заседание Дупница
заседание Дупница / Дарик- Кюстендил
По повод 1 февруари – Ден на почит към репресираните от комунистическия режим от СДС предлагат да бъде поставен знак в памет на стотиците българи, въдворени и изтезавани в т.нар. трудово-възпитателно общежитие в Дупница през 1945г.

Докладната беше входирана от Костадин Костадинов, председател на ОбС, но и регионален лидер на СДС Костадин Костадинов. На плочата ще пише: “В памет на жертвите на комунистическия терор, въдворени и изтезавани в концлагера, намирал се на това място през 1945 година. Поклон! Познайте истината и тя ще ви направи свободни“.

“В лагера, поставил началото на българския ГУЛАГ, са пребивавали в продължение на 6 месеца над 1 600 души, наречени от тогавашната власт “бивши хора”, сред които интелектуалци, общественици, духовници, офицери и др., които е трябвало да заплатят за инакомислието със свободата си.

Той е вторият в България след деветосемпетмврийския преврат през 1944г., а след закриването му неговите обитатели са били преместени в един от най-зловещите лагери на смъртта - “Куциян” край Перник.

Сред тях има както наши съграждани, така и будни българи от Перник, София, Благоевград, Кюстендил и др. Ние от СДС - организацията, положила основите на демократичното общество в България, смятаме за свой дълг да обозначим мястото, превърнало се в един от символите на несвободата и зверствата на комунистическия терор, да почетем неговите жертви и да запазим паметта за тях за поколенията” се посочва в мотивите на предложението.

Според Първан Дангов докладната записка не е пълна и не съдържа исторически факти, за да бъде взето отговорно решение. „Лично аз нямам нищо против жертвите на каквито и да било режими да бъдат отбелязвани, стига това да не е изсмукано от пръстите и само защото има за отбелязване някакви годишнини“ коментира Първан Дангов от БСП и попита Костадинов дали прави разлика между трудово-поправително общежитие и концлагер.

„Истината е, че това са били 6 бараки, в които е имало по 100 човека, а не концлагер и в никакъв случай това не е начало на българския ГУЛАГ. Тези хора, които са били въдворени в общежитията са за построяване на жп линията Дупница-Бобов дол, дали са измъчвани никои не го описва. Повечето от хората, докарани от София и Перник са били мародери и анархисти“ каза от микрофона в залата Асен Илиев от БСП.

Провокиран от изказванията Георги Георгиев от СДС се обърна към групата на БСП с цитирам „тайно се надявах да сте пораснали“. Георгиев се обърна към Асен Илиев с думите „Г-н Илиев не се притеснявайте има паметник на мародер, терорист. Не го ли знаете? Той се казва Желю Демиревски“. На това Първан Дангов отговори, че Васил Сотиров Демиревски-Желю е вписан в Пантеона на българската революция и антифашиска борба. „Много сте малък да давате определения кой, какъв е“ каза Дангов на Георгиев и допълни, че паметника на Желю и днес го има и Дупница се гордее с това.

Против предложението за поставяне на плоча гласуваха БСП и вече независимия Георги Градевски, избран от листата на АБВ, „въздържал се“ гласуваха Валентина Караганова от БСП, Иван Танев и Миглена Вельова от „Глас народен“ и Костадин Севдин от Движение „Заедно за промяна“.

След гласуването БСП напусна залата, докато Костадин Костадинов четеше последната докладна записка в дневния ред.
Откриването на паметната плоча ще бъде утре в 10 часа на железния мост над Е 79, в района на кв. Ценеви.