По света има разни фестивали. Фестивал на изкуствата, на киното, на литературата. Има музикален, театрален, кулинарен, дори и бароков фестивал има. Може да срещнете религиозен или хипи, транс фестивал, научен, пролетен, младежки, та дори и пясъчен фестивал. Толкова са много, може би колкото и хората по света – различни и уникални.
Фестивал е дума, която означава празник. Ние хората много обичаме да поставяме всичко в определения и рамки. Така е и с празниците ни. Европейската асоциация на фестивалите формулира желанието ни да празнуваме като „предимно празнично събитие, обединена програма от художествени изпълнения, която надхвърля качествата на всекидневното програмиране, за да постигне ниво на изключителна празничност на определено място“.
Има една много характерна за съвременният българин черта да мечтае за празници на работното си място и да се хвали с работа, на празниците си. Също така има една част от българската нация, която обаче не е повлияна от това масово залитане. Ромите! Не бързайте да поставяте етикета … Всичко е само клишета и стереотипи. Повече от две трети от населението на България, без оглед на етнос, реагира по един и същи начин, когато чуе музика, балканска музика, с онези специфични ритми. И започва да кърши рамене, ханш и да потропва на место.
Има един фестивал, който фокусира в себе си всичко записано от Европейската комисия. Като член на Европейската Асоциация на фестивалите /ЕАФ/ той „притежава уникална привлекателност, която може да бъде поддържана само за определен период от време.“ Вече четиринадесет години в старопрестолната ни столица в началото на месец юни се събират повече от 2000 човека, за да празнуват. Поводите са много, разнообразни и значими. Това е Фестивалът на ромската култура, традиция и фолклор „ОТВОРЕНО СЪРЦЕ“. Празник на цветовете, ритмите, настроенията и онова безусловно приемане на различията. Всяка година Велико Търново става енергийна точка, където се концентрират емоции като: любов, радост, щастие, приемане, разбиране. В трите фестивални дни на едно място са събрани представители на различни етноси от страната – обединени от общото им желание да споделят празника на циганската душа. А тя може да празнува и то как само може! Три дни, в които се пее и танцува по улици, градинки, автобусни спирки … Три дни, в които един град е потопен в емоции и вълнения, измерими само с карнавална бразилска нощ. Три дни, в които можем да бъдем приемащи, благородни и толерантни.
Една малка подробност е важна за отбелязване – фестивалът е детски. В него участват деца от първи до дванадесети клас, които цяла година с желание, вълнение и ентусиазъм работят под вещото ръководство на своите учители. Достойно е за похвала и усилията, на техните ръководители да намират време и сили да помагат на децата да реализират своите мечти – да се изявят и покажат наученото. Децата ни отново ни дават най-добрият житейски урок – по толерантност и приемане на различията. Това е урок за живеенето на живота и за радостта от него.
Търново пее и танцува, но в Търново също е показано най-доброто от творчеството и традициите на един пъстър етнос – рисунки, фотографии, приложни модели, есета и разкази. Ромската култура има и друго лице – лицето на интелектуалният творец, който използва традицията, но и модерният живот като вдъхновение и извор на креативни идеи.
Бивайки член на ЕС и на ЕАФ няма как да излезем от правилата и определенията на съюза и за това ще отбележим, че за фестивалът е важно „характерността да бъде подчертана от високо качество на изпълняваното произведение (както класическо, така и експериментално) и стремеж към съвършенство, както и с използване на конкретната среда, трябва да създава специфична атмосфера, в която пейзажът, характерът на града, ангажираността на неговите жители и културната традиция на целия регион, са допринасящи фактори.“ „Отворено сърце“ с течение на годините натрупа всички тези европейски характеристики, не защото следваше сляпо определението на ЕС, а защото слушаше всички отворени сърца, които ставаха всяка година все повече и повече. Радостта и щастието водят всяко издание по пътищата на ромският бит и традиции и за публиката остава скрита онази тъга, която е точно толкова, колкото и радостта, защото в живота всичко е по равно, но е невидима, защото основната човешка мисия е да бъде щастлив, а споделеното щастие се множи стократно.
