Разградски зет е бил треньор на сина на Моамар Кадафи, а сега му предстои съвместна работа с Марадона.
47-годишният Мигел Анхел Гамонди работи в Обединените арабски емирства, харесва Димитър Бербатов, фен е на „Лудогорец". Преди 9 години първото нещо, което поискал да види в Разград, е стадиона - разказва в разговор с Радка Минчева съпругата на аржентинския треньор Румяна Стоилова-Гамонди.
Румяна и Мигел са граждани на света, тя е българка, той - аржентинец, запознават се в Мароко, живеят в още 5 държави сред това - Кот д'Ивоар, Тунис, ЮАР, Алжир, ОАЕ. Децата им - Дилън и Валентин - говорят или разбират английски, френски, испански и български.
Запознахме се в Мароко в края на 2001 г., почти 10 години, той беше помощник-треньор на Буркина Фасо. Националите бяха на лагер в същия хотел, в който работехме с колега ми. Аз пеех на испански песен за Че Гевара, а той е аржентинец и това го впечатли дълбоко.
За десетина дни Румяна и двамата им сина са на гости в Разград, а Мигел е на подготовка с новия си отбор - „Ал Итихад Калба". Целта на тима е от „Б"-група на ОАЕ да влезе в „А", откъдето е изпаднал преди година. Че е изпълнима, Мигел доказва още в първата приятелска среща от подготовката на отбора. Мачът е с „Ал Уасъл", отскоро треньор на този отбор е Диего Марадона. Срещата между тимовете на двамата сънародници е равностойна почти до края, а след нея семействата на треньорите вечерят заедно - разказва Румяна.
Мачът завърши 3:1, звезден е отборът на Марадона, аржентинец има, уругваец и чилиец, звезди със звездния си треньор, обикновено така става - малък отбор като играе с голям, джуджето се амбицира. Към края на мача Диего викаше на Мигел - „Остави ни и ние да направим нещо". Това му беше първия мач, не че ние ги оставихме, дадоха 3 минути продължение и те вкараха 2 гола.
Те познават ли се от преди - виждали са се в Аржентина, в младите си години Мигел е бил треньор на племенника на Марадона. Основно се познават от Световното в ЮАР миналата година, защото Мигел работеше за националния отбор на Аржентина, организираше контактите в ЮАР.
Мъжът ми беше много щастлив, Марадона е идол за него и голяма мечта да играе срещу него. Марадона беше приятно впечатлен от уменията на мъжа ми, каза че е треньор от бъдещето и че подозира, че им предстои доста работа в обозримото бъдеще, сега е началото на шампионата ноември ще си изкарат контрактите.
Кумир за едни, непознат за други се оказва Марадона. Синовете на Румяна и Мигел искат да станат големи футболисти, но като Меси.
Като на чичко гледат децата ми на Марадона, знаят кой е Диего от свекъра ми, който е от старото поколение, но се впечатляват от младото поколение. Големият ми син дърпаше едни топки в мрежа и приятелката на Марадона го попита иска ли да стане голям футболист като Диего, а той отговори - не, аз искам като Меси са бъда, не искам като Марадона. Всички много се смяхме, Марадона най-много се смя. Логично е каза всяко поколение има кумири.
Изненада се Диего, че не съм анжентинка, за Аржентина говорихме, за децата, той има внук, с който е много горд,
За българския футбол не стана ли дума - неправилна дума съм използвала в разговора и той ме погледна странно, Мигел му каза, че съм българка. Казах му, откъдето е Стоичков - пак учудено погледна и каза „Ааа, да", не знам какво означаваше това.
Освен световноизвестен колега Мигел Гамонди е имал и почти толкова известен футболист. Легендите за Сади Кадафи се оказват много близки до действителността.
Бил е сравнително добър футболист и не особено дисциплиниран, много куриозни случаи ми е разказвал. Например играл е техния отбор финал за купата на Либия. 0 на 0 е резултатът, в последната минута един от футболистите вкарва гол, всички са доволни, единствено недоволен е Саади. Мигел го пита защо, а Саади отговаря „Той не трябваше да вкарва, трябваше да ми подаде и аз да вкарам". След 2 дни възстановяват тренировките, въпросният футболист не се появява на тренировка, Мигел разпитва, казали му по-добре да не пита, човекът бил в затвора, защото не е подал на Саади. Разказвал ми е като градска легенда за новия стадион в Бенгази, където са основно противниците на Кадафи. Там, преди мъжът ми да отиде да работи, играят за откриването на стадиона отборът на Саади и друг отбор. В един момент част от агитката запява песен срещу Кадафи, намества се полиция, кметът отива с комисия при Кадафи да се извиняват на полковника. Казват няма да се повтори това нещо, на този стадион нищо няма се повтори - отговаря той. През нощта стадионът е взривен.
Той почти избяга Мигел от там. Притеснявал се е, когато отивали на мач с автобуса, той се движел с кордон, всички коли по същото шосе по най-бруталния начин били изтиквани в канавката, независимо деца ли има в тях, болни, линейки ли са, всичко защото синът на Кадафи отива да играе мач. Страната, от която мъжът ми идва, принципите на Че Гевара, обстановката там не се вписва в ценностната му система.
Иначе стриктно си е изпълнявал всички треньорски указания на Мигел.
Когато отиде в Либия в първия си отбор „Ал Итихат", все едно в „Левски" и ЦСКА ги изпреварва, и всички - Саади и треньорският щаб - преминават в другия отбор „Ал Ахли". И докато са на първо място Саади казва: шампионатът свърши, ние сме шампиони. А са се играли 5-6 срещи.
Освен в Либия Мигел е клубен шампион и в Мароко, Кот Дивоар, ЮАР, където е треньор на отбора, по-късно поет от Христо Стоичков. Интересува се и от европейски футбол, има дори любим български футболист, а отскоро и отбор - „Лудогорец"-Разград. Откъдето е жената, оттам е родата - усмихва се съпругата му, която разградчани помнят като певица, глас на първото частно радио в града и водещ на новините по местна кабелна телевизия.
В Европа не ти ли се иска е да дойдете - естествено, бих искала децата да дойдат в Европа да учат, да се развиват, а защо не някой ден и в България.
Аз винаги съм се интересувала от българския футбол и сега съм много щастлива, че имаме хубав отбор, следя го по интернет.
А Мигел? - Като дойде за пръв път в Разград, първо стадиона искаше да види, световно неизвестни бяхме тогава. Вечерта дойдохме в Разград, сутринта първо в парка го заведох, тогава си пожелах да имаме хубав отбор, може да се върнем, нищо чудно.
Иначе още не е гледал още „Лудогорец", на подготовка са сега
Националния отбор гледа, „Левски" е гледал като дойдем тук.
Като разградски зет от „Лудогорец" би трябвало да е.
Харесва много Бербатов. За темперамента му казва, че е студенокръвен, но е много техничен и добър футболист. Той обича с деца да се занимава, висшето му образование е детски футбол, според него трябва с децата да се работи, а не пари за скъпи трансфери да се дават. Виждам, че това се прави тук, което е много хубаво.
Значи стискате палци за „Лудогорец"? - Е, да разбира се как?!
