом за сираци „Мария Величкова" в Банкя.

С болка за него разказват Серафим и Александър Величкови. Те са внук и правнук на известния български индустриалец и изобретател Стоян Величков Тотев, наричан още приживе дори „Българският Нобел". Този родолюбив българин, за когото днес малко се знае, успешно конкурирал Алфред Нобел, като изобретил много по-евтин и ефикасен взрив от динамита. Изобретил е авиационните бомби, използвани в Балканската война. Завземането на Одринската крепост през март 1913 г. от българската армия се дължи на бомбите, конструирани и изобретени от него и предоставени на нашата армия. Изобретил, патентовал и предоставил на Военното министерство взрива „Цвят", наречен на покойната му дъщеря, който е евтин, не се взривява от допир и удар и не замръзва, което го прави изключително конкурентен. Стоян Величков е изобретил и взрив за миньорските дейности, за първи път използван в мините в Перник, който позволява да се работи, без да има опасност от взривяване на газ гризу, убивал в миналото стотици миньори. Експлозивите си Стоян Величков е произвеждал в няколко фабрики - първата в село Сабляр, Кюстендилско, втората - Барутната фабрика в Банкя.

Не влизай в нива на сираци но когато държавата нехае

Ето как внукът и правнукът на Стоян Величков - Серафим и Александър Величкови разказват за дядо си:

„Един известен български изобретател, който преди много години, в началото на 20-ти век, прави първият български безопасен експлозив „Цвят". След това с него са пълнили аеропланните бомби, с които е ударен Одрин през 1912 г. Самата конструкция на бомбите също е направена от него. Той получава нареждане от военното министерство и понеже е бил много добър специалист, неговите бомби са така направени, че произвеждат действително много силен ефект. Това е човек индустриалец, завършил в Петербург. По този начин той натрупва капитал. Неговият барут е използван също при строителството на съвременна България - при прокарването на железопътните линии при Искърското дефиле. Съвременни автори го сравняват с Нобел. Вече на пределна възраст той започва да се занимава усилено с благотворителност. Един от поводите, и едно от големите му дела, са в памет на съпругата му - изгражда дома за сираци  „Мария Величкова" в Банкя. Купува земята и финансира изграждането на дома. След това този дом го дарява на Съюза за закрила на децата в България - частна организация с директор г-жа Ляпчева, съпруга на небезизвестния премиер Андрей Ляпчев. Екзарх Стефан е бил в ръководството; този съюз е разполагал с много домове, грижил се е за деца, останали сираци след войните".

Наред с това Стоян Величков е разгърнал и мащабна дарителска дейност. След смъртта на съпругата си Мария Величкова, през 1935 г. той дарил на Съюза за закрила на децата в България собствен терен от 7 декара в Банкя, закупен с нотариални актове през 1913 г., като поставил на дарението си условие там да има дом за сираци. Председател на съюза е Констанца Ляпчева, в управата е и Екзарх Стефан. Величков финансирал и построил върху него дома, и го нарекъл на съпругата си Мария Величкова. Дарението с гордост е отбелязано дори на сайта на Столична община в статия, посветена на 127-та годишнина на столицата.

През 1937 г. Съюзът за закрила на децата обявява дома за образцово водолечебно летовище за деца от 8 до 16 години. Възрастните хора от Банкя така го и помнят - като Климатичното училище. През 1947 г. народната тогава власт го национализира, но за щастие сменя само името му на „Асен Златаров". Съюзът за закрила на децата е закрит и негов правоприемник става държавата съгласно резолюция от 16.07.1951 г. Тъжната му съдба започва през 70-те години на 20 век, когато се започва строежът на „Татовата резиденция" и когато властта решава, че сираците представляват опасност за тогавашния „първи" Тодор Живков. Децата са изгонени и разселени из цяла България, а сградата запустява. Постепенно тя се руши и разграбва и днес се виждат едва останки от основата й.

