Учени и доброволци откриха тазгодишния сезон на задълбочени проучвания в древния град Емпорион Пистирос край град Ветрен, съобщават от Археологическия музей „Проф. Мечислав Домарадски“ в Септември. Ръководител на експедицията отново ще бъде Гаврил Лазов, шеф на отдел „Археология“ в Националния исторически музей.
Работата на изследователите ще продължи в районите, проучвани в предходни археологически сезони. Ще се търси и информация за това докъде са се простирали северозападната граница на древното селище.
През есента на миналата година те се заеха с напълно нов за науката и непроучен обект – римската пътна станция Бона Манзио, на която дотогава бяха правени само сондажи.
Бона Манзио (Добрата станция, в превод) е на 4-5 км от Ветрен и е една от археологически идентифицираните станции по трасето на най-важния римски път на Балканския полуостров. Съществуването й е потвърдено в антични пътеводители, в които са описани пътищата, станциите и селищата. За станцията е посочено, че отстои на 42 римски мили от Филипополис (Пловдив), което съответства на реалното й разположение.
Обектът представлява останки от римската фортификация (военноинжетерни съоръжения), охранявала главното пътно трасе. Има форма на неправилен правоъгълник с 4 кръгли и 1 квадратна кула с размери 4 на 4 м. Разположена е на площ от 6 дка.
На тази станция е открит надписът на Емпорион Пистирос. Археологическите находки свидетелстват, че градът е основан по време на първите царе на Одриската държава, Терес или Ситалк. По времето на Аматок I емпорионът вече съществува и поддържа широки търговски контакти. При Котис I (383/2-359) и неговите наследници търговците от Тасос, Аполония и Маронея получават гаранции за неприкосновеността на живота, имуществото и дейността си, отразени във Ветренския надпис. Това съвпада с периода на най-големия разцвет на Пистирос.
Работата на изследователите ще продължи в районите, проучвани в предходни археологически сезони. Ще се търси и информация за това докъде са се простирали северозападната граница на древното селище.
През есента на миналата година те се заеха с напълно нов за науката и непроучен обект – римската пътна станция Бона Манзио, на която дотогава бяха правени само сондажи.
Бона Манзио (Добрата станция, в превод) е на 4-5 км от Ветрен и е една от археологически идентифицираните станции по трасето на най-важния римски път на Балканския полуостров. Съществуването й е потвърдено в антични пътеводители, в които са описани пътищата, станциите и селищата. За станцията е посочено, че отстои на 42 римски мили от Филипополис (Пловдив), което съответства на реалното й разположение.
Обектът представлява останки от римската фортификация (военноинжетерни съоръжения), охранявала главното пътно трасе. Има форма на неправилен правоъгълник с 4 кръгли и 1 квадратна кула с размери 4 на 4 м. Разположена е на площ от 6 дка.
На тази станция е открит надписът на Емпорион Пистирос. Археологическите находки свидетелстват, че градът е основан по време на първите царе на Одриската държава, Терес или Ситалк. По времето на Аматок I емпорионът вече съществува и поддържа широки търговски контакти. При Котис I (383/2-359) и неговите наследници търговците от Тасос, Аполония и Маронея получават гаранции за неприкосновеността на живота, имуществото и дейността си, отразени във Ветренския надпис. Това съвпада с периода на най-големия разцвет на Пистирос.
