Влюбена. Това е първото усещане, което създава с появата си. При това - категорично. Без възражения. Многопластовите проекции на влюбеността й струят. Пръскат навсякъде и... някак заразяват. На фона на снега навън и рехавите температурите вътре 10-минутната среща си е усещане за малко лято.
Носи многопластовостта си в себе си. И изгарящ пламък в очите й. Неустоима. Десет минути, преди да се превъплъти в ролята на фаталната Лора Каравелова в поредното четиридесет и... представление на „Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла" от Бойко Илиев. Спектакъл, посветен на 100-годишнината от кончината на гениалния поет. Спектакъл, на който на 22 и 25 януари ще се наслади и българската диаспора в Цюрих и Лайпциг.
От времето на момичето със запомнящите се роли в „Граница" и „Козият рог" е изтекла много вода, но Елена Петрова си е същата: непринудена, без грам професионална суета, гарнирана с неотменното житейско и човешко лицемерие.
С десетки вълнуващи роли в киното и театъра, с две пораснали вече 11- годишни деца - момче и момиче, Александър и Изабела, със съхранената любов към четириногите, дома и истинските неща в живота.
От няколко години 41-годишната красавица е и вегетарианка.
Родена е в София, в многодетно семейство и преди да кандидатства в НАТФИЗ, вече се е снимала в „Козият рог".
За повечето хора обаче истинска звезда тя става с ролята си на Боряна в „Стъклен дом".
За ролята си на Мария в „Козият рог" получава наградата за женска роля от Московския кинофестивал през 1994 година.
Носителка е и на наградата за Жена на годината в категорията „Актриса" през 2010 г.
Участва в спектаклите „Ах, този джаз", „Благородният испанец", „Любовници", „В полите на Витоша", „Нора", „Преспанските камбани", „ГОЛЕМАНОВъ", „Осъдени души" . Била е и водеща на втория сезон на шоуто „Dancing Stars".
Снимала се е във филмите : „Козият рог", „ Граница", „Хайка за вълци", „Пътуване към Йерусалим" , „Морска сол", „Магна Аура - изгубеният град", „Людмил и Руслана", „Стъклен дом" и „ Вила Роза".
Актрисата е рекламно лице и на много благотворителни и социални каузи.
Елена, как се чувствате в кожата на Яворовата Лора? Това ли е жената, която...
Пътят ми към този образ беше дълъг, труден, емоционален, луд, неистов и побъркващ. За да се подготвя, изчетох доста неща, свързани с Лора Каравелова и с Яворов, и всички хора, които гравитират около тях и са били като сателити. Лора и Яворов са два огромни свята, които привличат много хора около себе си, но те са си абсолютно самодостатъчни. Това е нещото, което открих и което разбрах за тази героиня. Яворов и Лора са от една страна много противопоставени като характери и личности, в същото време са безкрайно привличащи се, защото са били равностойни като партньори във всяко отношение: емоционално, духовно, интелектуално, сексуално, любовно, лудо до някаква степен, въпреки че по-голямата част от младостта се заключава в нея. Лора е било страшно ревнива жена, обсевбаща, обсесивна. Жена, която на всяка цена иска да притежава мъжа. Тя дори така се обръща към него и му казва: „Аз искам душата ти и сърцето ти. Искам нежността, която ти се налага, въпреки волята ти. Искам те целият за мен, искам всичко. Искам всичко или нищо. Компромиси не правя. Жертви не правя.". И заради силата на характера й, заради това, че тя е била една от най-харесваните жени по това време в България и най-популярната жена в София, заради това, че тя за първи път си е позволила да се появи с панталон, яздейки кон в центъра на Русе, наричана е българската Жана д'Арк. Всички тези неща ми помогнаха по някакъв начин да се „напъхам" и да изследвам тази жена. След това открих, че сме една и съща зодия: тя е родена на 4-ти ноември, аз съм на 1-ви ноември - все зодия Скорпион. До голяма степен разбирам нейната неистовост, лудост, наивност и обсесивност, без на всяка цена аз да съм такъв човек, но имам част от тези силни емоции в себе си и ги нося, но се опитвам да ги потискам. Защото иначе не можеш да живееш и да съществуваш, просто се унищожаваш, особено ако има и това противодействие от хората. Образът на Лора Каравелова е един от най- силните образи, които съм си позволила да направя и изследвам, защото наистина трябва да си позволиш да правиш това нещо. Казвам това с огромно чувство на отговорност, защото това са реални личности. Яворов е много познат със силата на неговата поезия, световно признат поет. Но за Лора Каравелова се знаят по-малко неща. За нея се пише, че тя е като един дълбок кладенец, до който всеки мъж, който се докосне, като че го „разтваря", дава му сила, влияе върху неговия потенциал. Макар Яворов да казва, че „аз откакто съм с теб, не съм написал нито едно стихотворение". Докато при Мина е било обратното: там е друга Вселена от чувства, която обаче не е била споделена като жена. Тя е била една муза, едно видение. По-скоро представата за това момиче, отколкото реално да са консумирали връзката си. Сблъсъкът е много интересен. Всъщност, в представлението „Яворов, Лора и Мина в часа на синята мъгла" ние реално това представяме: последната нощ на Пейо Яворов, Лора Каравелова и Мина. Представяме тяхната последна нощ, която завършва трагично.
Какво Елена иска да си открадне от Лора? Или вече си открадна?
