Върхов корояд нападна масово гори в Трън, Земен, Брезник и Радомир

14 август 2014 12:30

Общо 4460 декара иглолистни гори в държавните горски стопанства в Трън, Земен, Брезник и Радомир в териториалния обхват на Югозападното държавно предприятие са засегнати от съхнене. Основната причина за силно влошеното здравословно състояние на насажденията от бял бор е нападението от върхов корояд. Справка на инвентаризираните площи към края на юни т.г. показва, че процесите на съхнене са най-интензивни в 35-45 годишни култури от бял бор, създадени на по-ниска надморска височина от естествения им ареал.
На територията на Пернишка област, най-големи са пораженията в района на „ДГС Трън", където увеличаването на нападнатите площи от корояда протича с много бързи темпове. Там съхненето е засегнало вече 2500 дка, от които 1000 дка са регистрирани само за първите шест месеца на 2014 г. Подобна е ситуацията и в „ДГС Земен", където от началото на годината служителите са подали 72 сигнални листа за нападение от корояд на обща площ 1300 дка.
За да се овладее разрастването на процеса и да се предотврати похабяването на дървесина, по предписание на Лесозащитна станция - София са предприети спешни мерки за извършване на санитарни сечи на площ от 1400 дка.
„В държавните гори мерките срещу съхненето се изпълняват поетапно, съгласно изготвени графици за усвояване на дървесината. Не така обаче стоят нещата в общинските, частни, религиозни и др. гори, където интензивността е същата, но собствениците им не предприемат никакви действия", коментира директорът на „ДГС Радомир" инж. Веселин Владов. Затова е необходима законодателна промяна, насочена към защитата и опазването от болести и вредители и на недържавните горски имоти.
Основна причина за масовите поражения на изкуствено създадените иглолистни насаждения е достигане предела на тяхната техническа зрялост. Преобладаващите съхнещи гори са на възраст 45 години, която експертите определят като максимална за тяхното развитие. Продължителното засушаване и много високите температури през последните години, са допълнителни фактори.
Освободените площи след санитарните сечи ще бъдат възстановени. В повечето от съхнещите култури е налице интензивно естествено възобновяване. Там, където то е затруднено, ще се извърши изкуствено залесяване с местни широколистни видове, които са достатъчно добре адаптирани към условията и са много по-издръжливи на засушаване.