Не влизай в нива на сираци но когато държавата нехае

Наследниците разказват:

„Съюзът за закрила на децата е разформирован през 1947 г., а негов правоприемник става държавата. Домът продължава да съществува под името „Асен Златаров" до края на 70-те години, когато започва строежа на резиденцията на тогавашния Първи - Тодор Живков. Тогава от съображения за сигурност решават, че този дом трябва да бъде съборен, защото той седи във височината на самата резиденция. Тогава домът прекратява дейност и остава пустеещата земя. В момента на това място се вижда основата на съществувалия дом. И така до промените през 1989 г., когато постепенно по различни начини - с нотариални актове, поземлени комисии, свидетелства по различни неща, се явяват хора и предявяват претенции към това място. В момента то е разделено на седем парцела със седем различни собственика, които твърдят, че това са нивите на техните баби и дядовци. А там никога не е имало собственост. Нотариалните актове, с които ние разполагаме за покупка на този имот от дядо ми, са единият от 1913 г., а другия - 1929 г. Това са две ниви, които формират парцел от 7 декара. След това разполагаме с нотариален акт от 1935 г. за дарение от прадядо ми към Съюза за закрила на децата, а в Държавния архив открихме скици и строителната документация". 

След настъпването на демокрацията през 1989 г., наследниците на Стоян Величков с изненада и възмущение установяват, че е започнало разграбването на имота. На различни етапи без правно основание и в разрез с условието на дарението, теренът от 7 декара е разделен на малки 7 парцела и те са „възстановени" на физически лица, които никога не са имали собственост и не са владеели този имот. След като направили справка в имотния регистър се оказало, че сред 7-те „собственици" е и покойният бивш председател на Народното събрание Стефан Савов, чиято „Вила Савови" е отбелязана в кадастъра от преди 9 септември 1944 г., а лед 1944 г. е била национализирана и е възможно да е била отредена за почивен дом или друга сграда, поради която причина да не е било възможно връщането й в реални граници на Савов. Вилата обаче е в съседство с терена на дома за сираци. Самият Савов отрекъл при разговор със Серафим Величков. Справката сочи още следните имена на „собственици" там:

1) имот No1518 - наследници на Никола Митов Антов, нотариален акт от 1933 г.;
2) имот No123 - наследници на Невена Добрева Златанова, нотариален акт от 1929 г.;
3) имот No124 - наследници на Николина Добренова Любенова нотариален акт от 1929 г. Имот, върнат от поземлената комисия на гр. Банкя;
4) имот No2010 - наследници на Атанас Калчев Митрев. Имот, върнат по реституцията 1993 г.;
5) имот No1670 - наследници на Димитър Савов и Никола Чилов.

Не влизай в нива на сираци но когато държавата нехае

Ето как според този документ са връщани терените:

„Наследниците на Александър Митрев са предоставили като доказателство за правото си на собственост договор за продажба на имот от 300 кв.м в местността „Средни рит". В него е посочено, че граничи с имот, дарен на Съюза за закрила на децата за построяване на сиропиталище „Мария Величкова". За разликата от 500 кв.м не са предоставено доказателство за притежаване и правото на собственост. Но ... са си върнали 700 кв.м, вместо 300 кв.м. Представили са акт за собственост на 300 кв.м, граничещ, и изведнъж се връщат 700 кв.м, които са в този парцел".
 
За първи път наследниците на Величков сезират областен управител на София преди цели 16 години - през 1993 г.; за втори път - през 1999 г. Тогава наследниците на българския Нютон успяват да постигнат частичен успех, като тогавашният областният управител Васил Маринчев издал акт за държавна собственост върху целия парцел от 7 декара, върху който е бил дома за сираци. Той обаче спира процеса само дотук и не предприема следващата стъпка за защита на държавните интереси - да подаде съдебни искове и дела срещу оповестилите се нови  „собственици" в границите на държавния терен и съдът да обяви за нищожни техните актове за собственост. Писани са единствено писма от областната управа до Министерството на земеделието и до поземлената комисия в Банкя със запитване на какво основание са техните документи за собственост, при положение, че има акт за държавна собственост. На базата на документите областната управа установява донякъде фактите и тогава областният управител Маринчев ги описва в писмо до министъра на земеделието Венцислав Върбанов. Отговор от земеделското министерство не се получава. И с това за областната управа работата е приключена и на практика замира.