Мисля, че и двете по някакъв начин, докато работех върху ролята, се спасихме. Попаднах в един водовъртеж от емоции тогава и при мен, като жена, се случваха разни неща. При мен винаги пристигат едни образи и се спират точно в мига, в който имам нужда от тях. Отначало се изплаших и отказах да правя тази жена, след като разбрах за какво става въпрос. Аз не я познавах много добре Лора Каравелова, гледала съм преди време представлението „Нирвана" на Константин Илиев и някак си не познавах дълбочината на личността й. За да се подготвя за този образ, на Лора, изчетох много за нея и мисля, че това е начин да разбереш човека, когото играеш, да се напъхаш в образа. Защото, преди да започна да я играя Лора, аз трябва да я разбера. Защо постъпва така, какво я води, какво има в това сърце, в тази душа? Затова до някаква степен аз се спасих, като направих този образ, защото всичко, което имах нужда да излея, го направих чрез нея, без да ми се налага да го правя в реалния живот.
Коя е „най-скорпионската" черта на Елена Петрова?
Принципно не се интересувам от езотерика, но мисля, че отстояването на позициите, в каквато и да е посока. В живота, пред децата, пред мъжа, пред родителите, на сцената като актриса. Мисля, че чувството за справедливост е много характерно и най-магнетичната черта, която нося, е енигмата и мистериозността, която носят жените - представителки на тази зодия. И мисля, че това е едно от нещата, които много привличат противоположния пол. Лесно ранима съм, но с годините се сдобих с предпазен клапан и се научих да се защитавам от хората, които са ме наранили. Клапанът действа - е, невинаги, но в повечето случаи ме спасява.
В този смисъл имате ли усещането, че за някого сте били фаталната Елена?
Не. Това не мога да го кажа аз. Аз искам да видя бъдещето и искам да се развивам като личност, като човек, като жена, като актриса. Иска ми се, стремя се да бъда по-добра във всичко, което правя. Да съм по-добра майка, по-добра актриса, по-добър приятел, по-добър партньор.
Как се спасявате от звездеенето?
Гледам много големи талантливи хора, чета много и интересни неща, контактувам с хора, които много добре ми показват колко още нищо не знам, колко още трябва да науча. Колкото повече научавам за работата, толкова повече виждам, че съм направила малки стъпки, но винаги е хубаво да откриваш нови хоирзонти и провокации и гледам много, много кино. Някои от колегите ми се сърдят, но аз винаги се сравнявам с хората, с колегите, които са постигнали изключителни успехи, благодарение на много работа, много търпение и много силни характери. И, разбира се, и на късмет, защото са попаднали на правилните роли и правилните режисьори, независимо дали в театъра или в киното. Давам си сметка къде се намирам, какво представлявам, какво мога, какво не, по каква земя крача, а тя е прекрасна тази земя. Просто трябва много работа, за да се извиси, както е била, предполагам преди много години. Просто имам корени, но това не значи, не не трябва да имам и крила. Имам необходимост да политам, да се извисявам, да се изгубя и да се търся, да се влюбвам. Да преживявам луди неща, луди емоции... За мен една от най-движещите ми сили и мотивации е любовта. Това е може би най-силното чувство, което съществува в природата.
Преди години, след като гледа новата версия на „Козият рог", Джина Лолобриджида Ви сравнява с Ингрид Бергман. Успяхте ли да изпълните това сравнение със съдържание и ласкае ли Ви то?
О, да, това беше много отдавна. Тогава не си давах сметка какво се казва с това. Ингрид Бергман е голяма личност, актриса. Знам защо Джина Лолобриджида го е казала това. Не бях гледала филма, с който тя ме сравнява - „За кого бие камбаната" по Хемингуей, изгледах го. И може би като излъчване там, на Ингрид Бергман, натюрела й, е „прочела" нещо общо с моята игра в „Козият рог", но тогава аз бях наистина толкова малка, че не си давах сметка какво се говори. За да изпълниш тези думи със съдържание, означава ти да продължиш да работиш много интензивно, и то различни неща. А точно тогава, когато се случи това нещо, имаше огромна криза в България /не че сега няма/, но тогава буквално всичко спря. Спря да се прави кино, хората изчезнаха от театралните салони, мислеха само и единствено за оцеляването си, за отглеждането на децата си, плащането на сметките. И сега има много такива места в страната ни, особено в по-малките градове, където хората мислят основно за оцеляването си. Безкрано съм благодарна на това и на такива определения. Хубаво е, ако те сравняват с някого, който е талантлив, успял човек, направил силни образи и роли, това ме прави щастлива. Но мисля, че трябва моето си съдържание да си изпълня. Върху това да работя.
Имате ли си актриса-кумир?
Да, имам. Аз много харесвам Мерил Стрийп, Джесика Ланг. Сега прочетох нейната книга и видях целия й път, по който е преминала, всичките й тревоги, съмнения, ние всички ги имаме. Мислиш си, че нещата стават с лекота, но като видиш, че при никого не става с лекота, някак пó се приемат трудностите сякаш. Работила съм с най-добрите български актриси: Цветана Манева, Ванча Дойчева, Виолета Гиндева, Стефка Янорова. Имам и една голяма мечта - да се срещна на сцената или на снимачната площадка с Мария Каварджикова. Имала съм удоволствието да работя и със Стефан Данаилов. На последната церемония на „Златните глобуси" Райън Гослинг каза нещо много интересно: „Ако всички, които сме стигнали някаква позиция, сме успели, като сме се покачили на раменете на някакви други хора, за да стигнем до тази позиция". Така, че и аз по същия начин съм се качвала по раменете на много хора, за да работя тази работа и да се радвам на възможността хората да ме оценяват, като ме гледат.
Това ли беше детската Ви мечта - киното, театърът?
Изобщо не си я спомням детската си мечта, защото от много малка започнах да се занимавам с това, което правя сега.
И каква ще е 2017 година за Вас?
Надявам се щастлива, емоционална... за всички. И за децата да е добра.
