Поредното заседание по делото за връщане на Ески джамия на Мюсюлманското вероизповедание събра днес пред сградата на Врачанския окръжен съд протестиращи граждани. Всички те бяха категорични, че няма да допуснат създаването на действаща джамия в район, където хората, изповядващи исляма се броят на пръсти, нито са съгласни да се върне сградата, тъй като е държавна собственост. В момента там се помещава Прородозащитен център „Натура".
Сред протестиращите бе и първият демократично избран кмет на Враца - Стефан Савов. „Не трябва да възстановяваме символите на турското робство, всички забравяме колко години сме лежали под това омразно турско робство. От моя род са двама ботеви четници, как да не дойда тук да протестирам!", каза за Дарик Ст.Савов.
Искът на ищеца - Главно мюфтийство, се основа на чл.5 от Закона за вероизповеданията, според който всички вероизповедания имат право да претендират за собствеността си от преди 9 септември 1944 г. Според мюфтийството Ески джамия е била собственост на съществуващата по онова време мюсюлманска вероизповедна община, на която мюфтийството се смята за наследник.
В съда обаче не бе предоставен акт за собственост. Не присъства и свидетелят, който е трябвало да даде показания, относно собствеността. Според адвокат Груев в момента свидетелят е на лечение в САЩ и ще се върне на 9 август. Адвокат Груев предостави само копие от Държавен вестник, брой 13, от 1910 г., в който принципно се уреждат правата върху имотите на вероизповеданията.
Адвокатите на ответните страни - Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Изпълнителната агенция по горите отхвърлиха иска като абсолютно неоснователен, като посочиха, че освен, че няма акт за собственост не съществуват и доказателства за отчуждителни процедури.
Съдът изслуша и вещото лице, което направи графична съпоставка на имота, според съществуващите карти от 1900 г., 1955 г., 1966 г.
Ески джамия има акт за държавна собственост от 1951 г., била е джамия малко време, действала е като имарет - един вид благотворително заведение, място, в което са отсядали пътуващи, приемани са болни и пр.
Престава да действа след 1920 година, след голямото преселение на мюсюлмани от района. Преминава в ръцете на държавата през 1944 г, около 1950 година става читалня към местното читалище.
Решението на съда ще стане ясно в рамките на законовия срок - 1 месец.
