Преди месец бившият директор на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров обяви, че започва борба за президентска република. За целта Димитров и други професори ще учредят надпартиен клуб „Кубрат“. С новото движение проф. Димитров иска да постави началото на променяната на системата на управление на България.
"Що се отнася до това дали България може да стане президентска република, то отговорът е - може. Свидетели сме, че в последните 30-тина години в България всичко е възможно. Какво ще последва от това обаче? Аз не очаквам съществена промяна", казва политическият коментатор Милен Маринов.
"Няма никакво значение дали страната ни ще бъде монархия, парламентарна или президентска република. По-важно е какво стои зад тези политически системи и хората, които ги олицетворяват", допълва той.
Проф. Божидар Димитров със заявка за политиката
"Какво от това, че в момента сме парламентарна република, при положение, че има едно лице, което решава всичко в тази държава? От парите за Атон и Софийския университет, през заплатите на полицаите - та до някакви лъвчета, прескачайки Народното събрани или вършейки работата на по-нисши свои служители.
Нищо, че сме парламентарна република, може да кажем, че българският модел е по-особен и той е тип премиерска република", смята Милен Маринов и посочва, че не вижда съществено значение дали ще сме парламентарна или президентска република.
Много е важно обаче каква президентска република бихме избрали, ако се стигне изобщо до такъв дебат, отбелязва той и допълва, че моделът в Русия е един, друг в САЩ и съвсем различен в Африка.
Проф. Божидар Димитров със заявка за политиката
"Предполагам, че и тук ще дадем своя принос и ще съберем онези черти, които са най-удобни за олигарсите - тези, които дърпат конците в нашата държава.
Основното, с което ще бъде зарибен електоратът - това, че когато властта се концентрира в едно лице, отговорността ще е по-голяма. И сега решенията се вземат от едно лице, затова казвам, че не виждам голяма разлика дали ще сме парламентарна или президентска република.
Суверенът - народът, трябва да търси отговорността от своите избраници. Вижда се, че това обаче не работи. Защото - ако не сме доволни, чак на следващите избори ще им кажем, че не сме доволни. Не става така. Трябва да бъдат въведени механизми, чрез които народът да може да отзове свои избраник - в случая президента, когато президентът не изпълнява както трябва своите задължения", коментира Маринов.
"Може обаче да се случи и това, което ще бъде една от основните критики на противниците на президентската република - да се стигне до определен вид диктатура.
В България всичко е възможно", завършва Милен Маринов.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.
"Що се отнася до това дали България може да стане президентска република, то отговорът е - може. Свидетели сме, че в последните 30-тина години в България всичко е възможно. Какво ще последва от това обаче? Аз не очаквам съществена промяна", казва политическият коментатор Милен Маринов.
"Няма никакво значение дали страната ни ще бъде монархия, парламентарна или президентска република. По-важно е какво стои зад тези политически системи и хората, които ги олицетворяват", допълва той.
Проф. Божидар Димитров със заявка за политиката
"Какво от това, че в момента сме парламентарна република, при положение, че има едно лице, което решава всичко в тази държава? От парите за Атон и Софийския университет, през заплатите на полицаите - та до някакви лъвчета, прескачайки Народното събрани или вършейки работата на по-нисши свои служители.
Нищо, че сме парламентарна република, може да кажем, че българският модел е по-особен и той е тип премиерска република", смята Милен Маринов и посочва, че не вижда съществено значение дали ще сме парламентарна или президентска република.
Много е важно обаче каква президентска република бихме избрали, ако се стигне изобщо до такъв дебат, отбелязва той и допълва, че моделът в Русия е един, друг в САЩ и съвсем различен в Африка.
Проф. Божидар Димитров със заявка за политиката
"Предполагам, че и тук ще дадем своя принос и ще съберем онези черти, които са най-удобни за олигарсите - тези, които дърпат конците в нашата държава.
Основното, с което ще бъде зарибен електоратът - това, че когато властта се концентрира в едно лице, отговорността ще е по-голяма. И сега решенията се вземат от едно лице, затова казвам, че не виждам голяма разлика дали ще сме парламентарна или президентска република.
Суверенът - народът, трябва да търси отговорността от своите избраници. Вижда се, че това обаче не работи. Защото - ако не сме доволни, чак на следващите избори ще им кажем, че не сме доволни. Не става така. Трябва да бъдат въведени механизми, чрез които народът да може да отзове свои избраник - в случая президента, когато президентът не изпълнява както трябва своите задължения", коментира Маринов.
"Може обаче да се случи и това, което ще бъде една от основните критики на противниците на президентската република - да се стигне до определен вид диктатура.
В България всичко е възможно", завършва Милен Маринов.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.