14 ноември 1943 година е един от най-тежките дни за България по време на Втората световна война. На тази дата британските и американските сили провеждат първо масирано въздушно нападение над българската столица. Точно в 12,30 ч. 137 самолета - 91 бомбардировача B-25 Мичъл и 46 изтребителя „Лайтинг“ атакуват София. Над столицата са пуснати общо 563 бомби.
Разрушени са 47 сгради и постройки. Убити са 59 души и са ранени още 128 българи. Убити са 56 граждани, 1 полицай и 6-има военни. Тежко са ранени 49 души, леко ранени са 79. Срещу противника излитат 17 български изтребителя Ме-109. Във въздушния бой загива фелдфебел Йордан Славов.
Оповестителната служба закъснява да подаде сигнал за приближаваща опасност. ПВО не успява да свали противников самолет, но успява да отклони атаката от центъра на града. Изстреляни са 1471 тежки и 2128 снаряда от по-малък калибър. До края на 1943 година съюзническите сили бомбандират още 4 пъти България.
За 76-тата годишнина от бомбардировките в Националния военноисторически музей изложба „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни стимули, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителите се „потапят“ в периода преди и по време на бомбардировките, разхождат се из спокойна и красива предвоенна София, но и виждат съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и съпреживяват съдбата на стотиците, останали без дом.
Годишнина от бомбардировките над Враца
Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори като Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Меглена Караламбова, Валентин Ганев и Асен Блатечки, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
На събитието за първи път пред публика е представен двигателят от самолет Месершмит 109 Г6, намерен в землището на село Марица през 2018 г., който припомня за българските пилоти, записали имената си в историята със своята жертвоготовност и направили възможното, за да спасят столицата.
Специално подготвени интерактивни приложения проследяват съдбата на обществени и административни сгради, частни домове, църкви и паметници – материален символ на тясното обвързване на столицата с европейските културни процеси в предвоенните години, част от които са безвъзвратно разрушени от бомбардировките и представят историческите факти за най-големите въздушни нападения на София.
В резултат на бомбардировките на София частично или напълно разрушени и опожарени са 12 567 жилищни, промишлени и обществени сгради, сред които и тези на Министерския съвет, Народното събрание, БАН, Светия Синод, Археологическия музей, Държавната печатница, католическата катедрала „Свети Йосиф“, Народния театър, Столичната библиотека, в която изгарят 40 000 книги, Етнографския музей, Софийската синагога, църквата „Свети Спас“, двореца „Врана“ и др.
Враца почете паметта на жертвите от бомбардировката през 1944 г. (СНИМКИ)
„Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е проект, реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.
Според акад. Георги Марков основният подбудител на бомбардировките над София е Уинстън Чърчил. „Чърчил мрази българите от провала на Дарданелската операция през 1915 г. Ние се намесваме на страната на Германия и се проваля тази операция. Той е първи лорд на адмиралтейството по негово идея“, добави акад. Марков, съобщи Агенция "Фокус".
Разрушени са 47 сгради и постройки. Убити са 59 души и са ранени още 128 българи. Убити са 56 граждани, 1 полицай и 6-има военни. Тежко са ранени 49 души, леко ранени са 79. Срещу противника излитат 17 български изтребителя Ме-109. Във въздушния бой загива фелдфебел Йордан Славов.
Оповестителната служба закъснява да подаде сигнал за приближаваща опасност. ПВО не успява да свали противников самолет, но успява да отклони атаката от центъра на града. Изстреляни са 1471 тежки и 2128 снаряда от по-малък калибър. До края на 1943 година съюзническите сили бомбандират още 4 пъти България.
За 76-тата годишнина от бомбардировките в Националния военноисторически музей изложба „Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“.
Със сетивни стимули, автентични видео кадри, фотоархивен материал и емблематични експонати посетителите се „потапят“ в периода преди и по време на бомбардировките, разхождат се из спокойна и красива предвоенна София, но и виждат съкрушителния удар, който войната нанася върху облика на града, и съпреживяват съдбата на стотиците, останали без дом.
Годишнина от бомбардировките над Враца
Разказите на очевидци, пресъздадени от известни български актьори като Стефан Мавродиев, Руси Чанев, Меглена Караламбова, Валентин Ганев и Асен Блатечки, допълват картината на едни от най-драматичните дни за българската столица.
На събитието за първи път пред публика е представен двигателят от самолет Месершмит 109 Г6, намерен в землището на село Марица през 2018 г., който припомня за българските пилоти, записали имената си в историята със своята жертвоготовност и направили възможното, за да спасят столицата.
Специално подготвени интерактивни приложения проследяват съдбата на обществени и административни сгради, частни домове, църкви и паметници – материален символ на тясното обвързване на столицата с европейските културни процеси в предвоенните години, част от които са безвъзвратно разрушени от бомбардировките и представят историческите факти за най-големите въздушни нападения на София.
В резултат на бомбардировките на София частично или напълно разрушени и опожарени са 12 567 жилищни, промишлени и обществени сгради, сред които и тези на Министерския съвет, Народното събрание, БАН, Светия Синод, Археологическия музей, Държавната печатница, католическата катедрала „Свети Йосиф“, Народния театър, Столичната библиотека, в която изгарят 40 000 книги, Етнографския музей, Софийската синагога, църквата „Свети Спас“, двореца „Врана“ и др.
Враца почете паметта на жертвите от бомбардировката през 1944 г. (СНИМКИ)
„Белезите на войната: загубеното архитектурно наследство на София“ е проект, реализиран в партньорство с Българската национална филмотека, и се финансира от програма „Култура“ на Столична община.
Според акад. Георги Марков основният подбудител на бомбардировките над София е Уинстън Чърчил. „Чърчил мрази българите от провала на Дарданелската операция през 1915 г. Ние се намесваме на страната на Германия и се проваля тази операция. Той е първи лорд на адмиралтейството по негово идея“, добави акад. Марков, съобщи Агенция "Фокус".
