Пресилено е да се твърди, че конниците в Мадара и Афганистан са близнаци
Пресилено е да се твърди, че конниците в Мадара и Афганистан са близнаци / снимки: архив на експедицията

Названието на конника, който е открит в Афганистан е сходно с това на нашия в Мадара, но е пресилено да се твърди, че конникът в Северен Афганистан е близнак на този, който се намира у нас. Това обясни в интервю за Дарик иранистът доц. Иво Панов, един от участниците в научната експедиция, която посети Афганистан през август и септември миналата година, както писа "Списание 8". „Всъщност афганистанският конник има две названия..." – казва доц. Панов.

 

Освен изключително размирния Афганистан, по време на 25-дневното пътуване, учените от България посещават още Узбекистан и Таджикистан. „В Афганистан се ограничихме с посещение на най-спокойната част от страната – северната, където на около 2 500 метра надморска височина в областта Шамарк се намира скалния релеф, изобразяващ конник” – разказва доц. Панов. „До мястото, където е той около 40 мин. се придвижвахме с джип, още около половин час по кози пътеки” – обяснява той.  По думите му нишата, където се намира афганистанския релеф е издълбана в червена скала, в краката на коня се вижда чудовище - вероятно е дракон, тъй като той присъства навсякъде в персийската митология, вижда се иранското влияние.

 

При посещението си в Шамарк учените установяват, че част от главата на коня и тялото на конника липсват. Унищожени са от талибаните след 2003 г. при една от поредните им инвазии.

 

Пред Дарик доц. Панов каза още, че е рано да говорим за датировки на скалния релеф, да се правят изводи и паралели. Нужно е да се направят много проучвания, да се дадат много отговори, свързани с хипотезата за иранския произход на прабългарите, за техните памирски корени.

 

Изключително интересен обект на изследване за учените са думите в българския и персийския език, които имат общ произход. Наброяват около 800. Част от тях липсват в турския и арабския език. Сред примерите са думи като механа, шадраван, диване и др.

 

Освен доц. Иво Панов, в експедицията са участвали още: Петко Колев – председател на Общобългарска фондация „Тангра”, доц. д-р Ружа Нейкова – фолклорист, етнолог и музиковед, Иво Леонтиев – преподавател в НАТФИЗ, оператор, фотограф, д-р Славян Стоилов – специалист по вътрешни болести. Ръководител на експедицията е бил доц. д-р Александър Илиев – преподавател в НАТФИЗ, режисьор, оператор, фотограф с интереси в областта на културната антропология.  Пътуването се е осъществило под егидата на БАН, СУ и министъра на външните работи Ивайло Калфин.

 

Интервюто с доц. Иво Панов може да чуете от прикачения звуков файл.

 

Пресилено е да се твърди, че конниците в Мадара и Афганистан са близнаци
netinfo