Премиерата на великата опера на Джузепе Верди „Трубадур" е на 22 и 25 май на сцената на Държавна опера-Стара Загора. В постановката ще има няколко дебюта - на Георги Динев като режисьор на оперно заглавие, на Борис Тасков - като Манрико, на Гергана Русекова - като Азучена. В четвъртък ще бъде първата репетиция на Маестро Мартин Пантелеев с оркестъра на Държавна опера-Стара Загора. Това е и неговата първа изява като диригент на оперно заглавие в Града на липите и правите улици. Иван Кабамитов и в ролята на Граф ди Луна, в която последно се е изявявал през 2010 г. Може би „най-постоянната" величина в спектакъла е Александър Марулев като Ферандо - във всички последни постановки на Старозагорската опера.
Кога за първи път в Стара Загора е поставена тази извънмерно красива и въздействаща като музика, глас и драматургия опера на великия Верди? На вашето внимание представяме част от доклада на гл.ас.д-р Емилия Жунич „Верди в Старозагорска опера", представен на юбилейната конференция "Viva Verdi", на 9.10.2013 в голямата зала на БАН и публикуван в сп. History, бр. 6, 2013.
„......Годината е 1927. Ентусиазирани от успеха на „Гергана", насърчени от топлия прием на публиката, окрилени от сияйната усмивка и сърдечното отношение на Маестро Атанасов, членовете на Музикалното дружество „Кавал" пристъпват към следващото заглавие. Изборът - „Трубадур"! „Каква смелост - от битова опера, близка и родна, изведнъж задача, която изискваше от нас завой на 180 градуса. И ние го направихме." - възкликва след почти четири десетилетия с основателна гордост Мара Шопова - първият режисьор.
Дружественото ръководство си дава сметка, че задачата е твърде тежка за един „млад, неукрепнал още колектив", но веднага пристъпва към набавяне на нотен материал, прави всичко възможно да увеличи изпълнителския състав (най-вече хора и оркестъра), като отправя покани до всички светски и църковни хорове в града, до отделни инструменталисти. Златан Станчев, както и за „Гергана", веднага се заема с разписване на щимове за оркестъра и хора, нанасяне на текста на български по клавирите, подготовката на солистите. Този път за хора отговаря Стефан Георгиев, за оркестъра - Христо Маников.
Липсват средства за декори, костюми, реквизит, липсва квалифициран персонал за изработването им, помещенията за репетиции са недостатъчни. А и изпълнителите - те са лекари, адвокати, учители, чиновници, които репетират вечер, след работа. Увличат и близките си - съпруги, сестри, дъщери. Спечелило доверието на гражданството, Дружеството получава от търговците и дървен материал, и платове - макар и най-евтините. Този път, уви (!), костюми от околните села не могат да се ползват.
Броните и шлемовете на мъжкия хор изработват... от картон! Ризниците на войниците - изплетени от канап в работилницата на окръжния затвор - са толкова сполучливи, че се използват и в по-късни постановки, вече на Държавната опера. Художникът Тома Григоров полага неимоверни усилия за изработване на декор, костюм и реквизит, характерни за мрачното средновековие. Обикалял толкова пъти селата, за да набави необходимото за "Гергана", неуморният Златан Станчев сега обикаля циганската махала. (Дали някой някога е отчел факта, че освен всичко друго, това е и изключително силен рекламен елемент!? По-късно, циганите са чести посетители в салона - особено когато се играе „Трубадур" - през първоначалния период.)
На 24 април 1927 завесата се вдига за втората премиера на ентусиастите. „Трубадур", очаквана с голям интерес от гражданството, е изнесена успешно. В ролята на Манрико е Георги Баталов, Леонора - Ничка Хаджимитева, Граф ди Луна - Петър Тотев, познати вече на публиката като Никола, Гергана и Дядо Недялко, а Азучена е поверена на Сия Кюстелева, до момента участвала само в хора.
„Трубадур" се оказва доста трудна задача - не само като подготовка, а и като изнасяне. Целият „сценичен персонал" е ... един-единствен сценичен работник и смяната на 8 картини е непосилна задача. Въпреки желанието на самите изпълнители да подпомогнат подмяната и строежа на декора, представлението обикновено трае повече от 4 часа. Понякога настъпват и обърквания, които още увеличават антрактите. Когато през лятото на 1927 се честват 50 години от боевете при Шипка и на тържествата са поканени опълченци, руски войни, участвали в защитата на легендарния връх, Дружеството дава представление в тяхна чест - „Трубадур". Вероятно речите и приветствията съвсем не са били кратки. Вероятно много от ветераните за пръв път в живота си изобщо са били на оперен спектакъл. А са били и възрастни, и уморени. Представлението - когато свършило, вън вече развиделявало, а по улиците се носели викове „топли банички, топли милинки"... Въпреки всичко в много кратко време „Трубадур" се представя 14 пъти."
