16 април – Денят на Търновската конституция, да бъде обявен за официален празник в България, а Велико Търново да получи статут на историческа и духовна столица на страната ни. Около тази кауза се обединиха видни великотърновски общественици, които за целта сформираха Инициативен комитет. Предложението ще бъде гласувано в Народното събрание. Идеята се ражда във връзка с мащабните чествания и богата програма, посветени на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, чиито център ще бъде Велико Търново. Кулминацията на събитията ще бъде на 16 април, когато в старата българска столица тържествено ще заседава 44-то Народно събрание на Рeпублика България.
В поредица от интервюта, експозиции и мнения, ви представяме членовете на инициативния комитет, тяхната мотивация, убеждения и цели за осъществяване на каузата, която ги обединява.
Проф. д.и.н. Милко Палангурски е сред най-добрите изследователи на Търновската конституция. На Органическия устав той е посветил множество публикации и монографии, сред които са: „Търновската конституция – собственост, финанси, икономика”, „Бащите на Търновската конституция - духовниците между политиката и религията”, „Как учредителите „дописаха” Търновската конституция”, „Размисли относно вътрешната хармония на Търновската конституция”, „Учредителите. Участниците в Учредителното Народно събрание в Търново, (10.II. – 16.IV.1879 г.) и др. Ето и интервюто на преподавателя в катедра „Нова и най-нова история” в Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ проф. д.и.н Милко Палангурски:
Защо 16 април трябва да стане официален празник?
За мен не не е толкова важно да стане официален празник, а да се превърне в празник на преобразяването на българина в модерен човек. Ако българинът не проумее, че от средновековно мислещ човек е станал гражданин именно с конституционното устройство преди 140 години, той никога няма да бъда гражданин и на Европа, и на света. Ще си остане един провинциален, дълбоко консервиран, немислещ човек. Гражданинът има права, има и задължения, той е активен, участва в развитието на общността.
Има много свободни държави, в които няма свобода на човека, няма гражданско общество, а ние преди 140 години по стечение на обстоятелствата – на международната политика и на българската революция, сме успели да се наредим сред най-модерните европейски и световни държави в това отношение. Много народи, които се смятат за по-цивилизовани от нас, нямат държавно конституционно устройство по онова време. Ако след 140 години продължаваме да си задаваме въпроса „Ние граждани ли сме?“ - или сме изпреварили историята, или сме минали регресивно назад към античността. Или по-точно към Средновековието.
С какво е модерна Търновската конституция?
С това, с което е модерна и сегашната конституция. Правата, задълженията и свободите на гражданите, описани в Търновската конституция и в сегашната, са почти едни и същи. Разликата е само в граматиката, конструкцията и броя на членовете. Иначе всички ония основни принципи, които са провъзгласени от Великата харта на човека от Френската революция и Американската конституция преди 200 години, ги има.
Ние сме взели онова, което съществува в най-добрия му вид преди 140 години. Загубихме го през 30-те и 40-те години на миналия век, възстановихме го в края на 80-те. Търновската конституция променя статута ни на нация. Ако дотогава сме били територия и народ в рамките на различни империи и имперски структури, страната започва да се развива по модерните европейски и световни демократични принципи. Да не забравяме, че България е 17-ата държава в света със своя конституция и 4-ата с всеобщо избирателно право.
Ще успеят ли младите хора да научат и да проумеят същността на този исторически акт – приемането на Търновската конституция. Не е ли твърде далечна тази тема за тях?
Това беше и основният ми мотив да се занимавам с тази тема - и научно, и граждански. Защото ние, българите, продължаваме да чакаме бащицата, който да ни поведе към добро. Българските тийнейджъри, ученици, младежи, както и техните родители, въпреки всичките ни опити, не искат да приемат, че всеки трябва да носи отговорност за самите себе си. Ако това не се случи, никога няма да има развитие в страната и винаги ще сме разкрачени на два полюса и два континента – едната част от нас винаги ще ни тегли към Азия, към бащицата цар, независимо дали той ще е турския султан или руския император. Другата част ще бъде насочена към Западна Европа и към модерния свят. Преди 140 години дилема в това отношение не е имало.
Какво бихте казали на хората, които никога не са чели Конституцията и не знаят абсолютно нищо за нея?
