Варна ще бъде културната столица на Европа през 2019 година!
Варна победи София, Пловдив и Велико Търново!
През 2019 година Варна ще бъде център на европейската култура!
Това са само няколко от възможните заглавия в медиите на 5 септември 2014 година - след три месеца.
Добре звучи, нали. Не пожелахте ли поне за секунда да е истина? За да имате с какво да натривате носовете на приятелите си от другите градове, за да очаквате положителните промени с нетърпение и критичен поглед, за да имате тема на разговор дали и как ще се справим, за да подхранвате изтънялото си местно самочувствие, за да...
За да прочетем едно от горните заглавия обаче (или някое подобно, надявам се с варненски апломб!), ще трябва да се потрудим. Над себе си.
Защото, когато казват специалистите, че жителите на един град трябва да се включат активно в кандидатстването за Европейска културна столица, те нямат предвид само голо желание и гол местен оптимизъм.
Защото КУЛТУРА не означава само културни мероприятия (извинете за клишето). Не означава и само наситен културен живот. Нито пък само ИЗКУСТВО в чистия му вид. Не означава и тълпи културтрегери, съсредоточени в максимален брой на квадратен метър.
Означава култура на поведение, възпитание, ценности, развитие...
Ето защо ние, Варненци, понеже много искаме да бъдем граждани на Европейска културна столица през 2019-та, ще трябва да покажем, че наистина го искаме. За тази цел ще трябва да отговаряме на доста условия, но да формулираме основните.
Ето я „Апликационната форма на варненеца, който иска да живее в Европейска столица на културата през 2019г”:
1. Да спираме на пешеходни пътеки, когато сме шофьори.
2. Да пресичаме само на пешеходни пътеки, когато сме пешеходци. Освен ако наблизо не се вижда „зебра”...
3. Да не паркираме по тротоарите така, че откъм фасадата да може да мине само и единствено котка, ненавършила една година.
4. Да се усмихваме повече, когато ни заговорят познати или непознати.
5. Да не изхвърляме боклуците си навсякъде. Особено когато само на 10-20 метра има кош или контейнер.
6. Да не пълним хралупите на дърветата с найлонови торбички и чаши от кафе, нито пък да ги облепяме с дъвки. Нищо, че е дно такова се е превърнало в градска гордост...
7. Да не хвърляме фасовете си по асфалта. И по тротоарите не бива. Нито пък в затревените площи. (Обещавам, и аз вече няма да го правя...)
8. Поне веднъж да се наведем да вдигнем чужд боклук. А не да го отминаваме, възмущавайки се на хорското възпитание.
9. Да питаме винаги останалите в помещението дали можем да си запалим цигара. И, ако не ни позволят, да ги ругаем само наум.
10. Да се усмихваме повече...
11. Да не изхвърляме боклука от терасата. Тази практика е все още срещана в блокове с над 30 апартамента... Може и да не те хванат, но ще вони в душата ти.
12. Да не правим чалга партита в панелния апартамент до късно през нощта. И за тухлените важи същото. Рокът по-лесно се понася, но пък от него повече трепери дограмата...
13. Да поздравяваме съседката. И съседа също. Наесен може да ни падне акумулаторът, или пък да ни потрябва миксер инцидентно.
14. Да се усмихваме повече...
15. Ако имаме куче, да не му оставяме естествените отпадъци по тротоари, улици и градинки. Хич не е ЕВРОПЕЙСКО. И хич не е трудно да събираме фекалиите в торбичка. Утре и на нас може да ни се случи да настъпим някоя „торта”...
16. Ако пък не знаем, че така се прави в Европа и ни се случи някой да ни предложи торбичка веднага след като любимецът ни се е облекчил, да я приемем с благодарност, а не да го псуваме до девето коляно.
17. Да учим децата си да правят същите тези неща.
18. Да се усмихваме повече...
19. Да познаваме поне три забележителности в нашия град. Може пък някой турист да ни попита...
20. Да знаем за поне 5 културни събития, провели се в нашия град. А поне едно да сме посетили.
21. ....
22. ....
23. ...
24. ...
25. Да се усмихваме повече!
Можете да допълните още. Със сигурност личната хигиена, благородството, състраданието, гражданският дълг ... биха могли да се опишат в още условия. И всички ще бъдат на място, ще бъдат верни, ще бъдат задължителни условия за КУЛТУРАТА на жителите на една Европейска културна столица.
Защото ще бъде неуписуема гордост, местна радост и оправдан шовинизъм реакцията след онези заглавия горе.
Но, ако в тях фигурира името на друг български град, не се сърдете само на местните управници. Те ще си подготвят официалната "апликационна форма" – добра или лоша. Ще представят предимствата на града и потенциала му за развитие. Ще изтъкнат всички негови качества като културно средище. Но няма да успеят да променят гражданите. Или поне половината от тях.
Сърдете се И на себе си. Заради това, че КУЛТУРАТА не ни е достигнала.
И се усмихвайте повече. Когато дойдат европейците да оценяват кандидатурата ни, ще оценяват и културата на варненци...
Уикипедия: КУЛТУРА (от латински cultura, идващо от colo, colere и означаващо възпитание, образование, развитие, култивиране)
