Масов гроб със 7 скелета, от които два детски, са разкрили тази година археолозите, които работят в Солницата край Провадия.
Ръководителят на разкопките проф. Васил Николов уточни, че през това лято се е работило активно и по две триетажни къщи, както и по дооткриването на едната от стените около древното селище.
В Солницата е разкрита най-ранната каменно-укрепителна стена в Европа, припомни Николов. Тя е датирана към 4 700 години пр.Хр. Дебелината й е между 2,20 и 2,60 метра.
Стената е паднала при земетресение, а хората от селището са ползвали камъните, за да вдигнат ново укрепление с широчина 1,40 метра. Един век по-късно е вдигната нова стена, чиято дебелина на места достига 4,30 метра.
Минеков инспектира остров „Св. св. Кирик и Юлита“ (СНИМКИ)
"Разкопките показват, че древното селище е имало 4 квартала, открити са и входовете на крепостните стени", разказа Николов. По думите му всъщност къщите са били залепени за стените и са били доста плътно една до друга. През настоящото лято археолозите са работили активно върху две от тях, които са били триетажни.
"Тук е бил монетният двор на Европа, защото солта е била най-скъпото нещо в древността", допълни Николов. По думите му в крепостта са живеели най-вероятно 400-450 души. За добива на сол те са разчитали на наемна работна ръка. Селището е било нападано доста често и за това свидетелстват над 500 върха от костени и кремъчни стрели, намерени около стените.
"През това лято са намерени много находки от мед, кост, керамика, мрамор. Сред тях има стилизирани фигури на Богинята майка, предмети от бита, различни украшения. Археолозите са открили включително и халка от злато, най-вероятно обица. Всичко това е било белег за престиж", обясни Николов.
"Единият от положените в намерения масов гроб, който е на дъното на съоръжението, където се е добивала солта, със сигурност е бил убит със стрела в гръб", допълни заместник-ръководителят на разкопките Галина Самичкова.
По думите й телата не са нахвърлени, а са поставени с уважение. Двете деца са положени в края. "Костите са много добре запазени и може да бъде направена ДНК-експертиза, която ще покаже дали погребаните са били роднини или не", допълни Самичкова. Становището на археолозите е, че хората са станали жертва на вътрешни конфликти, а не на нападатели.
Ръководителят на разкопките проф. Васил Николов уточни, че през това лято се е работило активно и по две триетажни къщи, както и по дооткриването на едната от стените около древното селище.
В Солницата е разкрита най-ранната каменно-укрепителна стена в Европа, припомни Николов. Тя е датирана към 4 700 години пр.Хр. Дебелината й е между 2,20 и 2,60 метра.
Стената е паднала при земетресение, а хората от селището са ползвали камъните, за да вдигнат ново укрепление с широчина 1,40 метра. Един век по-късно е вдигната нова стена, чиято дебелина на места достига 4,30 метра.
Минеков инспектира остров „Св. св. Кирик и Юлита“ (СНИМКИ)
"Разкопките показват, че древното селище е имало 4 квартала, открити са и входовете на крепостните стени", разказа Николов. По думите му всъщност къщите са били залепени за стените и са били доста плътно една до друга. През настоящото лято археолозите са работили активно върху две от тях, които са били триетажни.
"Тук е бил монетният двор на Европа, защото солта е била най-скъпото нещо в древността", допълни Николов. По думите му в крепостта са живеели най-вероятно 400-450 души. За добива на сол те са разчитали на наемна работна ръка. Селището е било нападано доста често и за това свидетелстват над 500 върха от костени и кремъчни стрели, намерени около стените.
"През това лято са намерени много находки от мед, кост, керамика, мрамор. Сред тях има стилизирани фигури на Богинята майка, предмети от бита, различни украшения. Археолозите са открили включително и халка от злато, най-вероятно обица. Всичко това е било белег за престиж", обясни Николов.
"Единият от положените в намерения масов гроб, който е на дъното на съоръжението, където се е добивала солта, със сигурност е бил убит със стрела в гръб", допълни заместник-ръководителят на разкопките Галина Самичкова.
По думите й телата не са нахвърлени, а са поставени с уважение. Двете деца са положени в края. "Костите са много добре запазени и може да бъде направена ДНК-експертиза, която ще покаже дали погребаните са били роднини или не", допълни Самичкова. Становището на археолозите е, че хората са станали жертва на вътрешни конфликти, а не на нападатели.