Дали ще е Търновската, или сегашната, да я прочетат. 160-170 реда се четат бързо. И да се опитат да я осмислят. Защото точно това неосмисляне на Конституцията води до бягство от отговорност за собствените ни действия, до очакване от властта да върви по някакви неконституционни и незаконови методи на управление, независимо каква е тя, води до очакването на някакви чудеса и месии, които да ни подредят обществото. А хората трябва да разберат, че Конституцията е обществен договор, в който всеки от нас има своето място, Ако не искаш да участваш в този договор, не пречи на другите.
Защо Велико Търново трябва да стане историческа и духовна столица на България? Какво в същността си представлява този статут?
За мен този статут е крачка към нещо много по-важно. Най-после Велико Търново и други исторически места в страната трябва да придобият особен юридически и правен статут, който да им позволява да се развиват и самосъхраняват. Местната общност (много обичам този израз и често го употребявам) да може да взема решения за себе си в името на всички ни като нация и така да съхраним за бъдещето онова, което е останало. Във всяка държава, във всеки исторически момент има такива градски културни центрове, които пресъздават най-важните събития в историята на една нация. Затова държавите са се погрижили тези центрове да се съхранят, да се развият и да се запазят. Не е въпросът просто да се гласува една декларация и да получим този статут. Тя трябва да бъде изпълнена с права и задължения на местната власт и местната общност, за да съхраним миналото си. Защото, ако се разходим по старите улици на стария град, ще изпаднем в не особено приятни сравнения. Ще видим как много неща не се съхраняват и то не защото властта не иска и не може, а защото общият закон и общото устройство на териториите в страната водят до запустяване на тези важи за нашата история сгради и обекти.
Все повече хора определят ситуацията в България в момента като тежка, а думата духовност девалвира. Какво бихте казали на скептиците в това отношение?
Ако България в момента е в тежко време, или аз не съм чел история, или нищо не разбирам от нея. За пръв път България в своята 13-вековна история се намира в такъв външнополитически план, в съюзни отношения с повечето съседите си. България никога не е присъствала на световния пазар така, както с 500 милиона европейци в момента, страната ни никога не е имала възможността да търгува, пътува, да разменя стоки, идеи и суровини с толкова огромен брой хора в света. И никога не е била толкова равнопоставена в исторически план. Ако някой ми намери подобно време в нашата история, съм готов да си скъсам публично дипломата.
В поредица от интервюта, експозиции и мнения, ви представяме членовете на инициативния комитет, тяхната мотивация, убеждения и цели за осъществяване на каузата, която ги обединява.
Нейко Генчев: Велико Търново трябва да заеме своето достойно място като исторически и духовен център не само в България, а и в Европа
Проф. д.и.н. Милко Палангурски е сред най-добрите изследователи на Търновската конституция. На Органическия устав той е посветил множество публикации и монографии, сред които са: „Търновската конституция – собственост, финанси, икономика”, „Бащите на Търновската конституция - духовниците между политиката и религията”, „Как учредителите „дописаха” Търновската конституция”, „Размисли относно вътрешната хармония на Търновската конституция”, „Учредителите. Участниците в Учредителното Народно събрание в Търново, (10.II. – 16.IV.1879 г.) и др. Ето и интервюто на преподавателя в катедра „Нова и най-нова история” в Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ проф. д.и.н Милко Палангурски:
Защо 16 април трябва да стане официален празник?
За мен не не е толкова важно да стане официален празник, а да се превърне в празник на преобразяването на българина в модерен човек. Ако българинът не проумее, че от средновековно мислещ човек е станал гражданин именно с конституционното устройство преди 140 години, той никога няма да бъда гражданин и на Европа, и на света. Ще си остане един провинциален, дълбоко консервиран, немислещ човек. Гражданинът има права, има и задължения, той е активен, участва в развитието на общността.
Има много свободни държави, в които няма свобода на човека, няма гражданско общество, а ние преди 140 години по стечение на обстоятелствата – на международната политика и на българската революция, сме успели да се наредим сред най-модерните европейски и световни държави в това отношение. Много народи, които се смятат за по-цивилизовани от нас, нямат държавно конституционно устройство по онова време. Ако след 140 години продължаваме да си задаваме въпроса „Ние граждани ли сме?“ - или сме изпреварили историята, или сме минали регресивно назад към античността. Или по-точно към Средновековието.
