Имената на 89 души от с.Винище, Община Монтана - загинали във воините, политзатворници, политически емигранти и жертви както на фашисткия така и на комунистическия режим са изписани от днес на мраморни стени в центъра на селото. Дарител на мемориалния комплекс е Кирил Маринов - политически емигрант от 1949 г.
„Хората трябва да бъдат откровени, честни и почтени и тогава, когато направят грешка да си я признаят, а не да обвиняват другите", казва Маринов. Той е на 85 години, напуска България като ученик, гонен от комунистическия режим, заради различните си убеждения и членството си в Младежкия земеделски съюз. Бил е в емиграционни лагери в три страни и накрая се установява във Франкфурт, където живее и до днес.
През последните 20 години Маринов е най-големият частен дарител за Монтана. Започва с хуманитарни помощи за болницата и различни социални домове, финансира изграждането на детски площадки, футболно игрище, църква и часовникова кула в родното си село, дарява автобуси за Кукления театър в Монтана и за предприятие „Спортни имоти", покрива таксите за детска градина на децата от Винище всеки месец и осигурява екипировка за представителния женски баскетболен отбор.
Всичко направено от него се изчислява на над 1 милион лева, но по-голямото богатство е голямото му сърце и обичта му към хората, дори към тези, които са го преследвали в миналото. „Можете да имате различни убеждения и да сте противници в живота, но никога не трябва да се превръщате във врагове, казва Маринов, и допълва че не мрази никого.
При последното си посещение в Дома за деца и младежи с увреждания в Монтана решава да направи още едно дарение - пещ за изпичане на глинени съдове за работилницата там. Освен това ще финансира пътуването на децата до град Троян, който те отдавна искат да посетят.
Тази седмица излезе от печат и бе представена в Монтана биографичната книга за Кирил Маринов „Моят живот". Нейни автори са Станислав Станчев и Димитър Младенов.
„Моят живот протече много тежко, не зная от къде господ ми даде сили да преживея. Бях принуден да живея в четири страни и да науча четири езика, за да успея. За съжаление изгубих и българския език, затова ще ви говоря на този който помня от 1949 година. Обичам ви, не съм и няма да ви забравя никога", казва Маринов.
