Двама бивши лекари в отделението по „Образна диагностика“ на МБАЛ „Христо Ботев“-Враца написаха отворено писмо за случващото се в здравното заведение. В писмото те обвиняват ръководството в „стил на управление, обгърнат в мракобесие“ и казват „хора гаснат по линейки, човешки животи и съдби се объркват необратимо, а от телевизора ни заливат единствено усмивки и костюми, патетични речи и лозунги…“.
Персоналът на МБАЛ „Христо Ботев“-Враца търси помощ от омбудсмана
Двамата лекари - д-р Радина Антова и д-р Димитър Цолов са напуснали след последния проблем с разваления апарат по ренгенографии и заповедта на ръководството всички прегледи да се извършват с преносимия апарат, въпреки риска от предозиране на персонал и пациенти.
Публикуваме писмото им без съкращения:
„Години наред проблемите в МБАЛ „Христо Ботев”- АД, Враца назряваха и се приближаваха до оная критична маса, след която случването на катастрофа беше неизбежен факт. Обидно ниските заплати в държавното здравеопазване, на всичкото отгоре не изплащани редовно, доведоха до трагичния резултат - редуциране на персонала до абсолютния минимум, с респективно натрупване на стотици часове извънреден труд, в мизерни условия.
Ексклузивно! Директорът на врачанската болница проговори пред „Дарик“
Години наред с всякакви средства (публични протести, деклариране на заявления за напускане, медийни изявления и пр.) се опитахме да обърнем внимание за текущите проблеми в МБАЛ „Хр. Ботев” - АД, Враца на Министерството на здравеопазването, но получихме в отговор само празни обещания. Здравният министър не благоволи да ни посети дори един път. За близо една година отделението по образна диагностика не бе посетено нито веднъж и от изпълнителния директор на МБАЛ-а, г-н Евгени Любенов, дошъл като част от „оздравителните мерки” на министерството, нищо че кабинетът му е един етаж над нашия.
Без оглед на риска от предозиране на ангажирания персонал и пациентите, на фона на образи с доста по-ниско качество. Заповедта дойде „устно”, по телефона от д-р Емил Младенов и чашата на търпението ни преля. Именно това грубо вмешателството в работата на отделение Образна диагностика доведе до колективната оставка на целия персонал на 1-ви март (петък).
Отсреща получихме единствено мълчание - никой не ни посети през целия ден и останалите почивни/празнични дни. През въпросния период някак под сурдинка се говореше, че болничният рентген не работи, а пациентите бяха пренасочвани към най-близкия медицински център, съоръжен с необходимата апаратура.
Кирил Ананиев: Намерен е вариант за подпомагане дейността на болницата във Враца
Не ни се иска да мислим какво щеше да се случи при една тежка катастрофа или производствена авария на територията на града, докато линейките от ЦСМП бяха заети да разкарват пациенти за изследвания напред-назад. Чак във вторник, когато стояхме смълчани и чакахме да предадем ключовете на затвореното отделение, все пак бяхме привикани „горе“, за да „ни чуят”. Е, чуха ни, но ясен отговор как да се подобри положението не получихме.
Напротив, проблемът с липата на персонал беше прехвърлен върху нас и ни се обясни, че от нас зависело набирането на такъв. Помолиха ни освен това да преразгледаме молбите си за напускане. Единственият „успех” от тази среща бе уверението, че ще погрижат за ремонта на повредилия се наскоро рентгенов апарат.
Тоест трябваше цяло едно отделение да хвърли оставка, за да му бъде осигурен ремонт на апаратурата? Пълен абсурд! В други отделения, колегите организират дарителски кампании или пък вадят пари от собствения си джоб за закупуване/ ремонт на апаратура.
Врачански медици обвиниха здравния министър в геноцид
Всички ръководни органи - от директора на болницата до министърът - дават публични изявления, че дейността в държавното здравеопазване, макар и срещаща трудности, върви без засечки, но истината е съвсем различна - разрухата е пълна. Разруха, с която ние ежедневно се борим и плащаме със здравето си.
Сто и повече часа извънреден труд всеки месец, при това в среда с йонизиращи лъчения, са в пълен разрез със всякакви норми - според кодекса на труда максимумът извънреден труд за една година е 150 часа. Работим и без каквато и да е било охрана, видеонаблюдение и т.н., т.е. не са взети никакви мерки за нашата сигурност. Наскоро за часове бяха спрени и асансьорите в болницата, поради задължения към поддържащата фирма.