С какво е модерна Търновската конституция?
С това, с което е модерна и сегашната конституция. Правата, задълженията и свободите на гражданите, описани в Търновската конституция и в сегашната, са почти едни и същи. Разликата е само в граматиката, конструкцията и броя на членовете. Иначе всички ония основни принципи, които са провъзгласени от Великата харта на човека от Френската революция и Американската конституция преди 200 години, ги има.
Ние сме взели онова, което съществува в най-добрия му вид преди 140 години. Загубихме го през 30-те и 40-те години на миналия век, възстановихме го в края на 80-те. Търновската конституция променя статута ни на нация. Ако дотогава сме били територия и народ в рамките на различни империи и имперски структури, страната започва да се развива по модерните европейски и световни демократични принципи. Да не забравяме, че България е 17-ата държава в света със своя конституция и 4-ата с всеобщо избирателно право.
Ще успеят ли младите хора да научат и да проумеят същността на този исторически акт – приемането на Търновската конституция. Не е ли твърде далечна тази тема за тях?
Това беше и основният ми мотив да се занимавам с тази тема - и научно, и граждански. Защото ние, българите, продължаваме да чакаме бащицата, който да ни поведе към добро. Българските тийнейджъри, ученици, младежи, както и техните родители, въпреки всичките ни опити, не искат да приемат, че всеки трябва да носи отговорност за самите себе си. Ако това не се случи, никога няма да има развитие в страната и винаги ще сме разкрачени на два полюса и два континента – едната част от нас винаги ще ни тегли към Азия, към бащицата цар, независимо дали той ще е турския султан или руския император. Другата част ще бъде насочена към Западна Европа и към модерния свят. Преди 140 години дилема в това отношение не е имало.
Какво бихте казали на хората, които никога не са чели Конституцията и не знаят абсолютно нищо за нея?
Дали ще е Търновската, или сегашната, да я прочетат. 160-170 реда се четат бързо. И да се опитат да я осмислят. Защото точно това неосмисляне на Конституцията води до бягство от отговорност за собствените ни действия, до очакване от властта да върви по някакви неконституционни и незаконови методи на управление, независимо каква е тя, води до очакването на някакви чудеса и месии, които да ни подредят обществото. А хората трябва да разберат, че Конституцията е обществен договор, в който всеки от нас има своето място, Ако не искаш да участваш в този договор, не пречи на другите.
Защо Велико Търново трябва да стане историческа и духовна столица на България? Какво в същността си представлява този статут?
За мен този статут е крачка към нещо много по-важно. Най-после Велико Търново и други исторически места в страната трябва да придобият особен юридически и правен статут, който да им позволява да се развиват и самосъхраняват. Местната общност (много обичам този израз и често го употребявам) да може да взема решения за себе си в името на всички ни като нация и така да съхраним за бъдещето онова, което е останало. Във всяка държава, във всеки исторически момент има такива градски културни центрове, които пресъздават най-важните събития в историята на една нация. Затова държавите са се погрижили тези центрове да се съхранят, да се развият и да се запазят. Не е въпросът просто да се гласува една декларация и да получим този статут. Тя трябва да бъде изпълнена с права и задължения на местната власт и местната общност, за да съхраним миналото си. Защото, ако се разходим по старите улици на стария град, ще изпаднем в не особено приятни сравнения. Ще видим как много неща не се съхраняват и то не защото властта не иска и не може, а защото общият закон и общото устройство на териториите в страната водят до запустяване на тези важи за нашата история сгради и обекти.
Все повече хора определят ситуацията в България в момента като тежка, а думата духовност девалвира. Какво бихте казали на скептиците в това отношение?
Ако България в момента е в тежко време, или аз не съм чел история, или нищо не разбирам от нея. За пръв път България в своята 13-вековна история се намира в такъв външнополитически план, в съюзни отношения с повечето съседите си. България никога не е присъствала на световния пазар така, както с 500 милиона европейци в момента, страната ни никога не е имала възможността да търгува, пътува, да разменя стоки, идеи и суровини с толкова огромен брой хора в света. И никога не е била толкова равнопоставена в исторически план. Ако някой ми намери подобно време в нашата история, съм готов да си скъсам публично дипломата.
