До две години три училища в Пазарджишко ще бъдат закрити
До две години три училища в Пазарджишко ще бъдат закрити / Дарик архив

Дори сега да бъде избегнато затварянето на трите училища с най-лоши показатели в Пазарджишко, до година-две това ще бъде неизбежно. На такъв кръстопът са ОУ “Стефан Захариев” в Пазарджик, ОУ “Георги Бенковски” в Хаджиево и ОУ “Кочо Честименски” в Пищигово. Това се разбра след среща, организирана от кмета на Пазарджик Тодор Попов с директорите, кметовете на селата Пищигово и Хаджиево, представители на педагогическия екип и родителската общност, образователни ескперти от ОбС, Община Пазарджик и РИО на МОН.

За мен водещо е не финансовото състояние, а качеството на образование, заяви Попов. Той допълни, че дори да е споменал закриване, не е казал, че то ще бъде веднага. Увери, че за него темата е най-гореща, тъй като ще обере всички негативи. По думите му дори да се стигне до закриване, нито един учител няма да остане без работа и нито един ученик – без училище. През последните години 10 училища бяха закрити и виждате, че селата не са опустели, опита се да успокои хората градоначалникът. Накрая обеща, че общината няма да вземе решение, докато не се убеди, че то е най-правилното.

Началникът на отдела по образование в общинската администрация Гергана Табакова каза, че в момента се прави анализ на цялата образователна система в общината. Подчерта, че няма задействана процедура за закриване. По данни на системата Admin от 62 деца през 2010/2011 година в Хаджиево те са 50 към 1 януари. Преди 5 години е имало 4 слети и нито една маломерна паралелка, сега има 4 паралелки, от които 1 слята и 4 маломерни. В школото работят 8 учители и 3-ма души помощен персонал. Съотношението учител-ученик е 1:6,25. По данни на ГРАО родените от 2009 до 2012-та са между 9 и 16 на година.

В Пищигово за същия период децата в подготвителната група се стопяват от 18 до 12, в задължителна предучилищна са половината. Учениците от 81 са намалели до 75. те учат в 6 паралелки, от които 2 са слети, 3 са маломерни. Учителският персонал е 10,5 щата, а съотношението учител-ученик – 7,14. На година в селото се раждат между 5 и 8 деца.

През учебната 2010/2011 година в „Стефан Захариев” е имало 171 ченици и 22 деца в подготвително група. Сега са 124 ученици и 17 малчугани в подготвителна. От 7 паралелки една е слята и 5 са маломерни. Там работят 16 педагози, съотношението учител-ученик е 1:7,6. Училището е средищно за село Драгор и оттам са основния поток деца. В селото от 2009 до 2013-та родените са между 12 и 15. От няколко години се налага дофинансиране за изплащане на заплати.

До маломерни паралелки се стигна, защото децата на българските семейства от квартала избягаха, обясни директорът на ОУ „Стефан Захариев” Стефан Ангелов. Резултатите на възпитаниците са не по-лоши от тези на деца от ромския етнос в други училища, сочи представена от Ангелов справка. Посочи редица техни постижения, както и признания за добри практики на колегите му. На въпрос на Табакова как това ще доведе до задържане на учениците и увеличаването им, директорът призна, че това е невъзможно, докато в класовете са само ромчета и предложи да се приложи административно разпределение при приема в първи и пети клас, като обясни, че така ще се избегне претовареността в други учебни заведения. Според него финансовите проблеми са се появили по други причини – заради неуредици с парите по проекта за средищни училища. В последните години по национални и европрограми в школото са инвестирани няколко стотин хиляди лева. По други проекти са вложени пари в обучение на преподаватели, включително и зад граница.

През последните години не сме искали никакво дофинансиране от общината, обясни директорът на ОУ „Кочо Честименски” в Пищигово Борис Петров. Има 100-процента обхват, но селото е малко, както и децата. Обнадеждаващ е фактът, че в последно време 5 семейства от пловдивското село Скутаре и още няколко от Никола Козлево са си купили къщи в Пищигово и ще запишат децата си в местното школо. В няколко смятани за елитни училища в Пазарджик паралелките са препълнени, но практиката показва, че в малки групи се постигат много по-силни резултати, заяви Петров, който също представя справка за постиженията на своите възпитаници.

