16 април – Денят на Търновската конституция, да бъде обявен за официален празник в България, а Велико Търново да получи статут на историческа и духовна столица на страната ни. Около тази кауза се обединиха видни великотърновски общественици, които за целта сформираха Инициативен комитет. Предложението ще бъде гласувано в Народното събрание.
Идеята се ражда във връзка с мащабните чествания и богата програма, посветени на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, чиито център ще бъде Велико Търново. Кулминацията на събитията ще бъде на 16 април, когато в старата българска столица ще заседава тържествено 44-ото Народно събрание на Рупублика България.
В поредица от интервюта, експозиции и мнения, ви представяме членовете на инициативния комитет, тяхната мотивация, убеждения и цели за осъществяване на каузата, която ги обединява.
„Велико Търново трябва да заеме своето достойно място като исторически и духовен център не само в България, а и в Европа“
Има една мисъл на Томас Стърнз Елиът, която гласи: “Да имаш историческо чувство означава да си способен да възприемеш не само тази част от миналото, която е вече в историята, а и тази част от него, която присъства днес.“
Сигурно няма по-добро място на света, за да придобие човек историческо чувство, от Търново. Тук миналото и настоящето, духът и историята на нашата нация винаги са присъствали като едно цяло, като символ и стожер на българското.
Това е една от люлките, в които цивилизацията се е вкопчила от 8000 години, и място, което дава надежда, че тази цивилизация все пак ще оцелее въпреки всичките си недостатъци.
Идеята, че Търново е духовният център на България, не е от днес, тя съществува от векове.
Столицата Търновград е мощен фактор в културните процеси на средновековна България и в православна Европа.
В духовните представи на българите цели седем столетия, от 1186 до 1879 г., Търново е единствената възможна българска столица!
Нещо повече, до началото на ХІХ в. градът е и вечната столица, тъй като тогава историческата памет за Плиска, Велики Преслав и Охрид е силно избледняла.
Неслучайно именно тук е свикано Учредителното Събрание (1879 г.), призвано да възроди независимия политически живот на България.
По време на дебатите тогава видният политик и народен представител Драган Цанков възкликва: „Ние имаме две столици: Търново – историческа, и София – правителствена.“
Денят на Търновската конституция, приета от Учредителното събрание, трябва да стане официален празник на България, защото с приемането й започва новото летоброене за нашата страна като член на общността на съвременните правови държави, защото този изключителен акт легитимира България като неразделна част от европейското семейство на модерните демокрации.
В началото на всяко божествено, а и човешко начинание е словото. Но времето на словата и идеите изтече, дошло е време за реални действия.
Ние, хората от инициативния комитет, като си даваме сметка за значението на този исторически момент, сме убедени, че увенчаването на старопрестолния град с титлата, която той носи в съзнанието и представите на хората от векове, ще отбележи началото на неговото съвременно развитие по предначертания му от историята път - да се превърне в историческа и духовна столица не само на България, но и в един от духовните и културни центрове на Европа, избрани за такива не от някакво жури, а от хората.
Нейко Генчев – общински съветник във Великотърновския общински съвет, собственик на издателство „Фабер“, председател на Институт за приложна музеология
Идеята се ражда във връзка с мащабните чествания и богата програма, посветени на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, чиито център ще бъде Велико Търново. Кулминацията на събитията ще бъде на 16 април, когато в старата българска столица ще заседава тържествено 44-ото Народно събрание на Рупублика България.
В поредица от интервюта, експозиции и мнения, ви представяме членовете на инициативния комитет, тяхната мотивация, убеждения и цели за осъществяване на каузата, която ги обединява.
„Велико Търново трябва да заеме своето достойно място като исторически и духовен център не само в България, а и в Европа“
Има една мисъл на Томас Стърнз Елиът, която гласи: “Да имаш историческо чувство означава да си способен да възприемеш не само тази част от миналото, която е вече в историята, а и тази част от него, която присъства днес.“
Сигурно няма по-добро място на света, за да придобие човек историческо чувство, от Търново. Тук миналото и настоящето, духът и историята на нашата нация винаги са присъствали като едно цяло, като символ и стожер на българското.
Това е една от люлките, в които цивилизацията се е вкопчила от 8000 години, и място, което дава надежда, че тази цивилизация все пак ще оцелее въпреки всичките си недостатъци.
Идеята, че Търново е духовният център на България, не е от днес, тя съществува от векове.
Столицата Търновград е мощен фактор в културните процеси на средновековна България и в православна Европа.
В духовните представи на българите цели седем столетия, от 1186 до 1879 г., Търново е единствената възможна българска столица!
Нещо повече, до началото на ХІХ в. градът е и вечната столица, тъй като тогава историческата памет за Плиска, Велики Преслав и Охрид е силно избледняла.
Неслучайно именно тук е свикано Учредителното Събрание (1879 г.), призвано да възроди независимия политически живот на България.
По време на дебатите тогава видният политик и народен представител Драган Цанков възкликва: „Ние имаме две столици: Търново – историческа, и София – правителствена.“
Денят на Търновската конституция, приета от Учредителното събрание, трябва да стане официален празник на България, защото с приемането й започва новото летоброене за нашата страна като член на общността на съвременните правови държави, защото този изключителен акт легитимира България като неразделна част от европейското семейство на модерните демокрации.
В началото на всяко божествено, а и човешко начинание е словото. Но времето на словата и идеите изтече, дошло е време за реални действия.
Ние, хората от инициативния комитет, като си даваме сметка за значението на този исторически момент, сме убедени, че увенчаването на старопрестолния град с титлата, която той носи в съзнанието и представите на хората от векове, ще отбележи началото на неговото съвременно развитие по предначертания му от историята път - да се превърне в историческа и духовна столица не само на България, но и в един от духовните и културни центрове на Европа, избрани за такива не от някакво жури, а от хората.
Нейко Генчев – общински съветник във Великотърновския общински съвет, собственик на издателство „Фабер“, председател на Институт за приложна музеология