Последният опит Серафим Величков е направил на 10 февруари т.г., когато внася заявление до областния управител на София Данаил Кирилов. В него той сочи, че „Няма правен път, по който собствеността на този имот да бъде придобита от физически лица, при положение, че дори държавата не би могла да прехвърли правото на собственост, защото това би било в нарушение на нотариалния акт за дарение.» Нотариалните актове явно са за други имоти в същото или друго землище, или най-вероятно просто тези актове са фалшифицирани. В заявлението изрично се подчертава, че целта на наследниците е единствено да се спази волята на Стоян Величков, дареният имот да продължи да бъде държавна собственост и да се използва за обществено значими цели, независимо дали това ще бъде нов дом за деца, детска градина, спортна площадка или друг проект полезен по някакъв начин за развитието на район Банкя. За пореден път се настоява областният управител да предприеме действия в защита на държавната собственост и да потърси правата си по съдебен ред срещу обявилите се за собственици в абсолютно нарушение на нотариалния акт за дарение. Заявлението е изпратено също така и до омбудсмана на републиката Гиньо Ганев, премиера Бойко Борисов, до настоящия кмет на Банкя Рангел Марков, дори до новия кмет на София Йорданка Фандъкова, откъдето сигналът е препратен по компетентност отново до кмета на Банкя Рангел Марков. Веднага след избирането на Марков за кмет на Банкя наследниците на Стоян Величков предприемат лична среща с него, на която му обясняват случая и оставят на бюрото му папката с всички документи. Той не отказал, но и от него също не последвал отговор.

Не влизай в нива на сираци но когато държавата нехае

„Няма съгласие по нашия случай, влизат тези неща и потъват. По закон в едномесечен срок би трябвало нещо да се каже, че се работи, че се прави. А единственото, което е направено от кмета на Банкя, е, че е препратил документите до областния управител. Досега областните управители показаха, че по този случай почти нищо не вършат,  вече повече от 10 години. Част от имотите са върнати от поземлената комисия, част като земеделски земи, част - по реституция. Тези хора имат някакви документи за земи, вероятно в същото землище. Но е много лесно в това землище да се посочи „Ето, тук беше" и да се вземат чужди земи. И може би те са знаели, че тези земи са държавна собственост и това ги е окуражило, че няма да изскочи изведнъж някакъв собственик".

Правихте ли опит по тези закони да подадете молба и да стъпите във владение?

Не, ние нямаме право да стъпим във владение, защото това е дарение от дядо ми. И няма нито морално, нито юридическо право за такова нещо. За нас дали ние ще си построим вила там, или друг човек ще построи - и в двата случая се стъпва върху завета на дядо ми. Ние нямаме желание и амбиция да си връщаме тези земи, за нас е важно да бъде спазена волята на дарителя. Но при условие, че държавата се отказва от тези земи и решава да ги раздаде на някой, както в случая, единствения човек, който може и има право... Ако държавата вдигне ръце и каже, че не ги иска, това не са продадени земи. Те са заграбени. Лошото е, че ние нямаме никакво юридическо основание от наше име да заведем някакви дела срещу тези хора. Ние не сме страна по делото. В случая ние тикаме държавата да защити своя интерес.

В каква фаза са техните процедури?

Нанесени са в кадастъра. Не знам дали имат нови нотариални актове, дали са препродавани. Много често схемата е човек, когато си възстанови някоя земя, за която има съмнения, стават едни въртележки с продажба на първи, втори, трети лица. Желанието ни е държавата да се събуди и да защити своя интерес. Държавата е страна по делото.

Кога разбрахте, че се извършва такова връщане на вашите земи на хора, които никога не са го владели?

Ние имаме други земи в Банкя, които ни се връщат по реституция, и редовно гледаме в кадастъра с нашите неща какво става и виждаме, че на това място, на дома за сираци, започват да се явяват парчета парцели.

Кой и по какъв начин би могъл в момента да оправи нещата?

Само държавата може да оправи нещата в лицето на сегашния областен управител. Могат да се заведат и наказателни дела за неверни документи. Самите хора са лъжесвидетелствали, това е измама. В архива се пази нотариалния акт за дарение на Съюза за закрила на децата, държавата е правоприемник на съюза, значи всички негови имоти стават държавна собственост. А те биват разграбени с неверни документи, може би с подкупи. Редно е сега държавата по някакъв начин да защити своя интерес. Ако говорим въобще за някаква промяна, че е настъпила в България, с този нотариален акт, с който разполага, да атакува тези незаконно върнати земи и те да се използват по предназначение. Наскоро четох, че Банкя е районът на София, в който няма никакви държавни земи, общински парцели, а имало проблеми с детските градини и общинарите казват - ние трябва да купуваме частни парцели за да построим детска градина. Това е един терен, който е дарен за детска градина, за спортна площадка, който може да се използва. Вече не е модерно дом за сираци, говори се за приемни семейства и т.н., но може да се използва за някакви социални нужди.

