Чипровските килими събират много любители на това творчество.
/
Петя Димитрова
"Тъкането е майчин занаят", казва Зина Дечина. Тя е застанала заедно със сестра си Наташа до витрината от етнографска експозиция, в която е поставено майсторското свидетелство и снимката на майка им Елисавета Дечина. До тях са поставени документи и снимки на други известни тъкачки от Чипровци, за които Зина и Наташа разказват с възхищение, гордост и любов.
„Това е Райна Минкина - сочат друга снимка - много достойна жена, а това е Сефка Барбинска – тя е художник," допълва Зина Дечина. Сестрите празнуват заедно със стотици хора, дошли отблизо и далеч. За пета поредна година Общината организира фестивал на чипровския килим. На центъра на балканското градче са разпънати много шатри с различни занаятчийски изделия, ръчно направени бижута, традиционни храни и не чак толкова традиционни като туршия от дървесни гъби.
Чипровските килими са навсякъде – в шатрите и извън тях, нахвърляни по поляни, простени по специални огромни рамки и парапети. Всичко е пъстро и звучно. Деца облечени с носии шарят навсякъде. На пазара освен традиционните модели на чипровското килимарство, все по-често се срещат изтъкани картини . В кабинета на кмета на Чипровци Пламен Петков има цяла колекция, дело на Сийка Тачева. Тя е пресъздала икона на Богородица, на свети Георги и на най-известните портрети и композиции на Владимир Димитров – Майстора.
Кметът Пламен Петров е убеден, че чипровския килим има бъдеще и доказателство за това са ново възникналите малки фирми за производство не само в планинската община, но и в столицата. Благодари пред всички на професор Мила Сантова, която също е сред гостите на празника. Професор Сантова е ръководител на групата, която изготвя досието за кандидатстване на чипровския занаят пред ЮНЕСКО за включването му в представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството.
„На 5 май е най-видима социалната рефлексия на чипровския килим - казва проф. Сантова. Площадът е пълен с хора, които с голяма радост участват в празника за социализацията на този културен феномен, с който България се гордее"- допълва тя.
По-късно всички отиват на ревю под наслов "РЕ - старт, РЕ - дизайн на старото" като водеща идея е идентичността – кодът на идентичност – добре забравеното старо, което е двигател на всичко ново. Колекцията е на студенти магистърски клас, първи и втори курс, специалност "Мода"на Националната художествена академия под ръководството на преподавателя Анна Аврамова. Всичките манекени са момичета от Чипровци. Пред музея се е събрала много публика, всички са усмихнати и ръкопляскат най-силно като видят познатата стара форма върху модерната нова дреха.
Петя Димитрова
И макар, че тъкачките вече са все по-малко, производството на чипровски килим започва лекичко да се разраства. Пример за това е дъщерята на Зина Дечина и внучка на Елисавета Дечина, Светлана. Преди 10 години тя решава, че ще се занимава само с това. „Получава ми се - казва Светлана, - хората имат сериозен интерес към моите килими". Разказва за баба си, която миналия век е ръководила цялото производство на килими в Чипровци.
Елисавета Дечина била групов майстор, ръководила е производство на килими, в което са били заети 800 жени. Нейната внучка Светлана в днешно време по различните социални програми е наела 14 жени. Част от тях тъкат в Чипровци, друга част са в съседно село. „За този занаят трябва душа, сърце, много любов , желание и упоритост" казва още потомствената килимарка.
