Главата на Българската православна църква патриарх Максим е починал тази нощ в столичната болница "Лозенец" от сърдечна недостатъчност. Първото официално съобщение за кончината на Негово Светейшество беше направено на 6 ноември в 8:30 часа сутринта от главния секретар на Светия Синод епископ Наум.
"Негово Светейшество се пресели във вечността в ясно съзнание и трезва мисъл, отправяйки към всички свои чада в родината и извън нейните предели последен първосветителски благослов", съобщиха в официално изявление от Светия Синод. В памет на патриарха днес в цялата страна се отслужват заупокойни молитви. Предвидено е и извънредно заседание на Светия синод, на което да се обсъдят всички стъпки по предстоящите траурни церемонии. На него трябва да стане ясно и къде ще бъде погребан патриарх Максим като все още не е обявено дали той е оставил завещание, в което да посочва конкретно място.
В знак на траур са спуснати черни знамена на сградата на Синода, където има и книга за съболезнования, както и на катедралния храм "Св. Александър Невски" в София.
41 години начело на Българската православна църква
Патриарх Максим, чието светско име е Марин Минков, е начело на Българската православна църква 41 години. Той се издига постепенно в църковната йерархия. Роден на 29 октомври 1914 г. в ловешкото село Орешак, първоначално е послушник в намиращия се там Троянски манастир. През 1935 г. завършва Софийската Духовна семинария, а през 1938 г. започва да изучава богословие в Софийския университет "Св. Климент Охридски". През 1941 г. се подстригва за монах в параклиса на Богословския факултет с името Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон. През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.
След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. е избран за наместник-председател на Светия синод, а в началото на юли същата година е интронизиран за патриарх. Според устава на православната църква, освен патриарх, той е и Софийски митрополит.
През 90-те години на миналия век легитимостта на избора на Максим за патриарх е поставена под съмнение. Това довежда до разкол в Българската православна църква, както и до създаването на алтернативен синод, начело на който са митрополитите Пимен и Инокентий. През 1998 г. на Всеправославен събор в София главите на православните църкви потвърждават каноничния избор на Максим и призовават духовници, които го оспорват, да се покаят. Легитимостта е потвърдена и през декември 2002 г., когато се приема новия закон за вероизповеданията, с който се и прекратява държавната намеса в делата на Българската православна църква.
Как ще бъде избран новият патриарх
След смъртта на патриарха в първата седмица православната църква се ръководи от най-старшия по митрополитско служение член на Светия синод. В момента това е Великотърновският митрополит Григорий. Негово задължение е да уведоми за нещастието официалните власти в България- президента, министър-председателя и председателя на парламента, както и поместните православни църкви.
В следващите седем дни трябва да бъде определен и наместник-председател отново измежду членовете на синода, който да насрочи и проведе избора за нов патриарх. Той трябва да се случи в рамките на 4 месеца на Патриаршески избирателен събор, който задължително се провежда в неделя. Седмица преди датата му, Светият синод излъчват три номинации за поста с тайно гласуване. На събора присъстват 115 делегати. Сред тях са всички митрополити и епископи в Българската православна църква, по един представител на трите ставропигиални манастира- Троянски, Рилски и Бачковки, 10 представители на Софийската епархия- шестима клирици и четирима миряни, както и по петима представители на всяка друга епархия- трима клирици и двама миряни. На събора присъстват още по двама представители на епархийските манастири от всяка епархия- монах и монахиня, както и по един представител на всички средни духовни училища в страната.
В деня на избора
Определената неделя за провеждането на Патриаршески избирателен събор според устава на православната църква започва с проверка на редовността на всички избиратели. В случай, че присъстват три четвърти от всички, наместник-председателят провежда молитва и открива събора. Наместник-председателят е председател и на изборното бюро като с явно гласуване се избират измежду присъстващите и други четирима членове- двама миряни и двама клирици.
В случай, че не присъстват три четвърти от всички делегати, провеждането на събора се отлага с час. Ако тогава на място са повече от половината, той се състои. Ако не са там, съборът се отлага за следващата неделя. Гласуването за нов патриарх е тайно. За такъв се обявява този, който получи най-малко 2/ 3 от гласовете. В случай, че никой от тримата номинирани митрополити, няма такава подкрепа, изборът се повтаря между двамата от тях, които получат най-много гласове на събора.
Избраният нов патриарх служи пожизнено, но има възможност да се оттегли по собствено желание или по причини, допустими от църковните канони.