Възможно ли е да се окаже, че държавата е имало право да се разпореди с вашия имот по този начин?

Държавата и юридически, и морално няма право. Това е все едно държавата да реши утре Софийския университет да стане частна сграда с апартаменти. От морална гледна точка няма право, от религиозна гледна точка няма право. Старият завет казва - не влизай в имот на сираци. Това е имот с тежест, имот, дарен с цел да бъде използван за сираци. В момента, в който държавата престане да се нуждае, този договор се разтрогва.

Не влизай в нива на сираци но когато държавата нехае

Засега третият опит да се защитят държавните и обществени интереси също виси без яснота. Възможно е и той да остане без отговор, както всички останали досега.

„Всеки един човек над 45 години в Банкя е виждал този дом. Той съществува в спомените на всеки един истински банкалия. И тук става въпрос за безочие и наглост, ако новите управници претендират, че са нещо по-различно и искат да защитят масрафа си, трябва да направят нещо. Тук вече ние ще търсим и нашия си интерес  - да се защити завета на дядо ми и да възтържествува справедливостта. Цяла Банкя знае какво е било това и имаха наглостта да го ограбят. Можем да си представим за останалата част на България, където е имало държавни земи, какъв е бил грабежа", завършват разказа си наследниците.

14.09.2011

Камери вместо пътни полицаи ще ловят нарушителите на пътя

„Масови убийства” - това е фраза, която точно отразява ситуацията по пътищата в България. ...
13.07.2011

Може ли съдът в България да приеме за доказателство документ без подпис и печат

Много е модерно в последно време у нас да се говори за това, че съдебната ни система ...
06.07.2011

Мистериите около разкопките в Царичина

„Една от най-големите загадки в най-новата история на България" - това е неизменното ...
22.06.2011

Като във филм: Спасили Черно море от замърсяване с радиоактивен цезий през 1996-а

През 1998 г. директорът на Национална служба „Сигурност" Владимир Манолов подава оставка. ...
08.06.2011

Турската политика в навечерието на изборите

В понеделник бе обявено създаването на Центъра за изследване на Балканския и Черноморския ...
25.05.2011

Продават на търг фабрики и хотели за милиони

Фабрики и хотели за рекордните 130 милиона лева се продават на търг от частните съдебни ...
11.05.2011

Вторият човек в Ал Кайда Айман аз-Зауахири е бил два пъти в България

Вторият човек в „Ал Кайда" Айман аз-Зауахири, спряган дори за първи след смъртта на ...
20.04.2011

Димитър Иванов: Не можеш да бъдеш шеф на спецслужба, ако не си добър агентурист

Миналата сряда в „Афера" по Дарик беше първата част на интервюто с проф. д.ик.н. Димитър ...
13.04.2011

Димитър Иванов: Кръгът около Борисов доведе до залязването на кръга „Монтерей”

На 19 април проф.д.ик.н. Димитър Иванов навършва юбилейните 60 години. Това е последният ...
31.03.2011

Има ли търговия с влияние в съдебната система?

50 000 евро струва изчезване на дело, 20 000 евро - освобождаване от ареста по втория начин. ...
16.03.2011

„Афера” стана на пет години

Единственото предаване за разследваща журналистика в българския радиоефир „Афера" ...
02.03.2011

Нов вид финансови измами са свързани с онлайн ухажване и обещания за брак

Днес, когато статистическите данни сочат, че 35 процента от българите имат компютри, ...
12.01.2011

Първото отвличане на български самолет е през 1948 г.

Първото отвличане на самолет в света е през 1930 г. в Перу и целта на похитителите му е ...
13.12.2010

Делата в България - сложни, продължителни и трудно се прогнозират

Интервю с професор Арсен Верни - ректор на Нов европейски университет в Брюксел и магистър ...
01.12.2010

Международният тероризъм в досиетата на Държавна сигурност

98 документа на тайните служби на бившата Държавна сигурност на България сочат, че в ...
24.11.2010

Кумът на Филчев: Той ми разказа по телефона за убийството на ямболската адвокатка

В две предишни предавания се опитахме да хвърлим светлина върху убийството на ямболската ...