Ганка Милева заклейми дейността на неправителствените организации, според момичето те се облагодетелстват на гърба на инвалидите. Ганка разказа колко много пъти от Бюрото по труда са я изпращали на обучителни курсове, организирани от НПО, от там са й обещавали работа, но напразно. Самите неправителствени организации демонстрират много голяма загриженост към хората с увреждания, но и те не наемат инвалиди на работа, сподели Ганка. От две години и половина тя прави неуспешни опити да се реализира на пазара на труда.
По програма за временна заетост преди Ганка е била оператор на ксероксмашина в Изчислителния център и е работила за една минимална заплата. Иначе пенсията, която получава, е в размер на 72 лева. "Ако не са майка ми и баща ми съм жив зян", споделя Ганка.
Другото момиче, Анна Панайотова, е глухонямо. Анна е работила като шивачка, но се отказала, защото тази работа не е за нея. Мечтата й е да стане учителка в детска градина като майка си. Анна умее да рисува много добре и счита, че би могла да бъде полезна на малчуганите.
Хората с увреждания преди 89-та година бяха скрити от обществото. Изведнъж, когато те излязоха сред нас, започнахме да ги гледаме стреснато и цъкайки с език, чукаме на дърво да не ни застига тяхната участ. Вместо да им подадем ръка и да ги накараме да се почувстват полезни на себе си и на обществото.
