Българската православна църква отбелязва на 20 декември Игнажден. От този ден до Бъдни вечер са продължили родилните мъки на Богородица. От Игнажден денят започва да нараства – "обръща се към пролет и лято". Другите названия на празника са Игнат, Млада година. Имен ден празнуват Игнат, Огнян.
Празникът Игнажден е посветен на Свети Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов. Смята се, че той е детето, което Исус Христос посочва, когато обяснява кой е най-голям измежду себеподобните. Наричан е Богоносец, защото сам казвал, че носи в сърцето си Бога.
Свети Игнатий е ръкоположен за втори архиепископ в град Антиохия. Той въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден е на смърт от римския император Траян (98-117 г.) заради верските си убеждения. Загива мъченически, разкъсан от лъвове.
Другите названия на Игнажден са Игнат, Млада година, Идинак, Поляз, Полязовден. От Игнажден до Бъдни вечер са продължили родилните мъки на Богородица затова и от този ден до Коледа младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко. В различните краища на България съществуват различни обичаи, свързани с този празник.
На този ден не се дава нищо на заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството. Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото. В Югозападните краища на България в огнището се запалва специално отрязано дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Йордановден (6 януари).
Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб, от което омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер. На Игнажден се приготвят и малки гевречета ("подкови"), поръсени със сусам.
В Източна България, например, сутринта на Игнажден стопанката дава на кокошките кадено жито, което разпръсква в кръг. Според поверието през новата година кокошките ще се множат и няма да ходят по чуждите дворове.
Според народните вярвания на Игнажден се слага началото на новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден. Много е важно какъв човек ще влезе пръв в къщата на този ден, защото от това зависи каква ще бъде цялата година. Човекът, който пръв влиза в къщата, се нарича "полазник".
Полазникът (полезник, полязник, споходник) трябва да влезе в къщата, да отиде до огъня, да го разрови с крушево или дъбово клонче и да нарича: "Колкото искри, толкова пилета, шиленца, яренца, теленца, жребчета и дечица в този дом". За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна. След това стопанинът слага богата трапеза за госта, за да се сбъднат желанията.
Много пъти къщата се спохожда от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.
На Игнажден е първата кадена вечеря. Трапезата е изцяло постна - ошав (компот от сушени плодове), варена царевица, жито, просо, орехи, боб, зеле, лук, чесън, туршия от пипер, пита с мая (без украса), кравайчета, картофи с ориз, булгур. Върху хляба и житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свещта, орехите се запазват за останалите кадени вечери.
На този ден се отслужва празнична литургия. В народните поверия Игнажден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини. Имен ден празнува Игнат.