Чувстваме се като участници във война, в която от едната страна е медицинският персонал, а от другата - пациентите, не успяващи да получат адекватна грижа. Защото ги обслужват хора, поставени на ръба и принудени да правят ежедневни компромиси. А „компромис” в медицината е недопустимо понятие…
Но да се върнем пак на ситуацията в отделението по Образна диагностика. През последните месеци при срещи с ръководството, на поставени въпроси относно проблемите ни чувахме предимно: „Аз какво да направя“, „Ти к‘во предлагаш“ (няма Вие), „Трябва да работим с това, с което разполагаме“, „Кое в тая болница не е проблем“…
За капак преди няколко месеца на всички ни бе връчена „Декларация за поверителност“- странен „документ“ според който, персоналът на болницата няма право да изнася информация, до края на живота си, за редица нередности, например забавени заплати, прекомерни дежурства (имаше случай на лекар, принуден да дежури 36ч!) и др. И някъде по това време под светлината на прожекторите излезе обгърнатата в тайнственост фигура на д-р Емил Младенов.
Д-р Младенов си позволява също така да говори от името на г-н Любенов, т.е. вече открито се изявява като част от ръководството на болницата. Което повдига и друг въпрос - юридически и морално издържано ли е едновременно да съвместява синдикални и ръководни роли в една и съща структура- МБАЛ „Хр. Ботев“АД?
Можем да напишем още много, но необходимо ли е?
В този момент споменатият рентгенов апарат е ремонтиран, но лекарският персонал в отделението е представен от всичко на всичко трима лекари- един специалист и двама специализанти- представете си как се разделя 24- часов график между трима. Но ръководството дава изявления, че работата протича нормално и бележи като изключителен успех ремонта на въпросния апарат.
Скандали във врачанската болница между медицински персонал и зам.-министър Жени Начева
Питаме се и друго - как се стигна до това вече една година цяла област да е лишена от услугата инвазивна кардиология и пациенти в животозастрашаващо състояние, каквото е инфарктът на сърцето, в което минутите са критични ,са транспортирани към Монтана, Плевен, София, процес, отнемащ понякога часове. Г-н Ананиев, като финансист, и следователно добър с цифрите, води ли статистика колко човешки животи са загубени междувременно?
Някъде там по канцеларии, в чекмеджета, има тонове разписани хартии със стратегии, планове, програми и т.н., но никакви реални мерки не се взимат. Хора гаснат по линейки, човешки животи и съдби се объркват необратимо, а от телевизора ни заливат единствено усмивки и костюми, патетични речи и лозунги…
Поредна болница във Враца заплашена да спре работа завинаги
Ние, д-р Радина Антова и д-р Димитър Цолов, вече бивши лекари от отделение Образна диагностика при МБАЛ „Хр. Ботев”, заемали позиции на началници в същото, взехме нелекото решение да напуснем. Защото ако бяхме останали щяхме да легитимираме стил на управление, обгърнат в мракобесие. Ръководството на МБАЛ „ Христо Ботев“ допусна да изгуби двама компетентни специалисти, които до последно влагаха душа и сърце в работата си и работиха при ужасни и абсурдни условия в името на пациентите и колегите си"
Персоналът на МБАЛ „Христо Ботев“-Враца търси помощ от омбудсмана
Двамата лекари - д-р Радина Антова и д-р Димитър Цолов са напуснали след последния проблем с разваления апарат по ренгенографии и заповедта на ръководството всички прегледи да се извършват с преносимия апарат, въпреки риска от предозиране на персонал и пациенти.
Публикуваме писмото им без съкращения:
„Години наред проблемите в МБАЛ „Христо Ботев”- АД, Враца назряваха и се приближаваха до оная критична маса, след която случването на катастрофа беше неизбежен факт. Обидно ниските заплати в държавното здравеопазване, на всичкото отгоре не изплащани редовно, доведоха до трагичния резултат - редуциране на персонала до абсолютния минимум, с респективно натрупване на стотици часове извънреден труд, в мизерни условия.
Ексклузивно! Директорът на врачанската болница проговори пред „Дарик“
Години наред с всякакви средства (публични протести, деклариране на заявления за напускане, медийни изявления и пр.) се опитахме да обърнем внимание за текущите проблеми в МБАЛ „Хр. Ботев” - АД, Враца на Министерството на здравеопазването, но получихме в отговор само празни обещания. Здравният министър не благоволи да ни посети дори един път. За близо една година отделението по образна диагностика не бе посетено нито веднъж и от изпълнителния директор на МБАЛ-а, г-н Евгени Любенов, дошъл като част от „оздравителните мерки” на министерството, нищо че кабинетът му е един етаж над нашия.
д-р Антова
Без оглед на риска от предозиране на ангажирания персонал и пациентите, на фона на образи с доста по-ниско качество. Заповедта дойде „устно”, по телефона от д-р Емил Младенов и чашата на търпението ни преля. Именно това грубо вмешателството в работата на отделение Образна диагностика доведе до колективната оставка на целия персонал на 1-ви март (петък).
Отсреща получихме единствено мълчание - никой не ни посети през целия ден и останалите почивни/празнични дни. През въпросния период някак под сурдинка се говореше, че болничният рентген не работи, а пациентите бяха пренасочвани към най-близкия медицински център, съоръжен с необходимата апаратура.
