Великотърновският цигулар Дарин Върбанов учи деца в собствено Музикално училище в Сингапур. “Ние се опитваме да научим учениците на европейската музикална традиция и култура, посредством музикалните инструменти. Разбира се, това звучи много гръмко, но е самата истина в една държава само на 50 години, в която това изкуство се приема като екзотично и затова се радва на голям интерес”, твърди успелият болярин. И признава, че има сходства, но и разлики в подхода към музиката, породени от различията в манталитета и ценностите на хората в Азия и Европа.
Музикантът започва да учи цигулка в Детската Музикална школа във Велико Търново. Продължава музикалното си образование в Средното Музикално Училище „Любомир Пипков” в София. Впоследствие завършва Националната Музикална Академия „Панчо Владигеров”, след което преподава цигулка в Националното Музикално Училище „Л. Пипков” от 1991 до 2002. През това време завършва и 2 - годишен майсторски клас по камерна музика под ръководството на Проф. Мая Патронева.
От 2003 г. Дарин Върбанов живее и работи в Сингапур. В началото преподава в едно от частните музикални училища, които по това време придобиват особена популярност в държавата. През 2006 г. обаче решава да основе свое собствено студио и 2 години по-късно то прераства в музикално училище, което обучава ученици по цигулка, пиано, виолончело, флейта и теория на музиката. В продължение на две години – от 2013 до 2015 г., Дарин Върбанов живее и преподава цигулка в САЩ, Вирджиния. След това се завръща в Сингапур и отново поема ръководството на създаденото от него училище.
В началото обаче са уроците по цигулка в родния град. “Струва ми се, че е много важно да припомня неща, които са на път да бъдат забравени. Едно от тях е какво всъщност беше Музикалната школа за града в годините. Имаше много ученици, които свиреха на различни инструменти, като постигаха различни резултати, съобразно личните си качества и целите си. Но наистина желаещите бяха много повече, отколкото са днес”, връща се назад в годините цигуларят. В тези години е имало достатъчно време за училище и за уроци по инструмент. Днес един ученик не би могъл да посещава музикалната школа всеки ден или да си позволи да се упражнява в рамките на 1-2 часа. И причина затова са изключително натоварените учебни програми. “И дали тази интензивност е насочена в добра посока?”, разсъждава Върбанов. “Това обаче далеч не е български недостатък, а по-скоро един недостатък на съвременния свят. За съжаление, в нашето съвремие учениците са заети в училище толкова, колкото е необходимо за да бъде удобно за работното време на родителите. Затова сме свидетели на ученици от началното училище, които са „на пълен работен ден”, та когато се върнат от училище те вече не са в състояние (то не може и да се очаква) да правят нещо смислено, поради умора от дългия учебен ден. Този отрицателен ефект за съжаление се наблюдава с невъоръжено око в двете високо развити държави, в които имах (и все още имам) удоволствието да работя и живея”, обяснява още Дарин Върбанов.
Въпреки това, развитите държави са си развити, защото там добре се знае, че именно доброто образование е ключ към благоприятното разрешаване на въпроси и проблеми от най-широк спектър.
“Музикалното обучение на подрастващите в Сингапур е държавна политика на толериране заниманията с изкуства и спорт. Ученици, които демонстрират определени постижения в тези области, биват приемани в по-реномирани училища, дори и в случаите, когато резултатите по академичните дисциплини са по-ниски от необходимите. И в двете държави, в които съм работил - Сингапур и САЩ, има много училища със собствени струнни, духови или симфонични оркестри, което за съжаление не помня да съм забелязал в България, с изключение на Музикалното училище и някои духови оркестри тук-там”, обяснява още българският цигулар.
“В нашето съвремие сме свидетели на едно бурно развитие на медиите и комуникациите, което очевидно променя и музиката. Тази промяна може да бъде и позитивна, и негативна. Вече е много лесно, с едно-две докосвания, да чуем чудесни записи на много и различни музиканти, както и за секунди да имаме партитурата на което и да е музикално произведение. Това е едно изключително удобство за ценителите или за учениците, които изучават тази материя”, разсъждава още Върбанов. “Забелязва се обаче и негативният ефект на нещо, което е лесно достъпно и следователно не чак толкова уникално, колкото то всъщност е. Макар и за краткото време на съществуване на електронните медии, вече има тенденция към унификация и подражание в изпълнителското изкуство, което е страничен ефект на иначе така бързо развиваща се и ефективна комуникация. Аз вярвам, че музикалното изкуство със своята сила и дълбок смисъл ще успее в бъдеще да балансира негативните ефекти и същевременно ще приеме голяма част от позитивните предизвикателства на технологиите. Вярата ми в това произлиза от историята на музикалното изкуство, която съдържа подобни примери, като усъвършенстването на музикалните инструменти, достигане разцвет на музикалната композиция в определени периоди или еволюцията и съвременния силен подем на изпълнителското изкуство”, убеден е музикантът.
Дарин Върбанов сподели и своите тревоги относно бъдещето на музиката в родината му. “Аз следя непрекъснато развитието на музиката в България и съм наясно с тревогите на много колеги, било то за закриване на оркестри или за трудности в привличането и обучението на младите хора за каузата на музиката. Същевременно се радвам много на успехите, за които научавам и смятам, че трудности е имало и има. Начините да се мотивират младите хора са много и разнообразни, като за целта са нужни както хора като първият ми преподавател Недялко Топалов, така и държавни политики за подкрепа на дейности, които водят до духовно обогатяване и осмисляне на персоналния и обществения живот. Често съм казвал, че държава, която не инвестира в образованието и всички сродни и съпътстващи форми, ще трябва да инвестира повече в полицията, центровете за борба със зависимости и най-вече в затворите”, разсъждава Върбанов.
За да се възроди интересът към изучаване на музика у младите хора “Най-важното е продължително и търпеливо да се разяснява ползотворното въздействие на музиката за личностното изграждане на младите хора. Забелязал съм, че когато има обществена подкрепа и също подкрепа от държавните институции, хората откликват много бързо и позитивно. В този смисъл институционалната подкрепа е решаваща”, категоричен е успелият музикант. “Неслучайно, в собственото си училище най-голямо значение отдавам на качествените учители, с доказани качества и постижения. Всичко друго може да бъде пренебрегнато, обяснява Върбанов. Създаването на възможност за артистични изяви също е от решаващо значение. Всяка инициатива, било тя частна или институционална, която дава такива възможности, трябва да бъде подкрепяна и използвана за извличането на позитивния резултат от изкуството”, убеден е цигуларят.
“Конкретно за В. Търново – лично аз винаги съм чувствал липсата на една концертна зала, построена и оборудвана за тази цел. В града винаги е липсвал дори един качествен роял, да не говорим за клавесин. Наличието не на един, а на няколко от тези инструменти е стандарт в концертните зали по света, така че изпълнителите да могат да имат най-подходящия избор. Мисля, че тази липса беше и една от слабостите, която не даде шанс на града в надпреварата за Европейска столица на изкуствата. Това също възпрепятства провеждането на концерти на висококласни изпълнители, които биха дошли ако знаят, че ще свирят в една престижна зала с добра акустика и на хубав инструмент”, обяснява цигуларят. И пожелава кураж и успех на всички, които в това трудно време се стараят да укрепят образователното и духовно развитие на Велико Търново и нацията ни.
