Как коледната елха пристига в България?

елха коледна украса
елха коледна украса / oblache.net

Първата коледна елха по българските земи е била украсена през 1877 година. Tова се случило в полеви условия от войниците на генерал Гурко по време на Руско-турската освободителна война. Според свидетелствата, украсената елха много изненадала българските опълченци, които дотогава познавали „зелената царица на гората“ само като дърво. Първоначално украсата е включвала гирлянди от цветни хартии и орехчета, опаковани със станиол, с гирлянди от пуканки и памучета в клонките, имитарищи сняг. Стъклените украшения са навлезли през 20-те години на ХХ-ти век. Те били много красиви, но и много скъпи.  Повече за това как болярите са празнували Коледа и Нова година преди време, кога е изпратена първата празнична картичка с пожелания, както и от кога започва традицията на благотворителните коледни балове научаваме от Тодорка Недева, уредник в отдел „Нова и най-нова история“ в Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Г-жо Недева, как са отбелязвали старите боляри Коледа и Нова година?
След Освобождението, ритуалите за Коледа и Нова година в България започват да се европеизират. Амбициите на царските особи и на управляващите по места се насочват към заветната цел - всичко да бъде както в Европа. И Новогодишните балове с изискано меню и тоалети, и украсените елхи по площадите, държавните и общински сгради, а по- късно и в частните домове. Изпращането на честитки с благопожелания, подаряването на нетрадиционни дарове на близки и приятели и искрящите в небето огнени играчки също стават част от Коледно-Новогодишната магия. Великотърновци очакват с радост и нетърпение светлите празници и се подготвят за тях с искрено и неприкрито удоволствие. Запазвайки част от традиционните елементи в празнуването им те подсилват техния чар с нещо европейско, парижко, нещо от което “хем се чувстваш болярин, хем се изявяваш по-аристократично и изискано”, както Кръстьо Тонев, известен търновски сладкар, споделя пред съгражданин в Новогодишната нощ на 1941 година. 

Кога за първи път великотърновци изпращат коледна картичка?
След любимите и разпространените по цял свят коледни обичаи, е изпращането на честитки с благопожелания за здраве, щастие и любов. Не само за каймака на обществото, но и за простолюдието е въпрос на чест, престиж и късмет да украсиш прелестните подвижни картинки, както тогава са наричали пощенските картички, в дома си в тихата и свята Рождествена нощ. България не остава безразлична към магията на рождествените пожелания. Появата им датира още в първите месеци на Руско-турската война, когато се поставят и основите на пощенските служби в страната. Както всички, така и старостоличани остават пленени от очарованието на коледните честитки. За да не изостанат от европейците нито крачка, болярите започват да си разменят цветни картички с благопожелания за здраве, щастие и любов. Разнообразието от рождествените картички в началото на миналия век в нашия град наистина е смайващо. По рафтовете на търновските книжарници и по витрините на магазините се срещат честитки, истински произведения на изкуството. Почти всички са отпечатани в чужбина, а някои са нарисувани на ръка. Жителите на старата столица остават удивени от появилите се релефни изображения, изработени от коприна или друг фин прах и щедро обсипани със златен и сребърен прах. Не липсват и картички изобразяващи сюжети от картини на прочути художници. Първите следосвобожденски години поздравленията задължително се изписват на лицевата страна, а гърба остава запазена територия за адреса. Не е за пренебрегване факта, че старостоличани, влюбени във своя град, твърде често изпращат новогодишните си поздрави на пощенски картички с изглед от Велико Търново. Предпочитани сюжети за новогодишни картички са изображението на Стамболовия мост, влакови композиции, панорами на възрожденската част на старопрестолно Търново. Любопитен е фактът, че през този период празникът Рождество Христово става чудесен повод за разкриване на чувствата между търновските девойки и младежи, а очарователните картинки се превръщат в своеобразни послания за любов и начин за изразяване и легализиране на сърдечните младежки трепети. През 30-те, 40-те и 50-те години на XX век болярите с удоволствие започнали да изпращат коледни честитки, с изрисувани коледарчета. Вероятно и до днес те могат да красят някои от домовете, като скъп спомен от детството и младостта. В миналото творби на търновските художници Борис Денев, Ангел Карнешев и свързания със старата столица Стоян Василев, също с успех се разпространяват като коледни и новогодишни картички и със свежия си рисунък доставят удоволствие на десетки български домове. През 30-те и 40-те години на миналия век започва да се утвърждава и модата на визитките и великотърновци, сред които и ненадминатият актьор от старата българска столица Константин Кисимов, започват масово да си честитят празниците, разменяйки си визитни картички. 

