Българска делегация в състав народният представител от „Обединени патриоти“ Красимир Богданов, Делян Дамяновски – Изпълнителен директор на националната асоциация на председателите на общински съвети в България и Марин Цветков – общински съветник от ВМРО във Враца посети Западните покрайнини. Срещата се състоя в с. Звонци, община Бабушница, Пиротски окръг по покана на г-н Иван Таков от Националния съвет на българското малцинство в Сърбия и член на общинската управа в Бабушница. В срещата се включиха и г-н Небойша Иванов – председател на Културно-информационният център на българите „Цариброд“, Саша Златанов – общински съветник и координатор за сътрудничество с националните малцинства, представители на църковното настоятелство на местния храм, на вестник „Ново Братство“ от гр. Ниш и на Демократическата партия на българите.
Иван Таков представи многото проблеми и предизвикателства пред българското малцинство в Сърбия, които са още по тежки в Звонския край. Исторически районът принадлежи на Трънската околия. Откъснат е от България през 1919г. по силата на Ньойския договор. До 1964 г. село Звонци е било общински център, обединяващ няколко села с почти изцяло българско население. Днес, една част от селата са в рамките на Община Димитровград/Цариброд, а други са присъединени към Община Бабушница, с преобладаващо сръбско или сърбизирано население.
В миналото поминъкът на българско население се е осъществявал основно чрез рудника в с. Ракита и балнеоложкият курорт Звонска баня. Днес тези обекти тънат в разруха. Въпреки това, районът продължава да привлича туристи от България, които посещават ждрелото на р. Ерма и популярния Погановски манастир. В него има уникални стенописи, сред които е и този на небесния покровител на българите св. Йоан Рилски.
В с. Звонци има клуб на Националния съвет на българите, Основно училище „Братство“, обединяващо децата завършващи начално образование в училищата в четири околни села, православен храм „Св. пророк Илия”, възстановен през 2006 г. с изключителната подкрепа на Общинския съвет и тогавашното ръководство на община Мездра. Подкрепа за своето културно и национално оцеляване, звончани получават от общините Трън, Костинброд и Перник.
До края на 40-те години, хората от двете страни на границата имат пряка връзка помежду си чрез пропускателен пункт, но след конфликта между Тито и Сталин, връзката с България окончателно е прекъсната. Въпреки договореното между България и Сърбия откриване на ГКПП при с. Петачинци, до момента конкретни действия не са предприети. Местните хора остават с надеждата, че проектът ще се осъществи и ще съживи този забравен край.
От своя страна, Красимир Богданов представи действията на патриотите по защита правата на българите в чужбина, усилията за разрешаване проблемите с учебниците на български език в Сърбия и възстановяването на телевизионният канал на български език на РТВ – Ниш, увеличаването на стипендиите, отпускани от МОН за студенти от тези общности, възможностите на трансграничните проекти. Той пое ангажимента да постави въпроса за ГКПП Банкя – Петачинци в Народното събрание.
Делян Дамяновски покани българите от Западните покрайнини на предстоящото провеждане на общобългарския събор в с. Малая Перешчепина, Украйна, по повод 105-та годишнина от откриване гроба на създателя на българската държава кан Кубрат.
По инициатива на д-р Ангел Йосифов – завеждащ отделение в окръжната болница в гр. Пирот, гостите посетиха Цариброд и мястото, където са погребани десетки български войници, загинали във Втората световна война. В гробището, местните българи са поставили малък кръст без надпис, за да напомня за подвига на героите. Те се обърнаха с молба българската държава да настоява пред сръбското правителство за издигане на мемориал на загиналите български войни.
Иван Таков представи многото проблеми и предизвикателства пред българското малцинство в Сърбия, които са още по тежки в Звонския край. Исторически районът принадлежи на Трънската околия. Откъснат е от България през 1919г. по силата на Ньойския договор. До 1964 г. село Звонци е било общински център, обединяващ няколко села с почти изцяло българско население. Днес, една част от селата са в рамките на Община Димитровград/Цариброд, а други са присъединени към Община Бабушница, с преобладаващо сръбско или сърбизирано население.
В миналото поминъкът на българско население се е осъществявал основно чрез рудника в с. Ракита и балнеоложкият курорт Звонска баня. Днес тези обекти тънат в разруха. Въпреки това, районът продължава да привлича туристи от България, които посещават ждрелото на р. Ерма и популярния Погановски манастир. В него има уникални стенописи, сред които е и този на небесния покровител на българите св. Йоан Рилски.
ВМРО Враца
В с. Звонци има клуб на Националния съвет на българите, Основно училище „Братство“, обединяващо децата завършващи начално образование в училищата в четири околни села, православен храм „Св. пророк Илия”, възстановен през 2006 г. с изключителната подкрепа на Общинския съвет и тогавашното ръководство на община Мездра. Подкрепа за своето културно и национално оцеляване, звончани получават от общините Трън, Костинброд и Перник.
ВМРО Враца
До края на 40-те години, хората от двете страни на границата имат пряка връзка помежду си чрез пропускателен пункт, но след конфликта между Тито и Сталин, връзката с България окончателно е прекъсната. Въпреки договореното между България и Сърбия откриване на ГКПП при с. Петачинци, до момента конкретни действия не са предприети. Местните хора остават с надеждата, че проектът ще се осъществи и ще съживи този забравен край.
От своя страна, Красимир Богданов представи действията на патриотите по защита правата на българите в чужбина, усилията за разрешаване проблемите с учебниците на български език в Сърбия и възстановяването на телевизионният канал на български език на РТВ – Ниш, увеличаването на стипендиите, отпускани от МОН за студенти от тези общности, възможностите на трансграничните проекти. Той пое ангажимента да постави въпроса за ГКПП Банкя – Петачинци в Народното събрание.
Делян Дамяновски покани българите от Западните покрайнини на предстоящото провеждане на общобългарския събор в с. Малая Перешчепина, Украйна, по повод 105-та годишнина от откриване гроба на създателя на българската държава кан Кубрат.
По инициатива на д-р Ангел Йосифов – завеждащ отделение в окръжната болница в гр. Пирот, гостите посетиха Цариброд и мястото, където са погребани десетки български войници, загинали във Втората световна война. В гробището, местните българи са поставили малък кръст без надпис, за да напомня за подвига на героите. Те се обърнаха с молба българската държава да настоява пред сръбското правителство за издигане на мемориал на загиналите български войни.