Населението на област Шумен е 180 528 лица, само със 76 повече спрямо предварителната информация. В сравнение с 2001 г. десет области отстъпват назад в класацията по население, но ние запазваме традиционното си 16-то място - информират от Териториалното статистическо бюро в Шумен. Окончателните данни от преброяване 2011 са изключително близки до експресните резултати, обявени през април. За последните 10 години намаляваме с близо 24 хиляди души, или с 11,7 %, т.е. от демографската карта на региона „изчезват" два града с големината на Нови пазар.
От 1934 г. насам сегашният спад е втори по мащаб. Най-големият срив в броя на постоянно живущите в региона е от 13,5 % и се отнася за годините между 1985-та и 1992-ра. От 34-та до 85-та година на м. век няма регистриран отрицателен прираст между преброяванията. Най-значимо нарастване е отчетено в годините от 1957 до 1965, когато населението в шуменско се увеличава с над 9%.
В най-голямата община Шумен живеят близо 94 хиляди души, т.е. около 52 % от хората в областта. За последните десет години населението й намалява с над 10 на сто. Рекордьори по спад са общините Смядово и Каспичан, които се топят съответно с по 18,7 % и Велики Преслав - със 17,8 %. Няма община запазила населението си, но най-слабо засегната от този процес е Каолиново (3,6 %).
В област Шумен има 151 населени места, като най-голям брой от тях (27) са в състава на шуменската община, а най-малък (9) в Каспичанската. Всяко пето е с население до 200 души. В 63 села живеят между 200 и 499 лица, а в 36 - между 500 и 999. С население до 350 души са 69 села. В 14 села живеят по над 1000 души, а в 13 - под 100. С население от 80 855 души областният център остава десетият град в България. Девети е гр. Добрич (91 030), а след Шумен е гр. Перник (80 191).
Продължава процесът на демографско остаряване, изразяващ се в намаляване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст под 15 години и увеличаване на дела на населението на 65 и повече години. Тази тенденция е характерна за всички области в страната, но за нашата е по-слабо изразена. Шумен е на шесто място сред 28-те области по дял на младото население (под 15 навършени години) - 15 на сто. Начело с над 18 % е Сливен. В шест региона този процент е под 13, като сред тях са Перник, Кюстендил. Велико Търново и други. В шуменско най - младите общини са Върбица, Никола Козлево и Венец. В тях ненавършилите 15 години са над 27 на сто. В Шуменско делът на хората в над трудоспособна възраст е 22,8, при 23,7 средно за страната.
В страната образователната структура на населението на 7 и повече навършени години, значително се подобрява, следвайки ясно изразената тенденция на увеличение на броя и дела на хората с висше и средно образование, при същевременно намаляване на броя на тези с основно и по-ниско. Образователната структура на шуменци е по-неблагоприятна от средната за страната. При нас с висше образование (доктор, магистър, бакалавър, специалист, в т.ч. и полувисше) са 14,5 % от лицата на седем и повече навършени години, а за страната - 19,6, т.е. в България висшист е всеки пети, а в Шуменско всеки седми. Това ни отрежда 13-то място сред областите у нас. Близо 37 % от софиянци имат документ за висше, докато кърджалийци, попадащи в тази категория са едва 10 %. Нисък е образователният ценз и в разградско, търговищко, силистренско и др. Съпоставката с данните от предходното преброяване е позитивна и за страната и за нашия регион. Тогава делът на лицата с висша квалификация в областта е 10,7.
Изцяло неграмотните шуменци, тези които никога не са посещавали училище са 2071 (тук не се включват децата до 8 години, които не ходят на училище). Делът им е 1,23 от навършилите седем години. Преди десет години той е 1,86 %. И тогава и днес този процент надхвърля средния за страната. Над три процента неграмотно население има в Кърджали и Сливен, а под 0,3 % - в столицата.
