На 14 март от 19.00 часа на сцената ще оживее "най-класическата" от класическите и "най-виенската" от виенските оперети - „Прилепът" от Йохан Щраус-син. Тя не слиза от афишите на големите оперни театри вече 142 години след първото и представяне, а от 1926 година трайно присъства в програмата на Залцбургския музикален фестивал.
Познавачите на оперетния жанр добре знаят, че „Прилепът" е оперета, създадена за гласове, диригенти и оркестри от изключително висока класа. Очевидно и днес остава в сила прочутият афоризъм на диригента и дългогодишен директор на Виенската филхармония Феликс фон Вайнгартнер: „Прилепът" е не само най-добрата оперета, той е самата оперета!".
На 14 март зрителите ще видят една пищна постановка с красиви декори и костюми и ще се насладят на изпълненията на великолепните солисти Елена Баръмова /Розалинда/, Момчил Караиванов- гост /Габриел фон Айзенщайн/, Яница Нешева /Адела/, Ивайло Йовчев /Алфред/, Александър Баранов-гост /Княз Орловски/, Иво Йорданов-гост /Доктор Фалке,нотариус/, Любомир Петков /Доктор Блинд, адвокат/, Евгений Арабаджиев /Франк, директор на затвора/, Камелия Стойчева /Ида, сестра на Адела/, Стоян Ан.Генов /гост/ - /Фрош,затворнически надзирател/, на оркестъра, хор и балет на Държавна опера-Стара Загора.
Диригент е Красимир Къшев, режисьор - Георги Динев, художник Иван Токаджиев, хyдожник на костюмите Николина Костова - Богданова, хореография Боряна Сечанова, хормайстор Младен Станев. От 2014 година на сцената на Старозагорската опера не е поставяне оперета, а почитателите и в града нетърпеливо очакват новото заглавие.
След края на спектакъла ще бъде разиграна томбола с билетите на зрителите и един от тях ще спечели масленото платно „Черно море" на художника Владимир Кондарев, чиято изложба е подредена във фоайето на Операта.
„.....Кое ни прави безинтересни един за друг ? Защо допускаме чувството за собственост да притъпи сетивата ни към другия ? Кога сме истински - с маска или без? „Защо, защо, о, Боже мой, защо, защо,о, Боже мой, защо, защо, о, боже мой, защо, о, Боже мой?" Кой е виновен за всичко това? Търсим отговора на въпросите! А той е : "Ами, Негово Величество Шампанското!" Да живее Шампанското! А суингът продължава да е танц, мода, и не само...........С намигване: Георги Динев, режисьор
Първото изпълнение на оперетата „Прилепът" от Йохан Щраус в Старозагорската опера e на 9 април 1956 г. Това е и първата постановка на „Прилепът" извън столицата. Диригент е Илия Илиев, режисьор - Георги Петров, художник - Петър Русков, хормайстор -Иван Димов, балетмайстор-Фео Мустаков-гост. Следващата постановка е на 26 февруари 1972 г. Диригент е Веселин Ненов, режисьор Димитър Узунов-гост, художник - Ани Хаджимишева-гост, хормайстор-Богдана Попова. Последната премиера на „Прилепът" е на 22 декември 1994 г., диригенти са Божидар Бонев и Красимир Къшев, режисьор е Румен Нейков, художници Радостин Чомаков-гост и Елица Георгиева-гост, хореография-Снежана Дескова-гост.
Кои са гост-солистистите в постановката „Прилепът" на Старозагорската опера?
Баритонът Иво Йорданов, роден през 1980 г. във Варна, е възпитаник на Христина Ангелакова в НМА „Панчо Владигеров", след което специализира в Академия "Борис Христов" в Рим при Мирела Паруто и Антонио Боае, а по-късно и в Оперното студио на Академия "Санта Чечилия" при Рената Ското, Анна Ванди и Чезаре Скартон. Лауреат е на много национални и международни конкурси: „Светослав Обретенов", „Проф. Христо Бръмбаров", „БиБиСи Кардиф - певец на света" (Великобритания), „Европейска общност" (Сполето, Италия). След победата си на оперния конкурс в Сполето през 2009 г., той пее два сезона в състава на „Театро Лирико Спериментале", съвместно с други победители на конкурса, като Соня Ганаси, Мариела Девиа, Ренато Брузон. В репертоара си има централни баритонови оперни партии и много камерна музика от Григ, Георги Златев-Черкин, Рахманинов, Дворжак, Малер. Специализира и работи с някои от най-именитите творци в света на операта и камерната музика, сред които Савка Шопова, Хелмут Дойч, Енца Ферари, Соня Ганаси, Райна Кабаиванска, Ренато Брузон.
Александър Баранов е роден в Русе. Завършил е Музикалното училище „Проф. Веселин Стоянов" със специалност кларинет. След това учи "Музикална педагогика" във ВТУ"Св.Св Кирил и Методий" -.Велико Търново, работи като артист-оркестрант в ДМДТ "К. Кисимов". Завършва оперно пеене в НБУ София. Участва в постановки на НБУ съвместно с ОФД - Русе и Държавна Опера - Стара Загора: "Вълшебната флейта" , "Така правят всички" , "Мадам Бътерфлай" , "Сватбата на Фигаро" , "Любовен еликсир". Като солист на Държавна опера-Русе се изявява в лиричния теноров оперен репертоар, като и изпълнява солови тенорови партии в различни кантатно-ораториални творби.
Тенорът Момчил Караиванов е солист на МДТ"Константин Кисимов" в гр.Велико Търново.
Георги Динев, режисьор: Ще видите шедьовъра на оперетата „Прилепът" така, както е създадена. В една изключително красива и стилна като визия постановка, гордост за всеки театър.
Елена Баръмова /сопран/, за първи път в роля в оперета: „За мен да бъда Росалинда в „Прилепът" е предизвикателство, което в началото сякаш не можех да приема. Но колкото повече репетирам, толкова повече ми харесва. Образно казано, „почивам" си от тежките и трагични героини, които съм пресъздавала в оперите."
Иво Йорданов /баритон/ - „Моята роля е на Фалке. Той е Прилепът, той е човекът, който забърква цялата история в тази оперета. Но пък в края и никой не загива,не умира-освен егото на рентиера Айзенщайн. Тонът на „Прилепът" е много усмихнат, пълно е със закачки. Може да поискате да я гледате като фриволно забавление, а може и да търсите в текста социалния коментар-според както ви харесва. В оперетата възможностите за разгръщане на артистичността са много по-големи, отколкото в операта."
Яница Нешева /сопран/ - „Моята роля е на Аделаида. Това е единствената героиня в „Прилепът",която търпи развитие. Слугиня е, а мечтае да е актриса и иска да влезе във висшето общество. Спектакълът е много стилен и съвременен. Избягва се всякви бутафория и преиграване, характерни за оперетата. Това е съвременен театър"
Михаела Берова /мецосопран/ - „В „Прилепът" аз съм Принц Орловски. Предизвикателство за мен е тази роля - да говориш , да се движиш като мъж, да имаш желания на мъж...Освен това и маниери на човек от висшето общество в началото на 20 век. За мен Орловски е образ-символ на моралния разпад на това общество."
