Тракийски глинен олтар от 10-6 век преди Христа са разкрили археолозите в последната седмица от разкопките на Перперикон. Това обяви ръководителят на експедицията проф. Николай Овчаров на заключителната за това археологическо лято пресконференция. По думите му новата находка, наред със скалните олтари от различни епохи, открити в северната част на скалния град от 2004 година насам, потвърждава тезата за Храма на тракийския Дионис и неговите светилища на Перперикон.
Връзката с думите на Херодот от 5 век, че храма на Дионис тук е прочут колкото Храма на Аполон в Делфи, става все по реална, подчерта Овчаров.
По думите му глиненият тракийски олтар от ранно-желязната епоха, намерен преди дни на Перперикон, е с диаметър повече от два метра и той представлява архитип на олтарите в по-късната елинистична епоха.
Към бъзела от разкрития през тази година археологът припомни за врязванията от сграда от енеолита, превърната по-късно, по време на бронзовата епоха в светилище, разкрити от доц. Явор Бояджиев.
Вторият акцент, който коментира на днешната пресконференция проф. Николай Овчаров беше свързан със златното находище от 14 век, което бе намерено отново в северната част на Перперикон. Било е скрито в помийна яма при обсадата на Перперикон от османските нашествия. „То не е на един човек, а е свързано с епископите на скалния град, които са били толкова богати ,че вселенския патриарх ги е задължавал да изплащат пенсии на обеднели митрополити в Беломорието", твърди Овчаров. Според него съкровището, освен неговата нумизматична и естестка стойност, е много важно от историческа гледна точка, защото дава данни от последния период от развитието на Перперикон - годините когато е бил завладян.
Експонатите разкрити по време на разкопките през тази година ще бъдат изложени в Историческия музей в Кърджали на 19 октомври, по време на Дните на южния град.
