"Резиденции, църкви и манастири в рамките на Търновската митрополия от ХV до ХVІІІ век" е най- новата книга на великотърновския археолог доц. Хитко Вачев. Изданието е плод на 20- годишен труд и е първо по рода си у нас по темата. Търновската митрополия е обхващала почти цяла Северна България, като границите й на север са от Враца до Провадия, а на юг до Стара Загора, Чирпан и Ямбол. Доц. Вачев е изследвал храмовото строителство и архитектура в нея през един много драматичен период в българската история и разбулва различни мистерии.
"Търновските митрополити са имали автокефални права, т.е. били са почти равни с независимите патриаршии. Разполагали са с резиденция и в Арбанаси в църквата "Рождество Христово". Оказа се, че ние сме имали доста превратна представа за мащабите на храмовото строителство през този период. Дълго време битуваше клишето, че българите са строили спонтанно малки, ниски църкви. Оказва се, че независимо от условията налице е една доста плътна християнска мрежа от църкви и манастири", разказа доц. Хитко Вачев.
180 са били църквите по онова време на територията на митрополията, 60 манастирите. Според османското законодателство задължително условие е било новоиздигнатият храм да бъде върху стари основи. Не е разрешен строежът на християнски храм до джамия и по тази причина много от църквите на Царевец и Трапезица са се самосрутили, обясни още доц. Вачев. Друг закон пък разрешавал материалите от неизползван 40 години християнски храм да се вземат за строеж на джамия. Предците ни обаче са намирали начини да заобиколят законите и пример за това е Арбанаси, където църквите са огромни дори за мащабите на средновековието и не са върху основите на стари сгради.
"Формата за заобикаляне на закона и тогава е бил подкупът, за което има достатъчно свидетелства. Това се отнася както за православните, така и за католическите храмове в Империята", обяснява Хитко Вачев. На последните е посветена друга негова наскоро излязла книга за дубровнишката и арменската архитектура- „Един храм, един некропол, две религиозни общности". Тя е събрала проучванията му на останките от католическата и след това арменска църква във Велико Търново, както и на двата некропола. За първи път той започнал археологически разкопки в църквата, която се намира на няколко метра под паметника на Никола Пиколо, през 1989 г. Тогава до храма работело едно от култовите заведения в града „Кацата", а до него имало празен парцел. 20 години по-късно археологът отново започнал да проучва църквата, пак заради желание за строеж.
Преди тази църква да стане арменска, тя е била католически храм на Дубровнишката колония в Търново, разказа още доц. Вачев. Така Търново по онова време се превърнало в център, от който са поддържали връзка с папския престол. Тогава в града ни са идвали епископи, архиепископи и дори един кардинал- Бандини, от чието посещение в църквата е останал олтар и патронна икона. Църквата се е наричала „Успение на Света Богородица". Арменците купили храма, просъществувал до ХІХ век, от дубровничани някъде през 1680-1685 г.
Доцент Вачев добави още, че от средата на ХV век, когато настъпва успокоение в балканските провинции на Османската империя, до ХVІ век е имало спад на натиска върху християнските народи и те са получили определени свободи. Вмешателството в живота им се засилва отново след пораженията, които турците започват да търпят от западните страни.
Повече в звуковия файл.
