- Великотърновските жокеи бъркат бетон и печелят титли
За трета поредна година клубът по конен спорт „Калоян- 92" бе обявен за №1 у нас. В класацията на Българската федерация по атрактивния спорт представителите на конната база в Арбанаси са на върха с 12 000 точки. При това с цели 8 000 повече от втория столичния клуб „Свети Георги". При това калоянци от пет години нямат дори нормален плац на който да тренират, тъй като все още не са получили спечелените по проект на Министерството на спорта средства за строеж на съоръжението. „Буквално тренираме на поляната. Нещо което го няма никъде в Европа", коментира треньорът и председател на клуба Михаил Костов.
- Г- н Костов, честито. Очаквахте ли за трета поредна година да сте №1 в българския конен спорт?
- Предвид резултатите да, но не очаквахме такава голяма разлика от 8 000 точки.
- На какво се дължи тя?
- Ние от много години се стремим да участваме във всички възрастови групи. При децата и юношите имаме пълни отбори, при мъжете също, като там разчитаме на най- добрите от подрастващите. Успяваме да се представяме добре на турнирите и на финалите вкарваме най- много коне, което ни носи точки.
- С колко състезателни коне разполагате в базата?
- Гледаме 55 коня с кобилите и малките кончета. От тях 22 са ни състезателните коне. Имахме затруднения с транспортирането, тъй като всички квалификационни турнири у нас започват в 11 часа и няма време за два курса. Това наложи да купим още един камион и благодарение на спонсорите успяхме да го направим. Вече пътуваме за стартове в един ден с два камиона и две ремаркета. Шест души работим с конете и жокеите. Малко хора, много коне, но такава е ситуацията- криза. С колегите Тодор Кулов и Захария Георгиева сме денонощно в Арбанаси. Освен това сами си поддържаме материалната база, което никака не е лесно.
- Състезателите помагат ли?
- Разбира се. Бяхме на Балкански игри и колегите от София ме питаха как успяваме да се справим с всичко. А, моите състезатели се обърнаха и им казаха: „...елате на Арбанаси. Бъркаш бетон, качваш се на коня. Слизаш от коня, пак бъркаш бетон или подхващаш нещо друго". Така че при нас почивен ден няма. От седем сутринта до седем вечерта с конете и поддръжка на материалната база. Миналата година сме забъркали 120 кубика бетон за базата.
- Основният ви проблем е именно базата. Колко години сте без плац?
- Пет години. Миналата година от министерството на спорта ни обещаха да ни преведат парите по проекта, но после ни пратиха писмо, че нямат. Знае се къде отиват средствата, така че какво да говоря. Надяваме се с наш труд и с помощта на приятели тази година да си направи състезателен и тренировъчен плац. Не стига, че не можем да провеждаме турнири ами няма и къде да тренираме. Тренираме на поляната. Това вече никъде го няма. И в България даже малките клубове си направиха плацове. А, ние сме №1 и за жалост нямаме. Секретарят на Федерацията ще подготви ново искане до Министерството на спорта, но не съм оптимист и за това съм занимавал хора, които обичат конния спорт да ни помогнат да се справим. Ако успеем през август ще вземем държавното първенство за деца и юноши. Ако не дано да сме готови през есента и да домакинстваме поне на един турнир, а догодина да кандидатстваме за нашето международно състезание, което правихме шест години.
- Колко пари за необходими за довършване на двата плаца?
- 50- 60000 лева според изчисленията на специалистите. Пак казвам ще разчитаме на приятели за техника, материали и т.н.
- А, как финансирате клуба? Пак ли от приятели идват средствата?
- Ние имаме много точки и получаваме най- големи субсидии от тотото и община В. Търново, но те не са достатъчни. Миналата година имахме късмет, че снимаха в България „Конън Варварина" и продуцентите включиха наши коне и ездачи в сцените. Парите, които ни преведоха стигнаха за фураж до лятото. Надявам се тази година пак да участваме във филм и да си помогнем финансово. При нас децата и учащите яздят без пари, но от време на време идват възрастни любители, които си плащат. Приходи ни носят и каретата и файтона, с които разполагаме и даваме под наем за сватби и балове. Така успяваме да вържем бюджет от около 60000 лева.
- Въпреки проблемите три години по ред сте на върха в българския конен спорт. Това ли ще ви е целта и през тази?
- Естествено, но от тази година започват зимни лиги. Колегите от Плевен, Божурище, София и Шумен разполагат със закрити манежи и организират верига от турнири с финал в столицата. Ние също сме поканени, но няма как да участваме, защото в момента не можем да тренираме. Няма как да изкараме конете да скачат на замръзналата земя. Тази година тези лиги няма да влияят върху крайното подреждане, но от догодина сигурно ще ги включат и ние като не участваме няма да печелим точки от тях и нещата няма да са добре за нас. Явно трябва да мислим и за закрит манеж, но в тази криза не виждам как ще стане.
- Скъпа инвестиция ли е закритият манеж?
- Най- малкото хале 40:20 метра е 80- 100000 лева. А, ние щом ще правим е желателно да е поне 60:20 метра, за да отговаря за провеждане на зимни турнири.
- Федерацията може ли да ви помогне?
- Абсурд. Министерството на спорта ако отпусне нещо, но те за плацовете не финансираха. На колегите от Плевен представителството на БМВ им построи халето в село Рибен.
- Кои състезатели се развиха най- добре през 2010 г.?
- При децата Емил Красимиров, при юношите брат му Александър Красимиров, Даниел Атмаджов, Тодор Киров и Антон Георгиев, а при мъжете Мирослав Илиев...