Фестивалът „Отворено сърце“ е отворен за всеки готов да споделя, приема и да обича.
Фестивал е дума, която означава празник. Ние хората много обичаме да поставяме всичко в определения и рамки. Така е и с празниците ни. Европейската асоциация на фестивалите формулира желанието ни да празнуваме като „предимно празнично събитие, обединена програма от художествени изпълнения, която надхвърля качествата на всекидневното програмиране, за да постигне ниво на изключителна празничност на определено място“.
Има една много характерна за съвременният българин черта да мечтае за празници на работното си място и да се хвали с работа, на празниците си. Също така има една част от българската нация, която обаче не е повлияна от това масово залитане. Ромите! Не бързайте да поставяте етикета … Всичко е само клишета и стереотипи. Повече от две трети от населението на България, без оглед на етнос, реагира по един и същи начин, когато чуе музика, балканска музика, с онези специфични ритми. И започва да кърши рамене, ханш и да потропва на место.
Има един фестивал, който фокусира в себе си всичко записано от Европейската комисия. Като член на Европейската Асоциация на фестивалите /ЕАФ/ той „притежава уникална привлекателност, която може да бъде поддържана само за определен период от време.“ Вече четиринадесет години в старопрестолната ни столица в началото на месец юни се събират повече от 2000 човека, за да празнуват. Поводите са много, разнообразни и значими. Това е Фестивалът на ромската култура, традиция и фолклор „ОТВОРЕНО СЪРЦЕ“. Празник на цветовете, ритмите, настроенията и онова безусловно приемане на различията. Всяка година Велико Търново става енергийна точка, където се концентрират емоции като: любов, радост, щастие, приемане, разбиране. В трите фестивални дни на едно място са събрани представители на различни етноси от страната – обединени от общото им желание да споделят празника на циганската душа. А тя може да празнува и то как само може! Три дни, в които се пее и танцува по улици, градинки, автобусни спирки … Три дни, в които един град е потопен в емоции и вълнения, измерими само с карнавална бразилска нощ. Три дни, в които можем да бъдем приемащи, благородни и толерантни.
Една малка подробност е важна за отбелязване – фестивалът е детски. В него участват деца от първи до дванадесети клас, които цяла година с желание, вълнение и ентусиазъм работят под вещото ръководство на своите учители. Достойно е за похвала и усилията, на техните ръководители да намират време и сили да помагат на децата да реализират своите мечти – да се изявят и покажат наученото. Децата ни отново ни дават най-добрият житейски урок – по толерантност и приемане на различията. Това е урок за живеенето на живота и за радостта от него.
Търново пее и танцува, но в Търново също е показано най-доброто от творчеството и традициите на един пъстър етнос – рисунки, фотографии, приложни модели, есета и разкази. Ромската култура има и друго лице – лицето на интелектуалният творец, който използва традицията, но и модерният живот като вдъхновение и извор на креативни идеи.
Бивайки член на ЕС и на ЕАФ няма как да излезем от правилата и определенията на съюза и за това ще отбележим, че за фестивалът е важно „характерността да бъде подчертана от високо качество на изпълняваното произведение (както класическо, така и експериментално) и стремеж към съвършенство, както и с използване на конкретната среда, трябва да създава специфична атмосфера, в която пейзажът, характерът на града, ангажираността на неговите жители и културната традиция на целия регион, са допринасящи фактори.“ „Отворено сърце“ с течение на годините натрупа всички тези европейски характеристики, не защото следваше сляпо определението на ЕС, а защото слушаше всички отворени сърца, които ставаха всяка година все повече и повече. Радостта и щастието водят всяко издание по пътищата на ромският бит и традиции и за публиката остава скрита онази тъга, която е точно толкова, колкото и радостта, защото в живота всичко е по равно, но е невидима, защото основната човешка мисия е да бъде щастлив, а споделеното щастие се множи стократно.
Фестивалът „Отворено сърце“ е отворен за всеки готов да споделя, приема и да обича.
