Надя Миронова е водач на листата на коалиция „Десните” за 12-ти многомандатен район - Монтана, с №17 в интегралната бюлетина за настоящите парламентарни избори. Миронова е доцент в УНСС, доктор по социално управление. Председател на Института за политика и развитие. Тя определя себе си като човек на каузите, знае много, защото е инвестирала много в собственото си обучение и в умението да управлява. „Правя всичко възможно да науча младите хора в страната да мислят самостоятелно да вземат решения и да не се страхуват” казва Миронова.
Предизборната кампания на кандидат-депутатите от коалиция Десните приключи със среща на привърженици във втория по-големина град в област Монтана - Лом.
- Какви са впечатленията ви след тази финална среща?
Н. Миронова:
Посещението ни в Лом ни даде възможност да се убедим, че това което се случва с българските градове и села е пълен абсурд. От град със сериозно положение на река Дунав като пристанище и от град с такива традиции в областта културата и театъра, Лом се е превърнал в едно доста скромно място, където хората се радват само на културата си и на това което все още съществува. Никаква перспектива, нито икономическа, нито някакви специални възможности за младите хора не видяхме там, което е жалко и което може да се промени много лесно, много бързо и само с малко усилия, но с много компетентност и с много ум.
- Какъв е потенциалът на Лом ?
Н. Миронова:
Потенциалът на Лом е свързан с разработването на пристанищния комплекс и на складовете наоколо, с възможностите заразработване зони за безмитна търговия, на големи тирпаркинги – неща, които са свързани със всичко, което се случва около едно пристанище. Тези възможности са напълно неизползвани. Просто града замира като един от най-старите най-красивите и най- богатите навремето градове по Дунава. Сега Лом е в съвсем друго състояние
По принцип това е свързано с липсата на регионален маркетинг, което е проблем за цяла Северозападна България и в частност за района на Монтана. Няма приоритети и никой не се занимава с разработването на предимството на региона . Никой не води тук инвеститори, няма големи форуми, никакъв интерес. Няма никаква система за подпомагане на предприемчивите хора. Защото да си говорим, че нашето застаряващо население, възпитавано и обучавано в едни съвсем по други времена, може сега веднага да хване европейски проект, да го направи, да го реализира и изкара едни милиони. Това са пълни абсурди
Тук трябва да има система на центрове, които да изготвят проектите и предлагат услуга за реализирането им, за мониторинг, за изготвяне на документи и за отчетност. Все неща, които плашат хората и които ги карат да не предприемат нищо, което е част от проблема и част от причината за това състояние.
- Трябва ли специална държавна политика за Северозапада?
Н. Миронова:
Ние трябва да забравим това, че някой ще се погрижи за нас специално просто защото сме много особени и много заслужаваме. Ние трябва да разберем, че съдбата на давещите се е в ръцете на самите давещи се. Със сигурност обаче трябва да има една разумна и модерна държавна политика по отношение на регионите, която да дава възможност за реална децентрализация
Областните съвети не могат да бъдат едни чиновнически структури, където хората си взимат заплатите. Трябва да имат категорични функции по отношение на икономическото регионално развитие, местните фондове и децентрализацията на парите от европейските фондове във връзка с развитието на регионите. Това е въпрос разбира се, както на централна политика, която да вмени тази отговорност на държавните структури на областно ниво, така е и въпрос на предприемчивост и на възможности и действително желание на тези областни администрации и кметовете и общинските администрации.
- Доколко кадровата политика влияе на развитието на региона?
Н. Миронова:
Кадровата политика в нашия регион винаги била проблем номер едно, защото сме достатъчно близо до София и сме прекрасен трамплин за всеки, който желае да направи кариера във висшата администрация и който много бързо забравя от къде е тръгнал.
И затова за мен категорично, един от големите ни проблеми е, че за толкова години област Монтана не успя да създаде собствен политически елит, с големи възможности за лобиране и прокарване на местни интереса в централната власт. И в резултат всъщностса всички тези частни случаи на назначения и уволнения. Всеки идва, измита едните, докарва другите. И сега водачите на листи на така наречените водещи партии - всички са пришълци. Идват, вземат си гласовете и си отиват. На кого му пука какво се случва тук.
Искам да призова хората да излязат и да гласуват независимо за кого, защото много лесно е да се оправдаваме с това, че всичко е предопределено и решено. То е предопределено, когато човека не отива да гласува. Тогава купените и контролираните гласове предопределят кой ще ни управлява . Така че, ако искаме да държим живота си в ръце просто трябва да гласуваме.
За Десните се гласува с № 17 в интегралната бюлетина.
Купуването и продаването на гласове е престъпление.
