Вячеслав Стоянов за "40 до 40" и изкуството да караш велосипед

Вячеслав Стоянов за 40 до 40 и изкуството да караш велосипед
Вячеслав Стоянов за 40 до 40 и изкуството да караш велосипед / Юлиана Николова, Sofia Photo Agency
Сподели във Facebook

Вячеслав Стоянов е първият човек, обиколил Черноморското крайбрежие с колело, годината е 2009. Впоследствие прави същото и със Средиземноморието. Организира национален веломаратон с цел да популяризира използването на велосипеда в България.

В "40 до 40" попадна заради проектите си Varna green tour, Sofia green tour и кампаниите Sun day, Cycling morning, Cycling night. Повече за вдъхновението си на две колела Вячеслав разказа в Следобедният блок на Дарик радио.

Сигурно много обичате велосипеда си?

Вячеслав Стоянов:
Велосипедът е част от живота ми.

Кога за първи път се качихте на колело?

Вячеслав Стоянов:
Бях седем-осем годишен. С първото колело не беше лесно. Започнах да овладявам умението, наречено колоездене, по много странен начин. Батковците ме спуснаха по един баир с голямо за мен колело, но аз успях да го овладея. Оттогава не спирам да карам.

Пазите ли го това колело?

Вячеслав Стоянов:
Не, оттогава смених доста.

Какво карате в момента? С колело ли дойдохте до Дарик радио?

Вячеслав Стоянов:
За съжаление, не, но всеки ден използвам колело. Карам го и през зимата, защото за велосипеда няма сезони.

"40 до 40" е проект, който поражда много въпроси. Вие сте на 39 години и сте на границата. Как възприемате тази граница - 40 години?



Вячеслав Стоянов:
Ако говорим за възраст, не бих казал, че има граница. Няма граници в живота на хората, които имат идеи. Дори баба ми може да роди гениална мисъл и да роди интересен проект.

Идеите нямат възраст?

Вячеслав Стоянов:
Абсолютно вярно е.

Другото определение, което се лепи на проекта "40 до 40" е, че Дарик търси новите млади лидери на България. Виждате ли се като лидер? Мислили сте си някога за себе си като за лидер?

Вячеслав Стоянов:
Никога не съм мислил така, даже бях учуден, че са ме номинирали. Когато създавам един проект, не търся само изява. Целта ми е да направя нещо полезно, защото ми е хубаво, когато го направя и хората го оценят.

Казвате, че ви изненада тази номинация. Тя не е ли нещо естествено след всичко, което правите?

Вячеслав Стоянов:
Не, не бих казал. Това не е целта в живота ми. Мотивират ме негативните хора, които все се оплакват от държавата, от мястото, където живеят. Според мен не трябва да се гледа по този начин. Трябва да сме онзи действащ електрон, който задвижва процесите. Ако искаме по-хубав живот, нека си го създадем.

Много интересно е това, което казвате: че негативизмът ви зарежда и мотивира. В такъв случай трябва да се чувствате непрекъснато вдъхновен в България – заобиколени сме от толкова мрънкане и недоволство.

Вячеслав Стоянов:
Като се кача в автобуса, след това слизам зареден с енергия да направя нещо, да се случва нещо. Една от идеите например бе провокирана от двойка млади хора, които оживено коментираха, че нещо си не може да стане. И аз го направих. Напук.

Какво казваха, че не може да стане?

Вячеслав Стоянов:
Говореха за каране на колело и колко било опасно. Че трябва да се чака построяването на велоалеи, за да може да се кара велосипед. Тогава започнах да популяризирам въпросната обиколка, като сам-самичък направих 18 километрова обиколка на София и доказах, че е абсолютно безопасно и може да се кара колело без велоалеи.

Това е Sofia green tour?

Вячеслав Стоянов:
Да, това е една странна инициатива. След като пътешествах дълго време по света и видях колко е хубаво по други места, когато се върнах в България, ми се прииска да направя нещо за държавата и за града си. Моите приятели в чужбина не бяха чували за София. Когато си задаваха въпрос къде да пътувам, отговорът им беше: "Не, в България не". Така се зароди идеята за тази дестинация. Тя е свързана с България като цяло, защото обичам природата.

Имаме уникална зеленина в София, парковете ни са огромни и изглеждат като дива гора. Гостите, които идват на турове, се удивляват и си мислят, че са извън София. Налага се да ги убеждавам, че все още са в София, защото на тях им изглежда, че са на три часа път от града.

Важи ли същото и за Варна?

Вячеслав Стоянов:
Там инициативата стартира по-трудно, защото сезонът е по- кратък. Туристите по нашето Черноморие идват заради морето и нямат особено силно желание да карат колело.Там нещата се развиват по-бавно, но не се отказваме.

Други български градове ще стават ли част от този проект?

Вячеслав Стоянов:
Надявам се. Затова трябват доброволци, които харесват идеята и искат да се развива градът им. Ние сме от София и контролът на регионално ниво е много труден. Проектът трябва да се популяризира от местни хора - да канят туристи, да ги развеждат, да им показват забележителностите. Туристите не се интересуват само от история, искат и да се забавляват. По време на нашите велопоходи се създава много позитивна приятелска атмосфера и хората наистина са доволни. Случвало се е няколко години подред да идват едни и същи хора и да водят и други приятели.

Това е най-добрата реклама. Когато разкажеш на приятели къде си бил, какво си преживял, те също ще дойдат да го преживеят. Вероятно неведнъж сте чували, че велосипедът няма да стане основно транспортно превозно средство в София? Какво казва оптимистът във Вас?

Вячеслав Стоянов:
Ще стане.

Как е възможно да стане?

Вячеслав Стоянов:
Първо, в София има идеални условия за развитие на колоезденето. На първо място - защото в сравнение с Брюксел например, София е равнинна. Тук имаме идеални условия, особено в центъра на София, който не е огромен, а можеш да го обиколиш за половин час пеша.

Мечта ми е да изчезне синята зона в София и вместо това да се направят велоалеи. Хората да усетят центъра на София, който според мен трябва да се запази.

Би било прекрасно. Дори да оставим настрана тази инициатива с карането на колело, самата идея да превърнеш негативните емоции в зареждащ механизъм, вече е достойна да бъде номинирана за проекта "40 до 40", защото е работеща идея. Тя може да се използва във всичко....

Вячеслав Стоянов:
Моделът е един и същ. Човек винаги иска да получи нещо в замяна. Когато си намерим работа, искаме да получаваме заплата. Когато създаваш нещо позитивно, искаш и да получиш нещо позитивно, защото енергията е една и съща. По тази причина такива инициативи, които не носят печалба във вид на пари, ти носят друга печалба - една невероятно позитивна енергия като усмивки, хора, приятели. Създава се едно настроение, което не можеш да оцениш по материален начин.

Вячеслав Стоянов за "40 до 40" и изкуството да караш велосипед