Нивата на безработица са исторически ниски, а за свободните работни места на практика не могат да бъдат намерени служители. Политиките в сферата на образованието трябва да осигурят „бърза писта” за успешната реализация на младите хора, така че техните знания да съответстват на нуждите на пазара на труда.
Финансирането в тази сфера не е разход, а инвестиция в икономическото бъдеще на страната. Това коментира народният представител от ГЕРБ Таня Петрова, която бе сред лекторите на състоялата се в Кранево конференция на тема: „Математика и информатика – реалности и перспективи”.
Форумът бе организиран съвместно от Съюза на математиците в България – секция Варна, РУО - Варна, ВСУ „Черноризец Храбър”, ШУ „Епископ Константин Преславски” и Департамента за информация, квалификация и продължаващо образование. Участие взеха над 100 учители, училищни директори, преподаватели във висши учебни заведения, експерти по математика.
„Усилията в образованието са насочени към привличането на по-мотивирани и инициативни учители, към оптимизиране на модела на финансиране, така че да се отчитат повече фактори, а не само броя на децата в училище”, заяви Таня Петрова, която я член на парламентарната комисия по образованието и науката.
Тя запозна учителите с параметрите на бюджет 2018, който предвижда с 360 млн. лв. повече за образование. „240 млн. лв са за увеличение на заплатите на педагогическия персонал, 30 млн. лв. - за непедагогическия персонал, а 90 млн. лв. - за увеличение на стандарта за издръжка на един ученик.
С 15-процентното увеличение от 1 септември за първи път от десетилетие насам средната заплата на 90 000 учители надвишава средната заплата за страната. Целта е чрез поетапен ръст това увеличение да достигне 130% през 2021 г.”, обясни варненският депутат и акцентира върху допълнителните стимули за преподавателите, които работят с деца от уязвими групи и в погранични или планински райони.
Таня Петрова разясни и предвижданите промени в механизма на делегирания бюджет, така че да се повиши качеството, да се отчитат спецификите и да се насърчи обучението по търсените от бизнеса професии.
Народният представител сравни негативния ефект от намаляването на броя на населението с увеличения дял на ниско образованите хора. „В навечерието на новата учебна година стана ясно, че 206 378 деца и ученици на възраст от 5 до 18 години са отпаднали от образователната система или никога не са били записвани в нея.
В резултат от практическото изпълнение на Механизма за обхват на децата и учениците 17 297 от набор 2001 до набор 2012, включително се върнаха обратно в клас. Установени са 156 деца в риск, като за 44 от тях е предприета мярка за социална закрила.
На терен работиха 1 103 екипа с общо 11 632 представители на различни институции – учители, директори, социални работници, полицаи, общински служители, членове на местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица, медиатори, граждани”, припомни Таня Петрова. По думите й, в повече от 50% от случаите търсените деца и ученици са извън страната.
В качеството си на дългогодишен училищен директор Таня Петрова обърна специално внимание и на пряката връзка между посещаването на детска градина и резултатите на учениците, което се потвърждава и от данните в последното издание на международното изследване PIRLS.
„Анализите сочат, че четвъртокласниците, които са посещавали детска градина, са постигнали по-високи резултати от тези, които не са били обхванати в предучилищна подготовка”, добави Петрова, като подчерта и ролята на семейната среда в образователния процес.
„По трите приоритетни оси на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж” през 2018 г. ще бъдат разпределени 180,5 млн. лв.”, анонсира варненският депутат.
Отчетен бе и шансът България да председателства Съвета на ЕС в момент, когато Европейската комисия слага сериозен фокус върху образованието и културата като фактори за икономически просперитет. „В този контекст приобщаващото и иновативното образование са сред приоритетите на МОН и ресорната парламентарна комисия”, посочи още Таня Петрова в обръщението си към присъстващите на конференцията учители и представители на образователни институции.
Финансирането в тази сфера не е разход, а инвестиция в икономическото бъдеще на страната. Това коментира народният представител от ГЕРБ Таня Петрова, която бе сред лекторите на състоялата се в Кранево конференция на тема: „Математика и информатика – реалности и перспективи”.
Форумът бе организиран съвместно от Съюза на математиците в България – секция Варна, РУО - Варна, ВСУ „Черноризец Храбър”, ШУ „Епископ Константин Преславски” и Департамента за информация, квалификация и продължаващо образование. Участие взеха над 100 учители, училищни директори, преподаватели във висши учебни заведения, експерти по математика.
„Усилията в образованието са насочени към привличането на по-мотивирани и инициативни учители, към оптимизиране на модела на финансиране, така че да се отчитат повече фактори, а не само броя на децата в училище”, заяви Таня Петрова, която я член на парламентарната комисия по образованието и науката.
Тя запозна учителите с параметрите на бюджет 2018, който предвижда с 360 млн. лв. повече за образование. „240 млн. лв са за увеличение на заплатите на педагогическия персонал, 30 млн. лв. - за непедагогическия персонал, а 90 млн. лв. - за увеличение на стандарта за издръжка на един ученик.
С 15-процентното увеличение от 1 септември за първи път от десетилетие насам средната заплата на 90 000 учители надвишава средната заплата за страната. Целта е чрез поетапен ръст това увеличение да достигне 130% през 2021 г.”, обясни варненският депутат и акцентира върху допълнителните стимули за преподавателите, които работят с деца от уязвими групи и в погранични или планински райони.
Таня Петрова разясни и предвижданите промени в механизма на делегирания бюджет, така че да се повиши качеството, да се отчитат спецификите и да се насърчи обучението по търсените от бизнеса професии.
Народният представител сравни негативния ефект от намаляването на броя на населението с увеличения дял на ниско образованите хора. „В навечерието на новата учебна година стана ясно, че 206 378 деца и ученици на възраст от 5 до 18 години са отпаднали от образователната система или никога не са били записвани в нея.
В резултат от практическото изпълнение на Механизма за обхват на децата и учениците 17 297 от набор 2001 до набор 2012, включително се върнаха обратно в клас. Установени са 156 деца в риск, като за 44 от тях е предприета мярка за социална закрила.
На терен работиха 1 103 екипа с общо 11 632 представители на различни институции – учители, директори, социални работници, полицаи, общински служители, членове на местните комисии за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни лица, медиатори, граждани”, припомни Таня Петрова. По думите й, в повече от 50% от случаите търсените деца и ученици са извън страната.
В качеството си на дългогодишен училищен директор Таня Петрова обърна специално внимание и на пряката връзка между посещаването на детска градина и резултатите на учениците, което се потвърждава и от данните в последното издание на международното изследване PIRLS.
„Анализите сочат, че четвъртокласниците, които са посещавали детска градина, са постигнали по-високи резултати от тези, които не са били обхванати в предучилищна подготовка”, добави Петрова, като подчерта и ролята на семейната среда в образователния процес.
„По трите приоритетни оси на Оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж” през 2018 г. ще бъдат разпределени 180,5 млн. лв.”, анонсира варненският депутат.
Отчетен бе и шансът България да председателства Съвета на ЕС в момент, когато Европейската комисия слага сериозен фокус върху образованието и културата като фактори за икономически просперитет. „В този контекст приобщаващото и иновативното образование са сред приоритетите на МОН и ресорната парламентарна комисия”, посочи още Таня Петрова в обръщението си към присъстващите на конференцията учители и представители на образователни институции.