През коя година великотърновци започват да украсяват коледна елха?
Зелената царица на гората – елхата също е един от обичаните и утвърдени символи на коледно-новогодишните празници. Горската омайница грейва с истинска прелест през 1879 година и предизвика бурен възторг. Коледната елха се утвърждава в празничната атмосфера на нашата страна благодарение на княгиня Климентина. На пищно дворцово тържество, организирано от височайшата особа, учениците от столичните училища украсяват огромна елха. През деня децата не смеят дори и да ахнат. Така силно ги впечатлява вълшебното дърво. В общата радост само детското лице на свищовлийчето Александър Божинов, един от бъдещите големи карикатуристи на България, остава намръщено. Момчето закъснява за тържеството с 20 минути и не получава подарък. Според някои именно в тази коледна случка се крие склонността му по-късно да създаде множество карикатури за царските особи. Малко известен е фактът, че първата частна коледна елха в столица е дело на бележития великотърновец Стефан Стамболов. Тя е украсена с гирлянди, стъклени топки и бляскави играчки. След края на личния му прием всеки от гостите получава правото да си отнесе по една играчка за спомен. Докато в София още в края на 19 век държавникът и политик от Велико Търново Стефан Стамболов дава тон за поевропейчването на домашната Коледа, елхата навлиза масово в градския бит на старата българска столица сравнително късно – около 20-те години на миналия век. Горските красавици се доставят от градския разсадник и се украсяват във всички местни училища, държавните учреждения, болницата и благотворителните институции и разбира се в читалище ''Надежда''. По-късно елхичките започват гордо да се кипрят и във Военния клуб. Това става след 1934 година. Първоначално великотърновци украсяват дръвчетата с ябълки, орехи, пуканки и собственоръчно направени разноцветни хартиени гирлянди. По-късно обаче в търновските магазини и по пазарските сергии започват да се появяват и вносни комплекти със стъклени играчки за украса на елхи. Цената им е от 10 – 12 дори понякога до 100 лева за по-луксозните. Интересно е да се отбележи, че тогава жизненият минимум на старостоличани е 30 лева на месец. 
Самото коледно тържество, свързано с пеенето на коледни и новогодишни песни, разиграването на сценки, декламирането на стихчета, разиграването на томбола и раздаването на подаръци се нарича ''Елха''. Да те поканят на ''Елха'' в училище или в друга градска институция става въпрос за чест и престиж за всички по-първи хора във Велико Търново. На този мил и трогателен празник повечето местни величия с удоволствие развързват кесията си за благотворителни цели. Особено впечатлени са търновци през 1931 година когато легионерите и легионерките от Българския народен морски сговор при мъжката и девическата гимназия в нашия град устройват ''Елха'' на третия ден на Коледа с благотворителна цел за бедните деца от забавачницата от дружеството ''Милостивий самарянин''. Жителите на старата столица с удоволствие откликват на инициативата. Със събраните средства се купуват дрехи, храна и играчки, които доставят огромна радост на много бедни малчугани.

Какви подаръци са си разменяли великотърновци преди време?
Част от очарованието на празниците се дължи и на дългоочакваните подаръци. От страниците на ''Общински вестник'' – Велико Търново узнаваме, че на 31 декември, последният ден на старата 1931 година се наблюдава едно особено оживление из улиците на Велико Търново. Почти всички магазини са изпълнени с хора, най-много има такива в книжарниците. Много мъже, жени, деца, сродници и други купуват книги, подарък за децата по случай Нова година. В празничните дни гордостта на търновци се подсилва от факта, че най-обичаните разкази за деца и най-рецитираните стихчета са дело на творци, родени в нашия край или пък свързани с него. Десетилетия наред по Коледа и Нова година звучат произведения на П. Р. Славейков, Цоньо Калчев, Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Владимир Русалиев и други майстори на словото. При Коледните подаръци, разбира се не липсват и изненади. Така например през 1939 година ученикът Христо Попов от мъжката гимназия ''Св. Св. Кирил и Методий'' написва приказка в стихове, илюстрира я и я изпраща на малката княгиня Мария-Луиза. В двореца остават възхитени от оригиналния дар. В знак на благодарност височайшите особи изпращат на младия талант специално писмо с портрет на Мария-Луиза и Симеон и паричен подарък за Коледа в размер на 2000 лева. Сред изисканите и стилни дарове, които получават някои софиянци през 1939 година са и 10 живописни платна на художника Стоян Василев, открил по случай Коледа и Нова година самостоятелна изложба в галерията на ''Аксаков''. Така в рождествената нощ в домовете на известни цените на изобразителното изкуство грейва ослепителното очарование на Старо Търново, претворено с много любов и талант от известния в миналото пейзажист. 

