Съвестта на човека трябва да води към това да отстоява природно присъщото, а именно, че семейството се състои от мъж и жена и техните деца. Човешката природа не допуска хората да са с еднакъв пол в семейството, това е противоречие. Това мнение изрази във варненския ефир на Дарик доц. Бойчо Бойчев от ВСУ по повод Деня на християнското семейство, който се чества днес.
По думите на Бойчев (на снимката горе) извънбрачно родените деца са симптом на моралната корозия в обществото, тъй като показва, че родителите нямат чувството за отговорност да осигурят и покажат на децата целостта на семейството.
Според отец Василий Шаган (на снимката горе) страхът и човешката неориентираност са причина много родители да живеят на семейни начала без да искат да сключат брак. Това обаче влияе на възпитанието на децата, смята свещеникът.
„Мъжът по природа е отговорен човек и не може да мисли за живот на семейни начала. Най-голямата язва е изгубването на истинските разбирания какво е човекът и към какво е призван, всеки пол е изгубил основните си характерни черти - мъжът – отговорност, а жена своята женственост. Еманципацията сложи мъжа в особена ситуация, но мъжете сами дадоха право на жените да заемат подобни позиции, защото изгубиха своята мъжественост. Не можем да мислим, че истината е въпрос на всяка гледна точка, истината е една и тя е изворът. Ние трябва да го търсим, да разберем къде е той и да черпим от него. В него се разрешават всички антропологични въпроси. Когато човек знае кой е като пол и какво представлява, тогава по друг начин от рано може да формира живота си. По един начин да се възпитават момчетата, по друг момичетата“, коментира Шаган.
Преследването на материални цели не може да бъде оправдание за физическия разпад на семейства, които търсят препитание в чужбина, е мнението на доц. Бойчев.
„Всеки носи лична отговорност за това, което прави. Когато той сведе живота си до „тук“ и „сега“ и до измеренията на материалното и успеха, тогава той не понася отговорността си. При формално съществуващи семейства, в които има разделение – единият работи в чужбина например, връзката отслабва. По този начин и връзката с децата се изчерпва. По-добре да дадем на детето нашето присъствие, отколкото пари, които то може всякак да похарчи“, посочи доцентът.
„Ние трябва да признаем своето поражение. Живеем в трудни времена, много хора са принудени да работят далеч, но това не е повод за отчаяние. Ние празнуваме като осъзнаваме своето човешко поражение. Но точно това е празник, тъй като виждаме тази ценност, която трябва да поставим в основата на своя живот. Ако Бог е на първо място в живота ни, всичко останало ще си дойде на мястото“, обасни отец Шаган.
