26-годишната Ива Златарева е най-младата българка, която на 9 март тази година защити докторантура си по имунобиология в университета Кингс колидж, Лондон, Англия.
Германски учени съобщиха за пробив в борбата срещу коронавирус
PhD /д-р/ Ива Златарева е пловдивчанка, завършила английската езикова гимназия в града. От 2012 до 2015 г. учи Молекулярна генетика и фармакология в Кингс колидж в бакалавърската програма на университета.
„През 2015 година получих стипендия от Биомедицинския научен център и Кингс колидж, за да вляза в програма 1+3 (1 година магистратура по транслационни биомедицински науки + 3 години докторантура)“, разказва д-р Златарева. Цялата си докторска дисертация по имунобиология тя подготвя в лабораторията на научния си ръководител Ейдриън Хейдей в Кингс колидж.
„Учих и направих дисертацията си за 3 години, което е изключително късметлийско и бързо. Късметлийско, защото имам и публикация за моята докторантура в едно от най-престижните научни списание в нашия бранш „Нейчър имунолоджи“, коментира работата си Ива Златарева.
Франция тества успешно лекарство срещу коронавирус
За две от научните открития на научния екип, в който работи тя, Кингс колидж е подал документи в патентното ведомство на Великобритания. Патентованите научни знания и резултати от работата на д-р Златарева могат по-късно да служат в разработки срещу автоимунни заболявания като болест на Крон и язвен колит.
Най-големият обект, който д-р Ива Златарева е изследвала в лабораторията на своя научен ръководител Ейдриан Хейдей в Кингс колидж, е била една много специална клетка. Става дума за Гама-делта Т-клетки от стената на дебелото черво у човека, обяснява младият учен. Те са открити през 1985 година от научният ръководител на младата българка. Т – клетките са вид лимфоцити или както са известни с по-популярното име – бели кръвни телца.
“Но има много видове лимфоцити. Освен това в тялото си имаме и Алфа-бета Т клетки. За тях вече притежаваме повече познания как работят. Те са необходими на човек, за да има придобит имунитет.
Клетките на вродената ни имунна система са първите, които реагират, когато имаш някаква инфекция. След това те комуникират с клетките на придобитата имунна система, които спомагат за изчистването на инфекцията и създаването на имунна памет. Тя позволява в бъдеще, при повторна зараза със същия микроорганизъм имунната ни система да се пребори с инфекцията по-бързо.
Знаем каква е ролята на алфа-бета Т клетките при тези процеси, но не ни е много ясно какво точно правят гама-делта Т клетките. Моят принос е свързан с рецептора на повърхността на Гама-делта Т клетките. Всяка клетка може да носи различен рецептор на повърхността си. При Алфа-бета Т клетките това дава възможност те да разпознават различни патогени.
При Гама-делта Т клетките не е напълно ясно функцията на различните рецептори на повърхността им. Моето откритие се състои във факта че рецепторът на определени Гама-делта Т клетки си взаимодейства с протеинов комплекс на повърхността на епителните клетки на стомашно-чревния тракт. Това означава че има директна комуникация между двете.
Потенциално, това може да бъде механизъм, чрез който епителната тъкан сигнализира на имунната система, и в частност на Гама-делта Т клетките, ако има проблем. За момента, приносът ми е в това да се опитам да разбера определени механизъми в биологията. Чак след това можем да търсим приложение“ - обясни Златарева.
Ако тя сама бе финансирала своята докторантура, то сумата само за обучението й щеше да надхвърля значително 30 000 паунда – в това число таксата за Кингс колидж и разходите за покупка на човешки клетки. Със стипендията, която младата жена е завоювала в конкуренция с много студенти от престижни университети в цял свят, тя може да си позволи в продължение на повече от 3 години „само“ да изследва Гама-делта Т клетки у човека. Понякога по 10-12 часа на денонощие.
И Тръмп се обяви за лечение с препоръчаното от Домусчиев лекарство
Освен това д-р Златарева е получила финансова подкрепа и от Биомедицинския изследователски център към Националната здравна служба на Великобритания. Тя е получавала и финансова подкрепа, за да се издържа през годините на подготовка на дисертацията. Така че докторантурата ми реално беше работа – в смисъла, който влагаме в България – обясни Ива Златарева.
„В сферата, в която работя има още много, което да се открива. Аз искам да продължа да работя научна дейност и да приключа поне още един проект в лаборатория на posdoc /след докторска/ позиция. Имам да трупам още опит в лаборатория.
Да поработя с различни методи на изследване. Хубаво е да отида в друга лаборатория извън Кингс колидж, но за момента оставам тук. Отчасти защото ми е много интересен проектът.
Отчасти заради извънредната ситуация, която не позволява да кандидатствам другаде. Бих искала да е отново проект върху Гама-делта Т клетки или в общата сфера, в която се занимавам - мукозна имунология.“
Домусчиев търси да дари на държавата животоспасяващо лекарство за коронавирус (ВИДЕО)
В Англия младите научни работници като д-р Златарева стартират професионалната си работа със заплащане около 35 000 паунда, върху които вече плащат здравни и пенсионни осигуровки.
