На 7 октомври 2023 г. конфликтът между Израел и Хамас навлезе в нов, драматичен етап. След изненадващото нападение от страна на Хамас, което доведе до масови жертви и отвличания, Израел отвърна с мащабна военна операция в ивицата Газа. През следващите две години конфликтът се разгръщаше с различна интензивност, прекъсвания, опити за примирие и сериозни хуманитарни последици.
Началото: 7 октомври 2023
В ранните часове на 7 октомври 2023 г. Хамас започна мащабна атака под кодовото име „Потоп Ал-Акса“. Използвайки комбинация от ракети, въоръжени групировки, дронове и въздушни средства, бойци проникнаха през границата в Израел, влязоха в жилищни зони и крайпътни общности.
Терористите атакуваха и музикалния фестивал „Нова“ в кибуц Рейм — над 300 души загинаха или бяха отвлечени оттам. Бяха извършени масови убийства и отвличания — около 1 200 души бяха убити, а 251 души бяха взети за заложници.
По-късно през деня израелските отбранителни сили започнаха ответна офанзива.
2023г.: Първите месеци
Израел установи пълна блокада над Ивицата Газа: ограничения върху храна, вода, гориво и електричество. Израелските сили заповядаха масово преместване на население от северната част на Газа — опит да се създаде буферна зона преди наземни операции.
На 24 ноември беше постигнато временно примирие, при което се допускаше засилено вливане на хуманитарна помощ в Газа. Започнаха опити за преговори и размяна на заложници.
2024 г.: Ескалация, хуманитарна катастрофа и усилия за мирни споразумения
През 2024 г. конфликтът се засили: Израел продължи въздушните удари и наземните операции, особено в северна и средна Газа.
Зимата и пролетта засилиха хуманитарния натиск: болници и инфраструктура бяха сериозно повредени, населението страдаше от недостиг на вода, медикаменти, гориво и електричество.
През април 2024 г. удари по конвои с помощи предизвикаха международна критика към Израел.
На 10 октомври 2024 г. израелската армия обяви обсадата на северната част на Газа и призова жителите да напуснат зоната.
Преговорите за примирие продължиха, но условията и обменът на заложници останаха спорни.
2025 г.: Към края на заложническата криза и нови обрати
Конфликтът премина в по-интензивна фаза през 2025 г., с продължаващи въздушни удари, наземни операции и дипломатически усилия.
В началото на 2025 г. Израел обяви че ще спре достъпа на помощ в някои райони — това предизвика международна реакция и призиви за хуманитарен коридор.
Държави като Египет, Катар, Иран, САЩ и други се ангажираха активно за прекратяване на войната. Президентът на САЩ Доналд Тръмп представи своя план за слагане на край на войната в ивицата Газа. Той постигна нещо, което изглеждаше малко вероятно доскоро. Планът на Тръмп предвижда в Газа да бъдат разположени международни сили за сигурност и да бъде създадена временна администрация, в която, разбира се, за "Хамас" няма да има никакво участие. Въпросът за създаването на палестинска държава обаче изобщо не е разгледан.
На 13 октомври 2025 г. Хамас освободи последните 20 живи заложници, държани от началото на конфликта. Ще бъдат върнати телата на 28 убити заложници.
Израел освободи около 1 718 палестински затворници.
С това приключи близо двугодишният период за заложниците, който беше една от най-емоционалните и символични страни на конфликта.
Цената, която не се измерва само в числа
Цивилното население понесе най-тежкия удар от конфликта между Израел и Хамас. Трагедия, която надхвърли бойните полета и се запечата в съдбите на милиони.
Броят на жертвите в Газа е изключително тежък. Според данни към 2025 г. загиналите палестинци се оценяват на десетки хиляди, включително много деца и цивилни.
Израелските жертви от атаките на 7 октомври и последващите конфликти също са значителни (стотици убити и ранени), включително загуби в армията и цивилното население.
Инфраструктурата в Газа е разрушена или силно повредена — сраженията и бомбардировките нанесоха огромни щети на жилища, болници, училища, мрежи за вода и енергия.
По данни от сателитен мониторинг около 60 % от сградите в Газа са понесли щети или са разрушени до средата на конфликта.
Газа: Разруха, глад и живот в постоянен страх
До есента на 2025 г. загиналите в Ивицата Газа са над 35 000 души, според различни независими и международни източници.
Повече от 70% от загиналите са жени и деца, според доклади на ООН и неправителствени организации.
Медицинската инфраструктура е почти напълно срината – болници, родилни домове и пунктове за спешна помощ са разрушени или престанали да функционират поради липса на ток и медикаменти.
Хуманитарна блокада
Израелската блокада на Газа от октомври 2023 г. включваше спиране на доставки на вода, храна, гориво и медикаменти. Много хора бяха принудени да използват замърсена вода и да живеят при условия, при които санитарните нужди не могат да бъдат удовлетворени.
До средата на 2024 г. над 1,9 милиона души са били принудени да напуснат домовете си – това е над 85% от населението на Газа.
Децата на конфликта: Изгубено поколение
Повече от 700 училища в Газа са повредени или напълно разрушени. Хиляди деца не са посещавали училище с месеци – някои повече от година.
Много деца загубиха и двамата си родители и останаха сираци без достъп до помощ или психосоциална подкрепа.
Израелските деца растяха с постоянното присъствие на сирени и бомбоубежища. Програмите за психическо здраве отчитат ръст на тревожност, нощни ужаси и депресивни състояния.
Какво следва?
С освобождаването на последните заложници се поставя нова отправна точка: дали този обмен ще доведе до трайно примирие, дългосрочен мир или ще възпламени нови сблъсъци остава открит въпрос.
“Войната приключи”, заяви американският президент Тръмп.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху обаче смята, че битката не е приключила. “Предстоят ни още големи предизвикателства в областта на сигурността”, каза израелският лидер. По думите му “някои врагове се опитват да се възстановят, за да атакуват отново”. В навечерието на предаването на заложниците Нетаняху го нарече “историческо събитие”.
От онзи съдбовен 7 октомври 2023 г. до днес, конфликтът между Израел и Хамас премина през различни фази на ескалация, дипломатически преговори и сериозни хуманитарни предизвикателства. Последното освобождаване на заложниците бележи важен момент, но истинското изпитание ще дойде, ако успеят да се създадат условия за траен мир и възстановяване на пострадалите общности.
