Животните и дивата природа привличат човека. Понякога дотолкова, че да зареже работата си и да "хване гората".
Преди близо 25 години Станка Георгиева напуска работата като счетоводител, за да гледа прасета край смядовското село Бял бряг. Тя наследила стадото от своя баща.
По цял ден бях тука и на коня на гърба – много яздех. И все при свинете и то като свикнеш и ето докъде ме е довело това нещо, разказва тя. Но хвали много самите животни - няма общо с домашните прасета, тези са интелигентни. Когато ги викна - веднага идват, познават колата и се събират около нея, обяснява тя.
Източнобаплканските свине са и много чисти. Въпреки, че около тях е много кално, козината им няма кал, показва стопанката.
Станка хвали качеството на месото, защото животните ядат диви пловодове, билки и жълъди. Обикалят по 15 километра дневно заедно със своя пастир. Днес обаче – те са затворени. Намират се в оградено място край селото. Станка е довела ток от къщата си, за да захрани електропастира, който се грижи животните да не напускат мястото си.
Мен ме тормози това, дето са ей тука вътре затворени – те са на 15 декара и то не е за тая порода. Те искат да ходят, да се движат – не може да го затвориш тука вътре както искаха по начало докторите. Бяха затворени, започнаха да се хапят, да се ядат да се давят и затова сега съм с електрически пастира, за да мога да ги спася, разказва стопанката.
Сега Станка храни животните вътре в ограждението. А това струва скъпо.
Отглеждам крави, коля телета – продавам месото, купуваме на прасетата фураж, за да ги има. А пък никаква реализация – ето всичко стои, разказва тя и допълва, че отпусканата от държавата помощ е малка.
Въпреки че всички животни са здрави, заради чумата кланиците не ги искат, а Станка няма право да ги продава на частно.
Ще ги гледам, докато съм жива и докато мога – няма как да ги продам. То ми е тръпка – няма как да се откажа от тях. Може да им е малък броят, но пак ще ги има, докато камбаната не удари за мен, категоричина е жената.
И така потомствената стопанка на източнобалкански свине ще даде своята лепта за опазваването на рядката порода.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.
Преди близо 25 години Станка Георгиева напуска работата като счетоводител, за да гледа прасета край смядовското село Бял бряг. Тя наследила стадото от своя баща.
По цял ден бях тука и на коня на гърба – много яздех. И все при свинете и то като свикнеш и ето докъде ме е довело това нещо, разказва тя. Но хвали много самите животни - няма общо с домашните прасета, тези са интелигентни. Когато ги викна - веднага идват, познават колата и се събират около нея, обяснява тя.
Dariknews.bg
Станка хвали качеството на месото, защото животните ядат диви пловодове, билки и жълъди. Обикалят по 15 километра дневно заедно със своя пастир. Днес обаче – те са затворени. Намират се в оградено място край селото. Станка е довела ток от къщата си, за да захрани електропастира, който се грижи животните да не напускат мястото си.
Мен ме тормози това, дето са ей тука вътре затворени – те са на 15 декара и то не е за тая порода. Те искат да ходят, да се движат – не може да го затвориш тука вътре както искаха по начало докторите. Бяха затворени, започнаха да се хапят, да се ядат да се давят и затова сега съм с електрически пастира, за да мога да ги спася, разказва стопанката.
Сега Станка храни животните вътре в ограждението. А това струва скъпо.
Dariknews.bg
Въпреки че всички животни са здрави, заради чумата кланиците не ги искат, а Станка няма право да ги продава на частно.
Ще ги гледам, докато съм жива и докато мога – няма как да ги продам. То ми е тръпка – няма как да се откажа от тях. Може да им е малък броят, но пак ще ги има, докато камбаната не удари за мен, категоричина е жената.
Dariknews.bg
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.