Различията в образователната структура между отделните шуменски общини са значителни. Под 1 % са неграмотните само в две общини - Шумен и Хитрино. Като дял от населението над 7 години, неграмотните във Венец, Върбица и Каолиново са пет пъти повече спрямо община Шумен, а в Никола Козлево - девет пъти повече. Съотношението при висшистите и среднистите е обърнато. Като се направи баланс, оказва се, че в община Шумен хората с образование по-ниско от средно са 32 %, а във Венец, Върбица, Каолиново, Хитрино и Никола Козлево - между 72 и 77 %. Добрата новина е, че в посочените общини, а и в областта като цяло, равносметката днес, съпоставена с тази отпреди десет години е положителна. Във всички общини на региона делът на хората завършили минимум средно образование е повишен, като средните числа за областта са: от 32,0 % през 2001 г. до 52,6 % през 2011 г.
Установилите се демографски тенденции и засилената емиграция през последните 20 години се отразяват върху броя на всички етнически групи и в страната и в област Шумен. В резултат на това не настъпват съществени изменения в етническата структура на населението в годините между последните две преброявания. При ПР2011 доброволният въпрос за етническата принадлежност в преброителната карта включва следните отговори: българска, турска, ромска, друга и не се самоопределя. Не са избрали нито една от посочените възможности, т.е. не са отговорили на въпроса за етнос 9,28 % от изброените лица в страната и 6,97 % от тези в шуменския регион. Процентите за разпределение на населението по етнически групи са изчислени само от броя на отговорилите лица, които за шуменско са 167 хиляди 952. На този принцип са изчислени и процентите при въпросите относно майчин език и вероизповедание.
В страната българската етническа група обхваща 5 664 624, или 84,8% от лицата, доброволно декларирали етническото си самоопределение. Турската етническа група е втората по численост - 588 318 лица, представляващи 8.8% от населението. Ромският етнос традиционно е третият по численост и наброява 325 343 души, с относителен дял от 4.9%. Лицата, самоопределили се към турската етническа общност, са концентрирани териториално в няколко области - Кърджали, Разград, Търговище, Шумен, Силистра, Добрич, Русе и Бургас, в които живее 63.7% от населението от тази етническа група. Лицата от ромската етническа група са разпределени териториално във всички области. Най-голям е делът им в областите Монтана - 12.7%, и Сливен - 11.8%.
Основният етнос, представен в област Шумен е българският, който съставлява 59,2 % от населението, с един процент по-малко спрямо предходното преброяване. Като българи се самоопределят 99 хиляди 446 души. Турският етнос възлиза на 50 хиляди 878 лица, или 30,3 % от населението, с процент повече в сравнение с 2001 г. Като роми се самоопределят 13 хиляди 847 души, което като дял е увеличение с под половин процент. В шуменско горепосочените основни етноси съжителстват с власи, руснаци, арменци, украинци, румънци, гърци, евреи и др. По общини делът на българите е най-голям в община Шумен (78,7 %). В Каспичан, Велики Преслав, Смядово и Нови пазар той варира между 63 и 67 %. Като българи се самоопределят 23 % от живущите в Никола Козлево, 15 % в хитринско и под 10 на сто във Венец, Каолиново и Върбица.
Отговор на въпроса за майчиния език дават 167 хиляди 454 лица, като над 59 от тях посочват българския като такъв. Турският е езикът на който са проговорили в детството си 32,6 на сто, а ромският е майчин за малко над 6 на сто. Връзката между етническото самоопределение и това по майчин език е силно изразена.
Близо 153 хиляди души са дали отговор на въпроса за вероизповеданието си, като около 7 на сто от тях категорично заявяват, че не са самоопределят по този признак, а близо 4500 лица дават отговор нямам. Както и при предходни преброявания водещо за населението в региона е източноправославното вероизповедание, декларирано от близо 84 хиляди лица. Второто място се заема от мюсюлманите сунити с малко над 51 хиляди случая. На трето място, но далеч зад двете най-рaзпространени вероизповедания, се нарежда протестантското - около 1700 лица.