В днешно време са много разпространени различни благотворителни инициативи преди коледно-новогодишните празници. Кога започва тази традиция? 
Баловете и подаръците също бързо стават част от празничното очарование на Коледа и Нова година. Със съсредоточаването във Велико Търново на един пъстър свят от интелектуалци, общественици, индустриалци, все хора отворени и възприемчиви за новото, се обяснява и фактът, че навлизането на коледните и новогодишните балове в старата столица съвсем не закъснява. В началото на XX век търновското туристическо дружество ''Трапезица'' започва да налага модата на Коледните благотворителни балове. На фаталната дата 13 декември 1903 година настоятелството на туристическото дружество за първи път кани жителите на града на подобно европейско тържество, което се провежда в салона на читалище ''Надежда''. Този коледен бал е все още твърде далеч от изискаността на подобни светски прояви. Въпреки прокрадващия се провинциализъм в облеклото и обноските, стремежът към усвояването на новото е очевиден. Най- важен обаче е фактът, че участниците събират около 180 лв., като сумата се оползотворява за родолюбиво начинание - благоустрояване и залесяване в района на Руския паметник, намиращ се на хълма Света гора. Особено впечатляващ е зимния бал на дружеството през 1905 година. Тогава настоятелството решава цел на бала да е залесяването на река Янтра с тополи и орехови дръвчета. Събитието остава в историята и с факта, че на него за първи път в изпълнение на военния оркестър при търновския гарнизон звучи туристическият марш ''Балкани'' по текст на Кирил Христов и музика на Иван Константинов. От тази година насетне зимните балове се превръщат в ежегодна и очаквана с радост от старостоличани традиция , а набраните средства продължават да се използват за благоустройството на града и околностите, за поддържането на историческите паметници и тяхното популяризиране за създаването на благоприятни условия за пребиваване на българските и чуждестранни гости. През 1906 година събраните средства се оползотворяват за отпечатване на подготвените от туристическото дружество пътеводители на Велико Търново, а през 1914 година за - ремонт на съборената от земетресението туристическа хижа на историческата крепост Царевец. 

Как е преминавала новогодишната вечер в Старо Търново?
Най- бляскави, изискани и представителни в града са офицерските новогодишни балове. Балът по случай новата 1929 година поразява присъстващите, тъй като е твърде нетрадиционен. Водени от убеждението, че множеството вечеринки, които през тези празници се даваха, измориха гражданството със своето еднообразие, членовете на офицерското събрание организират бал като приказка с ефектни светлини, сепарета, кафенета и прочие изненади, а събраните немалко средства се предоставят за строеж на Военния дом и музей. Социалната затвореност на офицерските новогодишни балове обаче лишава от възможността за участие на по-широк кръг старостоличани. Дори и по-заможните търновци, които могат да си позволят купуването на входни билети, както и набавянето на специално облекло нямат достъп до тях. Въпреки това те, както и хората от средна ръка, съумяват да разчупят и разнообразят коледно-новогодишните традиции. Така например през 30-те и 40-те години на 20 век интелектуалците, богатите търговци и фабриканти, поддържащи контакти със западни фирми, предпочитат да посрещат празниците в сладкарница ''Виктория'', намираща се на днешната улица ''Независимост'' № 33. Там най-често празнуват членовете на Лигата на говорещите английски език и представителите на Алианс Франсез и Дойч Ферайн. За тях собственикът Кръсто Илиев Тонев майстори великолепни торти, оформени като часовник, елхичка, дори като герба на Велико Търново, като коледна звезда и какво ли още не. Празнуващите с удоволствие похапват и финни пасти и кексове, които се предлагат по софийски, модерно, на крак. Независимо от лютия декемврийски студ, сковал града, посетителите често се изкушават и от различните видове млечни и плодови сладоледи, както и от ненадминатите специалитети на майстор-сладкаря – шоколодово-сладоледовите комбинации ''Сънди'' и ''Шоколадин'', приготвени от натурални продукти. За доброто настроение на клиентите допринася и пищната, но стилна украса по особено кокетно нагиздената елха. Радиомузиката допълва празничната атмосфера. За първи път във Велико Търново, именно в сладкарница ''Виктория'' по Коледа и Нова година се предлага изпълнение на живо на популярни музикални произведения. Те се изпълняват от студенти, завърнали се в родния си град за коледно-новогодишната си ваканция.