„Моят първи учебен ден си спомням, че имаше много деца, всички бяха почти еднакво облечени, защото беше много отдавна и беше много весело”, разказва Венцислав Добруджалиев, класен ръководител на 1. “г” клас в 119-то СУ.
„Валеше дъжд, беше много красиво, всички деца се бяха събрали”, разказва Анета Бързашка-Добруджалиева за нейния първи учебен ден.
Учителката на Анета била строга, но я вдъхновила да бъде учител. А това, променило трайно съдбата й.
Тя ще преподава сутрин, а той следобед.
„Тя е по техническите предмети, аз съм по по-разказвателните такива. Добре сме си разпределили учебната програма”, разказва още Венцислав.
„Ние сме един и без да си говорим знаем, какво е свършил единият, какво е свършил другият и какво още трябва да се работи с децата”, обясни Анета.
Преди да бъдат "един" всеки преподавал на своя клас, в съседни стаи. Искрата пламнала, когато един ден останали да играят шах в училище, а колегите им не разбрали и ги заключили.
Малко по-късно станали семейство Добруджалиеви. А преди година се ражда и синът им. Не скрили нищо от децата. „По време на час, съпругата ми роди, децата бяха емоционални като мен, беше хубаво”, разказва Венцислав.
Анета се върнала по-рано от майчинство, защото не може да си представи да е далеч от класната стая.
„Самото влизане в стаята, когато децата ме гледат с отворени очи и се засилят към мен да ме прегърнат и да ми кажат "господине", това е уникално чувство”, добавя още Венцислав.