Кирил Ананиев: Намерен е вариант за подпомагане дейността на болницата във Враца
Не ни се иска да мислим какво щеше да се случи при една тежка катастрофа или производствена авария на територията на града, докато линейките от ЦСМП бяха заети да разкарват пациенти за изследвания напред-назад. Чак във вторник, когато стояхме смълчани и чакахме да предадем ключовете на затвореното отделение, все пак бяхме привикани „горе“, за да „ни чуят”. Е, чуха ни, но ясен отговор как да се подобри положението не получихме.
Напротив, проблемът с липата на персонал беше прехвърлен върху нас и ни се обясни, че от нас зависело набирането на такъв. Помолиха ни освен това да преразгледаме молбите си за напускане. Единственият „успех” от тази среща бе уверението, че ще погрижат за ремонта на повредилия се наскоро рентгенов апарат.
Тоест трябваше цяло едно отделение да хвърли оставка, за да му бъде осигурен ремонт на апаратурата? Пълен абсурд! В други отделения, колегите организират дарителски кампании или пък вадят пари от собствения си джоб за закупуване/ ремонт на апаратура.
Врачански медици обвиниха здравния министър в геноцид
Всички ръководни органи - от директора на болницата до министърът - дават публични изявления, че дейността в държавното здравеопазване, макар и срещаща трудности, върви без засечки, но истината е съвсем различна - разрухата е пълна. Разруха, с която ние ежедневно се борим и плащаме със здравето си.
Сто и повече часа извънреден труд всеки месец, при това в среда с йонизиращи лъчения, са в пълен разрез със всякакви норми - според кодекса на труда максимумът извънреден труд за една година е 150 часа. Работим и без каквато и да е било охрана, видеонаблюдение и т.н., т.е. не са взети никакви мерки за нашата сигурност. Наскоро за часове бяха спрени и асансьорите в болницата, поради задължения към поддържащата фирма.
Чувстваме се като участници във война, в която от едната страна е медицинският персонал, а от другата - пациентите, не успяващи да получат адекватна грижа. Защото ги обслужват хора, поставени на ръба и принудени да правят ежедневни компромиси. А „компромис” в медицината е недопустимо понятие…
Но да се върнем пак на ситуацията в отделението по Образна диагностика. През последните месеци при срещи с ръководството, на поставени въпроси относно проблемите ни чувахме предимно: „Аз какво да направя“, „Ти к‘во предлагаш“ (няма Вие), „Трябва да работим с това, с което разполагаме“, „Кое в тая болница не е проблем“…
За капак преди няколко месеца на всички ни бе връчена „Декларация за поверителност“- странен „документ“ според който, персоналът на болницата няма право да изнася информация, до края на живота си, за редица нередности, например забавени заплати, прекомерни дежурства (имаше случай на лекар, принуден да дежури 36ч!) и др. И някъде по това време под светлината на прожекторите излезе обгърнатата в тайнственост фигура на д-р Емил Младенов.
д-р Антова
Д-р Младенов си позволява също така да говори от името на г-н Любенов, т.е. вече открито се изявява като част от ръководството на болницата. Което повдига и друг въпрос - юридически и морално издържано ли е едновременно да съвместява синдикални и ръководни роли в една и съща структура- МБАЛ „Хр. Ботев“АД?
Можем да напишем още много, но необходимо ли е?
В този момент споменатият рентгенов апарат е ремонтиран, но лекарският персонал в отделението е представен от всичко на всичко трима лекари- един специалист и двама специализанти- представете си как се разделя 24- часов график между трима. Но ръководството дава изявления, че работата протича нормално и бележи като изключителен успех ремонта на въпросния апарат.
Скандали във врачанската болница между медицински персонал и зам.-министър Жени Начева
Питаме се и друго - как се стигна до това вече една година цяла област да е лишена от услугата инвазивна кардиология и пациенти в животозастрашаващо състояние, каквото е инфарктът на сърцето, в което минутите са критични ,са транспортирани към Монтана, Плевен, София, процес, отнемащ понякога часове. Г-н Ананиев, като финансист, и следователно добър с цифрите, води ли статистика колко човешки животи са загубени междувременно?
Някъде там по канцеларии, в чекмеджета, има тонове разписани хартии със стратегии, планове, програми и т.н., но никакви реални мерки не се взимат. Хора гаснат по линейки, човешки животи и съдби се объркват необратимо, а от телевизора ни заливат единствено усмивки и костюми, патетични речи и лозунги…
Поредна болница във Враца заплашена да спре работа завинаги
Ние, д-р Радина Антова и д-р Димитър Цолов, вече бивши лекари от отделение Образна диагностика при МБАЛ „Хр. Ботев”, заемали позиции на началници в същото, взехме нелекото решение да напуснем. Защото ако бяхме останали щяхме да легитимираме стил на управление, обгърнат в мракобесие. Ръководството на МБАЛ „ Христо Ботев“ допусна да изгуби двама компетентни специалисти, които до последно влагаха душа и сърце в работата си и работиха при ужасни и абсурдни условия в името на пациентите и колегите си"