При минимална работна заплата за страната от около 17 000 паунда, това означава, че младите научни работници на Острова започват кариерата си със сравнително добър финансов стандарт.
Германски учени съобщиха за пробив в борбата срещу коронавирус
PhD /д-р/ Ива Златарева е пловдивчанка, завършила английската езикова гимназия в града. От 2012 до 2015 г. учи Молекулярна генетика и фармакология в Кингс колидж в бакалавърската програма на университета.
„През 2015 година получих стипендия от Биомедицинския научен център и Кингс колидж, за да вляза в програма 1+3 (1 година магистратура по транслационни биомедицински науки + 3 години докторантура)“, разказва д-р Златарева. Цялата си докторска дисертация по имунобиология тя подготвя в лабораторията на научния си ръководител Ейдриън Хейдей в Кингс колидж.
„Учих и направих дисертацията си за 3 години, което е изключително късметлийско и бързо. Късметлийско, защото имам и публикация за моята докторантура в едно от най-престижните научни списание в нашия бранш „Нейчър имунолоджи“, коментира работата си Ива Златарева.
Франция тества успешно лекарство срещу коронавирус
За две от научните открития на научния екип, в който работи тя, Кингс колидж е подал документи в патентното ведомство на Великобритания. Патентованите научни знания и резултати от работата на д-р Златарева могат по-късно да служат в разработки срещу автоимунни заболявания като болест на Крон и язвен колит.
Най-големият обект, който д-р Ива Златарева е изследвала в лабораторията на своя научен ръководител Ейдриан Хейдей в Кингс колидж, е била една много специална клетка. Става дума за Гама-делта Т-клетки от стената на дебелото черво у човека, обяснява младият учен. Те са открити през 1985 година от научният ръководител на младата българка. Т – клетките са вид лимфоцити или както са известни с по-популярното име – бели кръвни телца.
“Но има много видове лимфоцити. Освен това в тялото си имаме и Алфа-бета Т клетки. За тях вече притежаваме повече познания как работят. Те са необходими на човек, за да има придобит имунитет.
Клетките на вродената ни имунна система са първите, които реагират, когато имаш някаква инфекция. След това те комуникират с клетките на придобитата имунна система, които спомагат за изчистването на инфекцията и създаването на имунна памет. Тя позволява в бъдеще, при повторна зараза със същия микроорганизъм имунната ни система да се пребори с инфекцията по-бързо.
Знаем каква е ролята на алфа-бета Т клетките при тези процеси, но не ни е много ясно какво точно правят гама-делта Т клетките. Моят принос е свързан с рецептора на повърхността на Гама-делта Т клетките. Всяка клетка може да носи различен рецептор на повърхността си. При Алфа-бета Т клетките това дава възможност те да разпознават различни патогени.
При Гама-делта Т клетките не е напълно ясно функцията на различните рецептори на повърхността им. Моето откритие се състои във факта че рецепторът на определени Гама-делта Т клетки си взаимодейства с протеинов комплекс на повърхността на епителните клетки на стомашно-чревния тракт. Това означава че има директна комуникация между двете.
Потенциално, това може да бъде механизъм, чрез който епителната тъкан сигнализира на имунната система, и в частност на Гама-делта Т клетките, ако има проблем. За момента, приносът ми е в това да се опитам да разбера определени механизъми в биологията. Чак след това можем да търсим приложение“ - обясни Златарева.
Ако тя сама бе финансирала своята докторантура, то сумата само за обучението й щеше да надхвърля значително 30 000 паунда – в това число таксата за Кингс колидж и разходите за покупка на човешки клетки. Със стипендията, която младата жена е завоювала в конкуренция с много студенти от престижни университети в цял свят, тя може да си позволи в продължение на повече от 3 години „само“ да изследва Гама-делта Т клетки у човека. Понякога по 10-12 часа на денонощие.
И Тръмп се обяви за лечение с препоръчаното от Домусчиев лекарство
Освен това д-р Златарева е получила финансова подкрепа и от Биомедицинския изследователски център към Националната здравна служба на Великобритания. Тя е получавала и финансова подкрепа, за да се издържа през годините на подготовка на дисертацията. Така че докторантурата ми реално беше работа – в смисъла, който влагаме в България – обясни Ива Златарева.
„В сферата, в която работя има още много, което да се открива. Аз искам да продължа да работя научна дейност и да приключа поне още един проект в лаборатория на posdoc /след докторска/ позиция. Имам да трупам още опит в лаборатория.
Да поработя с различни методи на изследване. Хубаво е да отида в друга лаборатория извън Кингс колидж, но за момента оставам тук. Отчасти защото ми е много интересен проектът.
Отчасти заради извънредната ситуация, която не позволява да кандидатствам другаде. Бих искала да е отново проект върху Гама-делта Т клетки или в общата сфера, в която се занимавам - мукозна имунология.“
Домусчиев търси да дари на държавата животоспасяващо лекарство за коронавирус (ВИДЕО)
В Англия младите научни работници като д-р Златарева стартират професионалната си работа със заплащане около 35 000 паунда, върху които вече плащат здравни и пенсионни осигуровки.
При минимална работна заплата за страната от около 17 000 паунда, това означава, че младите научни работници на Острова започват кариерата си със сравнително добър финансов стандарт.
