На 28, 29 и 30 юли се отбелязват астрономическите горещници, посочват от НИМХ-БАН, цитирани от БТА. Разликата между тях и наложилите се 15, 16 и 17 юли (в последния ден църквата почита Света Марина) се обяснява с преминаването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в него.
Горещниците в народния календар са известни с имената Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, Люта, Чурута и Опалена Мария. Седмицата, в която се падат тези дати, се нарича Запалена или Опалена неделя.
През горещниците човек трябва да се пази от парещите лъчи на слънцето и да се моли за неговото милосърдие към хората. Преди години, когато хората зависели още по-силно от природата и нейните капризи, те вярвали, че отбелязването на горещниците предпазва дома и нивата им от пожари и градушки.
Най-строго се спазвали първият и третият ден. През тези дни не трябва да се ходи на нива и да се жъне, вършее, коси и копае. Не се меси и пече хляб - за опазване на труда от огнени стихии и градушки. Според поверието не бива да се пали огън и да се изнася вън от жилището.
На третия ден чрез специален обред се пали един общ нов огън, от който всеки подновява огъня в своя дом. Горещниците се почитат най-много от ковачи, хлебари, калайджии, които работят с огън.
През трите поредни дни се гадае какво ще бъде времето през януари, февруари и март следващата година.
