Варненският апелативен съд отмени решение на Окръжен съд-Добрич като отказа да признае и да допусне изпълнение на присъда на Окръжен съд Мангалия от февруари 2013 г., както и съдебно решение на Апелативен съд Констанца - Румъния от октомври същата година, с което на капитан Христо Спасов от Балчик е била наложена специална конфискация на сума в размер на 10 000 румънски леи с левова равностойност 4 395,12 лева.
Пресслужбата на Апелативен съд Варна припомня, че в края на август тази година Добричкият окръжен съд призна присъдата и съдебното решение на румънските съдилища и допусна конфискацията, наложена на българския капитан. Втората съдебна инстанция обаче намери, че преценката на съда в Добрич е неправилна и незаконосъобразна. Апелативният съд във Варна намира, че удостоверението за признаване на конфискация, изпратено от румънските власти, е непълно. В него липсват описание на отнетото имущество, не са посочени и описани престъпленията, довели до решението за конфискация. ОС-Добрич е приел, че се касае за престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински и растителни видове. „Подобно отбелязване в Удостоверението за признаване на конфискация обаче не се съдържа“, посочва апелативната инстанция.
Варненският апелативен съд напълно споделя доводите на защитата относно това, че кап. Спасов е извършвал стопански риболов в изключителната икономическа зона на Румъния в Черно море с валидно разрешение за риболов, издадено от компетентните български власти, а това не е престъпление по българския НК. Основателно е позоваването и на Регламент който прогласява, че „риболовните кораби на Общността имат равен достъп до водите и ресурсите във всички води на Общността, освен тези, посочени в параграф 2, при спазването на мерките, приети в съответствие с глава II.“
В своите мотиви за отказа да признае и да допусне конфискацията Апелативният съд във Варна посочва, че в преводите на съдебните решения на румънските власти се съдържат констатации за извършване на риболов със съоръжения с размери под законоустановения минимум. „Подобно поведение би могло да съставлява единствено административно нарушение по Закона за рибарството и аквакултурите, но не и престъпление по НК, още по-малко такова срещу околната среда“ се казва в решението на апелативния съд.
Втората съдебна инстанция е намерила още едно основание за отказ да се признае и изпълни румънското решение и то е свързано с изтеклата абсолютна двегодишна давност, приложима за конфискацията.
Относно оплакването на защитата на капитан Спасов, че решението на румънския съд е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалното право на ЕС, то Варненският апелативен съд намира, че „български съд не може да обсъжда правилността на чуждия съдебен акт, още по-малко да го отмени. Единствената преценка, която се извършва от българските съдебни власти, е дали са налице основанията за неговото признаване и изпълнение“.
Решението на Апелативен съд – Варна, с което се отказва да се признае и да се допусне изпълнение на присъда и на съдебно решение на румънски съдилища, наложили конфискация на българския капитан Христо Спасов е окончателно.
Риболовният кораб на капитан Христо Спасов и неговият екипаж бяха арестувани на 13 април 2011 година в момент, когато са осъществявали стопански риболов на 22 мили от брега срещу град Мангалия – в Изключителната икономическа зона (ИИЗ) на Румъния. Капитан Спасов е притежавал надлежно разрешително за извършване на стопански риболов, издадено от българските власти. Румъния обаче намери, че то не е достатъчно, а било нужно разрешение и от тяхната държава.
Още през 2011 година скандалът с ареста на българския кораб и на капитан Спасов предизвика посещение в Румъния на еврокомисар от комисията по рибарство и морско дело. Два пъти първоинстанционният румънски съд оправда капитан Спасов, като прие правото на равен и свободен достъп на българските кораби до ИИЗ във водите на Румъния в Черно море и всеки път след протест на прокуратурата делото е било възстановявано.
Този казус е свързан с обществените отношения в областта на рибарството, които се регулират от общата политика на ЕС чрез нормативни актове на Съюза, наричани Регламенти. Като актове на ЕС тези регламенти са приложими на територията на всяка държава членка, а регламентът става част от действащото право на държавата. Правото на равен достъп до водите и ресурсите на ЕС за всички риболовни кораби на ЕС е един от най-важните принципи на общата политика по рибарство. Именно това право на ЕС е установило норма, според която с едно разрешение на държава, член на ЕС, може да се ловува и в ИИЗ на Румъния, без за това да е било необходимо разрешение от румънските власти. Българският рибарски кораб и капитанът са били включен в регистъра на риболовните кораби на ЕС и са имали разрешителни за стопански риболов от българските власти.
