Със свое литературнокритическо изследване участва членът на редакционната колегия и съставител за раздел „Изкуство”, акад. д-р Иванка Денева в новия брой на издание „Летописи”. Вторият брой, с възстановяване на изданието след прекъсване през годините, е посветен - с материалите си, на значими за българския обществен живот личности и юбилейни годишнини.
Своето изследване в новия брой - за качествата на Раковски, като идеолог и стратег на национално-революционната борба, е посветил председателят на Българската академия на науките и изкуствата акад. проф. д-р Григор Велев. По повод на петдесетата годишнина от смъртта на поборника е поместена и статия от 1917 г. от професорите Боян Пенев и Михаил Арнаудов,(в съавторство с А.П. Стоилов.). Читателите се запознават и с личния труд на Г. Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, 1886 г., с предисловие от Захарий Стоянов. Специални страници в броя са отделени на приносите за народното дело от Апостола на свободата. Публикувани са и неговите завети, а личността му на „творец и водач на националната ни революция” е представена в респектиращия доклад на акад. проф. д-р Пламен Павлов. Публикуван е докладът на доц. д-р Ивайло Христов за „делото на Левски в алтернативното мислене на левицата и десницата между двете световни войни”. В броя е включен и есеистичният текст на акад. Др. Шопов с повелението „да пазим завещаното от Левски”, както и одата на поета „Клетва пред Левски”.
Поместена е и информация за издадени през 2017 г. книги, посветени на Апостола (на акад. Пл. Павлов, на Неда Антонова, рецензирана от акад. Румен Леонидов,вицепредседател на Академията, и др.) В раздел „Наука” четем изследванията и на: акад. Г. Маринов - за промяната на световния геополитически ред, като акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов представя „Реквием за парламентарната плутокрация”, а акад. проф. д-р Нако Стефанов – наблюденията си върху проблемите на „новата икономика и новата заетост”. Включен е анализът и на доп. член Стоян Танев за „историческото образование в България и в други държави”; за актуалните аспекти на антидискриминационната политика на ЕС в областта на уврежданията (от Сашо Нунев); доклад по проблемите на затлъстяването (от Теодора Дърленска, Анелия Кузева и Светослав Ханджиев), както и проучване за „последните тайни на българския календар”(Ангел Ангелов.)
Раздел „Култура” начева с „графикатурите” на акад. Иван Газдов и анализ на худ. търсения в поредната му изложба. Зам. гл. редактор на сп. „Летописи” акад. Й. Каменов обобщава наблюденията си за развоя и пътя на незаслужено пренебрегнати по различни причини талантливи български писатели, (вкл. анализираните Севда Костова, с откъс от книгата й „Земя и корени”, и поетесата Кръстина Филипова – с включени строфи).
В раздел „Изкуство и култура” на настоящия 2-ри брой на сп. „Летописи”обект на представяне (и като дългосрочна политика на членовете на ред. колегията и съставители акад. Каменов и акад. Иванка Денева) ще бъде възкресяване и докосване до творчеството и участта на низвергнати от идеологическата парадигма и от съвременни необективни съображения, даровити и забравени автори.
Акад. д-р Ив. Денева поднася обстоен психологически анализ по неизследвания проблем за същността и съдбата на „страдалната и нецелокупна душа на Човека/Твореца в поезията на Борис Христов” – най-именит жив съвременен поет, отдаден от години на отшелничество. Тя включва в броя и представителна „извадка” от емблематични поетически творби на Христов из стихосбирките му „Вечерен тромпет” и „Честен кръст”.
Своето изследване в новия брой - за качествата на Раковски, като идеолог и стратег на национално-революционната борба, е посветил председателят на Българската академия на науките и изкуствата акад. проф. д-р Григор Велев. По повод на петдесетата годишнина от смъртта на поборника е поместена и статия от 1917 г. от професорите Боян Пенев и Михаил Арнаудов,(в съавторство с А.П. Стоилов.). Читателите се запознават и с личния труд на Г. Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите”, 1886 г., с предисловие от Захарий Стоянов. Специални страници в броя са отделени на приносите за народното дело от Апостола на свободата. Публикувани са и неговите завети, а личността му на „творец и водач на националната ни революция” е представена в респектиращия доклад на акад. проф. д-р Пламен Павлов. Публикуван е докладът на доц. д-р Ивайло Христов за „делото на Левски в алтернативното мислене на левицата и десницата между двете световни войни”. В броя е включен и есеистичният текст на акад. Др. Шопов с повелението „да пазим завещаното от Левски”, както и одата на поета „Клетва пред Левски”.
Поместена е и информация за издадени през 2017 г. книги, посветени на Апостола (на акад. Пл. Павлов, на Неда Антонова, рецензирана от акад. Румен Леонидов,вицепредседател на Академията, и др.) В раздел „Наука” четем изследванията и на: акад. Г. Маринов - за промяната на световния геополитически ред, като акад. проф. д-р Дроздстой Стоянов представя „Реквием за парламентарната плутокрация”, а акад. проф. д-р Нако Стефанов – наблюденията си върху проблемите на „новата икономика и новата заетост”. Включен е анализът и на доп. член Стоян Танев за „историческото образование в България и в други държави”; за актуалните аспекти на антидискриминационната политика на ЕС в областта на уврежданията (от Сашо Нунев); доклад по проблемите на затлъстяването (от Теодора Дърленска, Анелия Кузева и Светослав Ханджиев), както и проучване за „последните тайни на българския календар”(Ангел Ангелов.)
Раздел „Култура” начева с „графикатурите” на акад. Иван Газдов и анализ на худ. търсения в поредната му изложба. Зам. гл. редактор на сп. „Летописи” акад. Й. Каменов обобщава наблюденията си за развоя и пътя на незаслужено пренебрегнати по различни причини талантливи български писатели, (вкл. анализираните Севда Костова, с откъс от книгата й „Земя и корени”, и поетесата Кръстина Филипова – с включени строфи).
В раздел „Изкуство и култура” на настоящия 2-ри брой на сп. „Летописи”обект на представяне (и като дългосрочна политика на членовете на ред. колегията и съставители акад. Каменов и акад. Иванка Денева) ще бъде възкресяване и докосване до творчеството и участта на низвергнати от идеологическата парадигма и от съвременни необективни съображения, даровити и забравени автори.
Акад. д-р Ив. Денева поднася обстоен психологически анализ по неизследвания проблем за същността и съдбата на „страдалната и нецелокупна душа на Човека/Твореца в поезията на Борис Христов” – най-именит жив съвременен поет, отдаден от години на отшелничество. Тя включва в броя и представителна „извадка” от емблематични поетически творби на Христов из стихосбирките му „Вечерен тромпет” и „Честен кръст”.
