205-годишна книга за Хилендарския манастир, чието единствено копие в България се пази във фонда на библиотека „Родина”, издаде в чест на празника на българската култура и славянската писменост - 24 май и предстоящата си 160-годишнина старозагорската читалищна библиотека.
Съставителството, редакцията и предговорът са дело на академик Иван Радев от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Фототипното издание е придружено и с осъвременен текст от Ния Радева. Уникалният екземпляр е най-старата възрожденска книга, която пази библиотека „Родина”, а пълното ѝ име е: „Краткое описание святия и преславния Лаври царския Хиландара Святой горе Атонской сущия”, издадена в Будим (днес Будапеща) през 1814 г.
Книгата е написана и издадена "ради сербов и болгаров" по искане и настояване на проигумена на манастира Кирил Михайлович, родом "от предели Филипополския". Спомоществовател в разходите е бил Мелетий Никшич, бивш архимандрит Студеничкий и настоящ Фенечкий. Книгата е на църковно-славянски език и представлява превъзходен пътеводител за Хилендарския манастир. 50 години по-късно в същата обител, отново от хилендарски проигумен, е написана и История славяноболгарская. Самият Хилендарски манастир в този период от време е считан за български, поради незначителния брой другоезични монаси – сърби и руснаци.
До откриването ѝ във фонда на „Родина” тази книга не фигурира в българската библиография. Второто известно копие се съхранява в Мюнхен. Днес, почти 160 години след основаването ѝ, в библиотека "Родина” българските възрожденски книги наброяват 310 екземпляра на 239 заглавия.
Съставителството, редакцията и предговорът са дело на академик Иван Радев от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. Фототипното издание е придружено и с осъвременен текст от Ния Радева. Уникалният екземпляр е най-старата възрожденска книга, която пази библиотека „Родина”, а пълното ѝ име е: „Краткое описание святия и преславния Лаври царския Хиландара Святой горе Атонской сущия”, издадена в Будим (днес Будапеща) през 1814 г.
Книгата е написана и издадена "ради сербов и болгаров" по искане и настояване на проигумена на манастира Кирил Михайлович, родом "от предели Филипополския". Спомоществовател в разходите е бил Мелетий Никшич, бивш архимандрит Студеничкий и настоящ Фенечкий. Книгата е на църковно-славянски език и представлява превъзходен пътеводител за Хилендарския манастир. 50 години по-късно в същата обител, отново от хилендарски проигумен, е написана и История славяноболгарская. Самият Хилендарски манастир в този период от време е считан за български, поради незначителния брой другоезични монаси – сърби и руснаци.
До откриването ѝ във фонда на „Родина” тази книга не фигурира в българската библиография. Второто известно копие се съхранява в Мюнхен. Днес, почти 160 години след основаването ѝ, в библиотека "Родина” българските възрожденски книги наброяват 310 екземпляра на 239 заглавия.
