Музикална лаборатория за Човека – проект на международно признатия диригент Йордан Камджалов, вдигна 4-хилядната пееща публика на крака по време на спектакъла „В кръга на песента“. Интерактивното представление събра за първи път и трите форми на проекта – ансамбъл, хор и България ПЕЕ. Събитието се проведе снощи на Античния театър от 20.00 часа, като продължи близо час и половина.
Спектакълът беше част от проекта „Заедно в кръга на Паневритмията“ и е венец на целогодишните прояви за популяризиране на паневритмията като уникална българска практика, създадена от философа и композитор Петър Дънов-Учителя.
С негови музикални упражнения премина и първата част от представлението. В началото хорът от близо 50 певци изпълни „Достойно ест“ под диригентството на Мая Василева. Последваха пет песни на Учителя, последната от които „Слънчеви лъчи“.
След концентрираното изпълнение, в което освен хористи се включиха и инструменталисти от Лаборатория за Човека и GENESIS ORCHESTRA, цялата публика запя химна на Светите братя Кирил и Методий „Върви, народе възродени!“. Маестро Камджалов беше възхитен от енергията на аудиторията и заяви, че само в град като Пловдив може да се получи толкова добър синхрон и краен резултат. Песента беше изпълнена няколко пъти, което беше и част от интерактивния спектакъл. Контактът между диригента и публиката продължи още известно време, след което няколко пъти беше изпълнена и „Многая лета“.
Хористи и музиканти се оттеглиха зад кулисите, но публиката не спираше да ги вика на бис. Накрая част от нея изпя химна на България и „Хубава си, моя горо“, което върна изпълнителите на сцената. Хорът, заедно с част от разотиващите се пловдивчани и гости на града, сред които и много чужденци, повторно изпяха двете песни.
За спектакъла маестро Камджалов сподели: „Вярвам, че бъдещето на музиката, а и на живота, е в пълната свобода, в пълното общуване и в пълното преживяване. На този път, на тази цел и на тази идея е посветено настоящото звуково-пространствено преживяване. Защото България е пяла през вековете, България пее и България ще продължава да пее.“
Снощи на сцената на Античния театър беше слушана и изпята българска музика отпреди 10 000, 1000 и 100 години – фолклор, църковни песнопения и композиции на Дънов.
Спектакълът беше част от проекта „Заедно в кръга на Паневритмията“ и е венец на целогодишните прояви за популяризиране на паневритмията като уникална българска практика, създадена от философа и композитор Петър Дънов-Учителя.
С негови музикални упражнения премина и първата част от представлението. В началото хорът от близо 50 певци изпълни „Достойно ест“ под диригентството на Мая Василева. Последваха пет песни на Учителя, последната от които „Слънчеви лъчи“.
След концентрираното изпълнение, в което освен хористи се включиха и инструменталисти от Лаборатория за Човека и GENESIS ORCHESTRA, цялата публика запя химна на Светите братя Кирил и Методий „Върви, народе възродени!“. Маестро Камджалов беше възхитен от енергията на аудиторията и заяви, че само в град като Пловдив може да се получи толкова добър синхрон и краен резултат. Песента беше изпълнена няколко пъти, което беше и част от интерактивния спектакъл. Контактът между диригента и публиката продължи още известно време, след което няколко пъти беше изпълнена и „Многая лета“.
Хористи и музиканти се оттеглиха зад кулисите, но публиката не спираше да ги вика на бис. Накрая част от нея изпя химна на България и „Хубава си, моя горо“, което върна изпълнителите на сцената. Хорът, заедно с част от разотиващите се пловдивчани и гости на града, сред които и много чужденци, повторно изпяха двете песни.
За спектакъла маестро Камджалов сподели: „Вярвам, че бъдещето на музиката, а и на живота, е в пълната свобода, в пълното общуване и в пълното преживяване. На този път, на тази цел и на тази идея е посветено настоящото звуково-пространствено преживяване. Защото България е пяла през вековете, България пее и България ще продължава да пее.“
Снощи на сцената на Античния театър беше слушана и изпята българска музика отпреди 10 000, 1000 и 100 години – фолклор, църковни песнопения и композиции на Дънов.
