Дългогодишен ползвател на общинско жилище в Пазарджик осъди общината за 13 110 лева, след като договорът му за наем бил прекратен едностранно, а междувременно той бил вложил много пари за ремонти и подобрения. Мъжът претендира за 34 824 лева, но искът му е частично уважен от окръжните магистрати.
В молбата си той твърди, че когато през 1998 година му предали къщата от общината, тя не била годна за ползване. Направен е и опис на състоянието й към онзи момент.
Наемният договор е прекратен със заповед от 6 януари 2015 година, която е оспорвана и потвърдена от Административния съд, а при освобождаването на имота на 28 декември 2016-та е съставен протокол за актуалното му състояние.
В 20 точки ползвателят изброява направените подобрения и в сградата, и около нея. Издигнал ограда, озеленил околното пространство, включително и на улицата с разрешение на наемодателя, вложил в трайни насаждения, направил дори метална конструкция за детска люлка и шадраванче.
Представител на общината възразява, че при предаването на къщата тя отговаряла на всички съвременни изисквания за жилищен имот. Според договора пък определени подобрения трябвало да се извършат със съгласието на наемодателя. За други се изисквали строителни книжа, каквито нямат, затова били незаконен строеж и не следвало да се заплащат. Освен това претенцията била погасена по давност.
Свидетелка разказва в залата, че при настаняването на ищеца сградата била в много лошо състояние - вратите и прозорците били само „на каса“, без табли, крила и стъкла. Стените и таваните били с варови мазилки, на места - разрушени.
На същия хал била и фасадната мазилка, от покрива липсвали 20-30 кв.м керемиди. Санитарният възел бил изпочупен и без оборудване, нямало ВиК и електрическа инсталация. Подовете били изгорени от клошари, влизали, докато имотът не е имал обитатели.
Жената твърди, че ползвателят и семейството му прекарали ток и вода, направили канализация, стълбище, нов покрив и комини, кухненски бокс, нови вътрешни и външни мазилки, ограда с големи железни врати. Засадили овошки и лозници. С други думи – вложили доста пари, за да пригодят изоставената и рушаща се къща за живот. Става ясно, че от общината не с финансирали тези подобрения.
Реалната им стойност не е можело да се докаже с експертиза, тъй като след прекратяване на договора имотът е продаден на търг, разрушен, а на негово място е започнато строителство на нова сграда. За решаването на спора магистратите стъпват на заключение на вещо лице, че преди извършването на подобренията сградата е била на стойност 6 390 лева, което е в унисон с протокола от 1998 година.
След освобождаването й е продадена за 19 500 лева, което означава, че общината неоснователно се е обогатила с разликата от 13 110 лева. Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд.
