Булевардите „Владислав Варненчик" (до №128) и „Цар Освободител" (до блок 130 в кв. Младост ) са най-шумните места във Варна. Това показва Доклад за шумовото натоварване на Варна през миналата година, изготвен от Регионалната здравна инспекция (РЗИ).
На още няколко места във Варна шумът е над пределно допустимите стойности. По-шумно е на булевард „Христо Ботев"(срещу Полиграфията), ул. “Д-р Пискюлиев” ( до № 30) , бул. “Цар Освободител”( до болница “Св. Анна”) и на бул. “Сливница”(до № 121). Средните нива на шум са над нормите и на бул.”Ген.Колев” (до дом „Другарче”), на бул. “Осми приморски полк” ( до №67), на бул. “Княз Борис” (до №101) и на бул. “В. Левски”( до бл. 32 в „Чайка”).
На посочените места средните еквивалентни нива на шума превишават дневната гранична стойност от 60 децибела, най-вече заради интензивния автомобилен трафик, се посочва в доклада на РЗИ.
Наднормен шум е регистриран и в Морската градина (до Делфинариума и край Института по метеорология и хидрология), парковете в „Аспарухово” и „Владиславово”, както и в зони за лечебни заведения и санаториуми като района на Очна болница и Онкоболницата в „Аспарухово”. По-шумно от допустимото е и край Аладжа манастир (до бившата царска хижа).
Неблагоприятното въздействие върху прилежащите им райони от старата градска част оказват и двата транспортни възела (Пристанището и Ж.П. Гарата), които допълнително внасят специфичен транспортно-промишлен шум, въпреки че не превишават граничните стойности за съответните зони.
РЗИ-Варна е провела измервания на градския шум в общо 45 пункта. Данните показват, че допустимите шумови нива са превишени в 18 от пунктове, което представлява 40 % от общия брой контролирани зони.
Авиационният шум от самолетите, излитащи от и приземяващи се на Летище Варна, също допринася за рязко повишаване нивото на общия шум, но само за кратко време и в определени зони от града. Най-засегнати са южните части от централната градска част и кв. “Трошево”, а при определени метеорологични условия кварталите “Левски” и “Виница”. Акустичният дискомфорт от функционирането на аеропорта се усеща най-много през летните месеци и е най-дразнещ през нощните часове, въпреки че средните шумови нива не превишават граничните стойности през миналата година.
Проведените през последните години мероприятия, като изнасяне на тежкотоварния автотранспорт извън града, ремонт на главни пътни участъци и подобряване на състоянието на пътните покрития, озеленяване на крайпътни ивици, ограничаване на скоростта на превозните средства в жилищните райони и др., не са подобрили значително акустичната картина. При част от пътните артерии се наблюдава понижение на шумовите нива ( и средни, и максимални), което се дължи до известна степен на промяна в структурата на преминаващите МПС (намаляване на процента на товарния транспорт и автобусите), като при някои от пунктовете е увеличен интензитетът на преминаващите коли, отчитат още здравните власти.
Необходимо е и в новия План за действие за намаляване на шумовото натоварване в зоните с превишени нива да се предвидят мерки за намаляване на шумовите натоварвания. Трябва да се направи акустично планиране на урбанизираните територии, изграждане на шумозащитни съоръжения при сгради, подлежащи на усилена шумозащита, планиране на трафика, изграждане на обходни пътни участъци и др.
На още няколко места във Варна шумът е над пределно допустимите стойности. По-шумно е на булевард „Христо Ботев"(срещу Полиграфията), ул. “Д-р Пискюлиев” ( до № 30) , бул. “Цар Освободител”( до болница “Св. Анна”) и на бул. “Сливница”(до № 121). Средните нива на шум са над нормите и на бул.”Ген.Колев” (до дом „Другарче”), на бул. “Осми приморски полк” ( до №67), на бул. “Княз Борис” (до №101) и на бул. “В. Левски”( до бл. 32 в „Чайка”).
На посочените места средните еквивалентни нива на шума превишават дневната гранична стойност от 60 децибела, най-вече заради интензивния автомобилен трафик, се посочва в доклада на РЗИ.
Наднормен шум е регистриран и в Морската градина (до Делфинариума и край Института по метеорология и хидрология), парковете в „Аспарухово” и „Владиславово”, както и в зони за лечебни заведения и санаториуми като района на Очна болница и Онкоболницата в „Аспарухово”. По-шумно от допустимото е и край Аладжа манастир (до бившата царска хижа).
Неблагоприятното въздействие върху прилежащите им райони от старата градска част оказват и двата транспортни възела (Пристанището и Ж.П. Гарата), които допълнително внасят специфичен транспортно-промишлен шум, въпреки че не превишават граничните стойности за съответните зони.
РЗИ-Варна е провела измервания на градския шум в общо 45 пункта. Данните показват, че допустимите шумови нива са превишени в 18 от пунктове, което представлява 40 % от общия брой контролирани зони.
Авиационният шум от самолетите, излитащи от и приземяващи се на Летище Варна, също допринася за рязко повишаване нивото на общия шум, но само за кратко време и в определени зони от града. Най-засегнати са южните части от централната градска част и кв. “Трошево”, а при определени метеорологични условия кварталите “Левски” и “Виница”. Акустичният дискомфорт от функционирането на аеропорта се усеща най-много през летните месеци и е най-дразнещ през нощните часове, въпреки че средните шумови нива не превишават граничните стойности през миналата година.
Шумът от прелитащи самолети във Варна е най-голям
Проведените през последните години мероприятия, като изнасяне на тежкотоварния автотранспорт извън града, ремонт на главни пътни участъци и подобряване на състоянието на пътните покрития, озеленяване на крайпътни ивици, ограничаване на скоростта на превозните средства в жилищните райони и др., не са подобрили значително акустичната картина. При част от пътните артерии се наблюдава понижение на шумовите нива ( и средни, и максимални), което се дължи до известна степен на промяна в структурата на преминаващите МПС (намаляване на процента на товарния транспорт и автобусите), като при някои от пунктовете е увеличен интензитетът на преминаващите коли, отчитат още здравните власти.
Необходимо е и в новия План за действие за намаляване на шумовото натоварване в зоните с превишени нива да се предвидят мерки за намаляване на шумовите натоварвания. Трябва да се направи акустично планиране на урбанизираните територии, изграждане на шумозащитни съоръжения при сгради, подлежащи на усилена шумозащита, планиране на трафика, изграждане на обходни пътни участъци и др.