В Канада на всеки 7 класа един е слят, посочи дерикторът на ОУ „Георги Бенковски” в Хаджиево Здравко Дингилев. При нас съотношението е 19 към едно. Според Дингилев няма нищо страшно да се обучават деца по този начин. Там децата стават жертва на междуселски войни. По един мост дели Хаджиево от пловдивското Три водици и от Огняново. Много от местните ученици се записват да учат там. На място директорът е организирал „корпус за бързо реагиране” от възпитател, чистач и пастора на ромската общност. Ако някое дете отсъства, тримата отиват в дома му да разберат причините. Освен това бабите и дядовците, особено на момичета, държат да ги водят и вземат лично, за да ги презпозят от ранни бракове. Това приемащо училище в друго населено място не може да организира. Сед три учебни години обаче школото няма да може да има 8 клас, затова компромисното предложение на Дингилев е от основно то да бъде оставено като начално, но да не се закрива.

Най-силно впечатление направи кметът на Хаджиево Андон Андонов с припомнянето на проблема, че българите не искат децата им да учат с ромчета. Поне 15-16 деца от селото пътуват всеки ден до Пазарджик. Семействата им плащат средно по 100 лева транспортни разходи и за тях, и за придружител. Тук Табакова репликира, че всяка есен телефонът й прегрява от обаждания на родители, молещи да им ходатайства за записване в градско школо. Андонов също смята, че проблемът може да се реши, ако се изкорени това мислене. Както в САЩ учат бели и негри, както в Европа класовете са от европейци, палестинци, перуанци и всички са равни, така трябва да стане и у нас. Реалността е, че раждаемостта в ромския етнос е много по-висока. В Хаджиево от 250 мъже от този етнос само двама са ергени, останалите имат многолюдни фамилии, а наборите на кмета, родени през 1962 година вече имат правнуци.

Ако оценяваме рибата по това дали може да се катери по дърветата, тя цял живот ще смята, че е тъпа, цитира мисъл на Айнщайн учителката Елена Баракова. Тя е започнала кариерата си в елитната Математическа гимназия, сега работи в ОУ „Стефан Захариев”. Признава, че й е по-трудно, но това не е заради ромчетата. Когато е замествала в други училища с българчета, е срещала същите трудности. Тя подчерта, че трябва да се работи упорито с родителите, за да се изкоренят предразсъдъците им, но и да се направят много промени в системата, защото тя е закостеняла. Когато се открие дарбата на всяко дете и се подходи индивидуално, идват и по-силните резултати.

Притесненията си споделиха баба от Пищигово и дядо от Хаджиево, дошли на срещата. Те са наясно, че транспортът е безплатен, но в повечето пазарджишки училище обядът се доплаща – между 1 и 2 лева на ден, а за семейства на безработни да дават всеки месец по 22 или 44 лева е непосилно. А и не са сигурни дали малките ще влязат в клас или ще отидат на кафе с „весела цигарка”, например.

Началничката на РИО Валентина Кайтазова каза, че в училището сякаш рефлектират проблемите на цялото общество. Намаляването на децата е резултат от демографската криза, а тя – от финансовата нестабилност. Инспекторатът ще съблюдава да бъде осигурено конституционното право на децата да имат равен достъп до образование до 16-годишна възраст. Както и за физическата среда, за която от 1 август с новия образователен закон ще има стандарт. Тя призна, че резултатите на децата от трите училища са сравними със средните за страната и няма забележки към преподаването. Поздрави Андонов за смелостта му да представи проблема в истинската му светлина и разказа как при нея целогодишно ходят родители с желание децата им да бъдат в едно или друго училище – и от двата основни етноса. По наблюдения на директори шестото ромче в паралелката води до развалянето й. Това пък води до дилемата да бъде ли прието шесто дете от този етнос или с какви мотиви да бъде върнато. Така се стига до обикаляне от училище в училище, а накрая – до помощ от инспектората.

От името на Общинския съвет местният народен представител Цанко Бангьозов увери, че няма да се взема никакво решение, докато не бъдат огледани внимателно всички аргументи. Към казуса не бива да се подхожда прибързано, но дори сега закриването да се избегне, догодина пак ще се водят такива разговори, по-догодина – отново, заяви съветникът. Докато все пак се стигне до неизбежното.