Заведенията за болнична помощ в областта към 31 декември 2017 г. са 13 с 1 542 легла, като 10 от тях са болници с 1 266 легла, заведенията за извънболнична помощ са 61 с 43 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 6 с 64 легла (табл. 1).
Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. В сравнение с 2016 г. легловият фонд на заведенията за болнична помощ в област Велико Търново нараства с 5.8%.
Искат промени в проекта на здравната карта за областта
Многопрофилните болници са 4 със 757 легла. Те представляват 40.0% от болниците и в тях е съсредоточен 59.8% от легловия фонд на всички болници и 49.1% от легловия фонд на заведенията за болнична помощ в областта (фиг. 1). Легловият фонд в тези болници варира в широки граници - от 87 до 368 легла.
Разпределението на заведенията (6) и леглата (509) в специализираните болници в областта е както следва:
• за активно лечение - 2 с 97 легла;
• за рехабилитация - 2 със 162 легла;
• за продължително лечение и рехабилитация – 1 със 130 легла;
• държавни психиатрични болници - 1 със 120 легла.
Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар, които при регистрацията си като основна дейност са посочили болнична дейност. Разпределението на тези заведения по видове е, както следва:
• Центрове за кожно-венерически заболявания - 1 заведение с 10 легла;
• Комплексни онкологични центрове - 1 заведение със 186 легла;
• Центрове за психично здраве - 1 заведение с 80 легла.
Осигуреността на населението в областта с болнични легла в края на 2017 г. е 644.8 на 100 000 души от населението (748.1 средно за страната). Към 31.12.2017 г. заведенията за извънболнична помощ в област Велико Търново са 61 с 43 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 24 заведения с 30 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове - 3 с 13 легла. В края на годината в областта функционират и 17 самостоятелни медико-диагностични и 15 самостоятелни медико-технически лаборатории.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2017 г. тези заведения са 6 с 64 легла, в това число хосписите - 2 с 39 легла. В сравнение с края на 2016 година няма разлика в броя на другите лечебни и здравни заведения, докато легловият им фонд бележи спад с 19.0%.
В края на 2017 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в област Велико Търново практикуват 755 лекари (табл. 2). Лекарите по дентална медицина са 214, а медицинските специалисти по здравни грижи - 1 296, от които 900 са медицински сестри, 156 - лаборанти, 106 - фелдшери и 36 - акушерки. В лечебните и здравните заведения на основен трудов договор работят и 1 094 души друг персонал с немедицинско образование.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 366 лекари, 6 фармацевти, 756 медицински специалисти по здравни грижи и 645 друг персонал. В заведенията за извънболнична помощ работещите на основен трудов договор лекари са 314, лекарите по дентална медицина - 214, медицинските специалисти по здравни грижи – 162 и другият персонал - 103.
Лекарите, работещи на основен трудов договор в медицинските центрове са 27, а в диагностично-консултативните центрове - 23. В самостоятелни медико-диагностични лаборатории в края на 2017 г. работят 6 лекари. В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2017 г. на основен трудов договор работят 75 лекари, 378 медицински специалисти по
Осигуреността с лекари в края на 2017 г. общо за областта е 31.6 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 8.9 на 10 000 души от населението. Осигуреността с общопрактикуващи лекари е 6.1 на 10 000 души от населението.
В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите лекари - 146, или 19.3% от всички практикуващи лекари в областта, следвани от практикуващите Педиатрия - 44 (5.8%), Спешна медицина - 42 (5.6%), и Кардиология и Хирургия - съответно 37 (4.9%) и 36 (4.8%).
Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани. В сравнение с 2016 г. легловият фонд на заведенията за болнична помощ в област Велико Търново нараства с 5.8%.
Искат промени в проекта на здравната карта за областта
Многопрофилните болници са 4 със 757 легла. Те представляват 40.0% от болниците и в тях е съсредоточен 59.8% от легловия фонд на всички болници и 49.1% от легловия фонд на заведенията за болнична помощ в областта (фиг. 1). Легловият фонд в тези болници варира в широки граници - от 87 до 368 легла.
Разпределението на заведенията (6) и леглата (509) в специализираните болници в областта е както следва:
• за активно лечение - 2 с 97 легла;
• за рехабилитация - 2 със 162 легла;
• за продължително лечение и рехабилитация – 1 със 130 легла;
• държавни психиатрични болници - 1 със 120 легла.
Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар, които при регистрацията си като основна дейност са посочили болнична дейност. Разпределението на тези заведения по видове е, както следва:
• Центрове за кожно-венерически заболявания - 1 заведение с 10 легла;
• Комплексни онкологични центрове - 1 заведение със 186 легла;
• Центрове за психично здраве - 1 заведение с 80 легла.
Осигуреността на населението в областта с болнични легла в края на 2017 г. е 644.8 на 100 000 души от населението (748.1 средно за страната). Към 31.12.2017 г. заведенията за извънболнична помощ в област Велико Търново са 61 с 43 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Сред извънболничните заведения с дейности по клинична медицина най-голям е броят и легловият фонд на медицинските центрове - 24 заведения с 30 легла, следвани от диагностично-консултативните центрове - 3 с 13 легла. В края на годината в областта функционират и 17 самостоятелни медико-диагностични и 15 самостоятелни медико-технически лаборатории.
Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2017 г. тези заведения са 6 с 64 легла, в това число хосписите - 2 с 39 легла. В сравнение с края на 2016 година няма разлика в броя на другите лечебни и здравни заведения, докато легловият им фонд бележи спад с 19.0%.
В края на 2017 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в област Велико Търново практикуват 755 лекари (табл. 2). Лекарите по дентална медицина са 214, а медицинските специалисти по здравни грижи - 1 296, от които 900 са медицински сестри, 156 - лаборанти, 106 - фелдшери и 36 - акушерки. В лечебните и здравните заведения на основен трудов договор работят и 1 094 души друг персонал с немедицинско образование.
В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 366 лекари, 6 фармацевти, 756 медицински специалисти по здравни грижи и 645 друг персонал. В заведенията за извънболнична помощ работещите на основен трудов договор лекари са 314, лекарите по дентална медицина - 214, медицинските специалисти по здравни грижи – 162 и другият персонал - 103.
Лекарите, работещи на основен трудов договор в медицинските центрове са 27, а в диагностично-консултативните центрове - 23. В самостоятелни медико-диагностични лаборатории в края на 2017 г. работят 6 лекари. В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2017 г. на основен трудов договор работят 75 лекари, 378 медицински специалисти по
Осигуреността с лекари в края на 2017 г. общо за областта е 31.6 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 8.9 на 10 000 души от населението. Осигуреността с общопрактикуващи лекари е 6.1 на 10 000 души от населението.
В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите лекари - 146, или 19.3% от всички практикуващи лекари в областта, следвани от практикуващите Педиатрия - 44 (5.8%), Спешна медицина - 42 (5.6%), и Кардиология и Хирургия - съответно 37 (4.9%) и 36 (4.8%).
