По терлици под дъжда танцуваха на фестивал в Гърция 20 български самодейци на средна възраст около 65 години. Те са от разградското село Гецово и се гордеят, че са капанци, както се казва и съставът им. Това е етнографска група в Лудогорието, нейните представители са прочути със силния си характер и инат. За любовта им към фолклора и за посещението на Гецовските баби в Гърция разказва прикаченият звуков файл.
В ансамбъла за автентичен фолклор „Капанци" не пеят и играят само баби, а и дядовци, както хора на средна възраст от село Гецово. Съставът е създаден преди 5 години и вече има турнета зад граница и награди от национални надпявания и надигравания. Кои са капанците и защо обичат фолклора разказва мениджърът на ансамбъла Веселина Димова.
Ние, възрастните, носим песента и танците в душите си, искаме да запазим традициите, нашата идентичност. Ние сме една общност капанци, те са твърди, работливи, и упорити и не се отказват от думата си. Искаме да предадем това, което знаем и можем на младото поколение. Старите хора казват, че хорото и песента не остаряват, и ние смятаме така."
Също преди 5 години местният фолклорен фестивал в гръцкото селище Адендро става международен. Оттогава всяка година каним по един ансамбъл от балканска държава - разказва хореографът на съставите в Адендро Никос Фотополос, той е член на управата на неправителствена организация „H пpodoc" - организаторът на фестивала „Адендриотика".
Основната цел е да покажем фолклора на нашата област, но не само, а и да покажем не само нашия фолклор, но и от други места фолклора.
Как се финансира такова събитие, държавата, общината помагат ли? - Имаме финансова помощ от община Халкидона, но както виждате се стараем с наши средства. Както храната, която подготвяме, да изкараме някои средства от храната, която продаваме и да помогнем и да нахраним и групите, и така.
В Гърция децата учат ли в училище фолклорни танци? - Да, във всяко училище се изучават народни танци и дори най-малкото село има танцова група.
Гецовлии играха в две от четирите фестивални вечери, в които за многобройните зрители на музикалната проява се подреждат столове в училищния двор в Адендро. Концертите са на открито. Точно това на пръв поглед затрудни „Капанци", защото за втория си концерт, когато трябваше да представят по-дългата си програма „Капанско веселие на мегдана" заваля дъжд като из ведро. Това стана още преди капанци да излязат на сцената, никой от възрастните певци и танцьори обаче не се стресна и отказа от изявата. На мокрия подиум жените танцуваха по терлици, мъжете тропаха с хлъзгави цървули. И всички с усмивки на лицата. Кметът на община Халкидона Дайгудис Панайотис стана на крака, за да ръкопляска на българите, после захвърли чадъра и излезе при тях на сцената.
.....Българските танци харесват ли Ви? - Ние сме преселници от Тополовград от 1924 година, вие разбирате, че нашите връзки са много тесни, и имаме много тясна връзка с България не само с фолклора, но и с хората, на разменни начала. Община Халкидона с център Куфалия имаме много чести връзки с България - спортни и фолклорни. И така по голяма случайност точно днес (бел.ред. 2 юли) във Враца има турнир по борба и отборът на Куфалия е спечелил златен медал. Преди 3 седмици ние ги посрещнахме при нас в Куфалия в състезания по други спортове. Искаме да имаме винаги тези добри отношения, пак да ни гостувате и разбира се другия път като дойдете да ни доведете и вашия кмет, да го посрещнем и него.
- Знаете ли български, след като предците ви са от България?
- Повече разбирам, отколкото да говоря. Български думи, които знам са: благодаря, добро утро, наздраве.
....Всичко това, което видяхме, беше много прекрасно и невероятно, защото тези хора на тази възраст не спряха да играят на дъжда, бяха невероятни.
Езикова бариера между домакините от Адендро и гостите от Гецово почти нямаше. Помагаше и балканската музика, и преводачката Тони Антонова - българка, омъжена за грък, както и фактът, че дедите на мнозина от местните са преселници от България. Хореографът Никос Фотополос и акордеонистът Иван Русев сравняват фолклора на съседните държави.
...Прилича ли си на Балканите фолклорът? - Да, разбира се, много танци имат еднакви стъпки, еднаква мелодия, разликата от другите колективи при нас е, че винаги танците ни са в кръг и се стремим да запазим автентичното, като са се играли танците някога по панаирите.
Музиката и танците на България и на Гърция спрямо етнографски области нямат граници според мен. Всичко е толкова близко и общо, съседско, все едно се танцува в съседни села и градове, близки по хора така също и близки по сърце и душа.
Солунската митница, Бялата кула, Солунския пазар, църквата „Свети Димитър Солунски" и паметникът на Аристотел бяха след туристическите забележителности, които Гецовските баби посетиха между концертите си в Гърция. Вече обмислят следващото си турне зад граница, може би в Кипър.
